1 К ой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му и коравината на лицето му се променя.

مَنْ يَقدِرُ أنْ يَفهَمَ وَيُفَسِّرَ الأشْياءَ كَالحَكِيمِ. حِكمَةُ الإنْسانِ تُفَرِّحُهُ، وَتُفَرِّحُ الآخَرِينَ.

2 А з те съветвам да пазиш царската заповед, а най-вече заради клетвата пред Бога.

أنصَحُكَ بِأنْ تُطِيعَ أمْرَ المَلِكِ، لِأنَّكَ نَذَرْتَ هَذا النِّذْرَ للهِ.

3 Н е бързай да излезеш от присъствието му; не постоянствай в лоша работа, защото той върши всичко каквото иска,

لا تَتَرَدَّدْ فِي تَقدِيمِ اقتِراحاتٍ لِلمَلِكِ. وَلا تَدعَمْ شَيئاً خاطِئاً، لَكِنْ تَذَكَّرْ أنَّ المَلِكَ يُقَرِّرُ ما يَشاءُ.

4 т ъй като думата на царя има власт и кой ще му каже: Какво правиш?

أوامِرُ المَلِكِ مُلْزِمَةٌ، وَلَيسَ مَنْ يَعتَرِضُ عَلَى ما يَفعَلُهُ.

5 К ойто пази заповедта, няма да види нещо зло; и сърцето на мъдрия познава, че има и време, и осъждане за непокорството.

مَنْ يُطِيعُ أوامِرَ المَلِكِ يَأْمَنُ، وَالرَّجُلُ الحَكِيمُ يَعرِفُ مَتَى وَكَيفَ يَفعَلُ ذَلِكَ.

6 П онеже за всяко нещо има време и отсъждане; защото човекът е твърде окаян,

لِكُلِّ شَيءٍ وَقتٌ مُلائِمٌ، وَهُناكَ طَرِيقَةٌ مُلائِمَةٌ لِعَمَلِ كُلِّ شَيءٍ. وَإنْ لَمْ يَفعَلِ المَرءُ ذَلِكَ، سَتَأْتِي عَلَيهِ المَتاعِبُ.

7 п онеже не знае какво има да стане; защото кой може да му каже как ще бъде?

لا سَبِيلَ لِلإنْسانِ إلَى مَعرِفَةِ المُسْتَقبَلِ، لِأنَّهُ ما مِنْ أحَدٍ يَقدِرُ أنْ يُخبِرَهُ بِما سَيَحْدُثُ.

8 Н яма човек, който да има власт над духа, за да задържи духа, нито да има власт над деня на смъртта; и в тази война няма уволнение, нито нечестието ще избави онези, които са предадени на него.

ما مِنْ أحَدٍ يَقدِرُ أنْ يَمنَعَ الرَّوْحَ مِنْ مُغادَرَةِ الجَسَدِ. وَما مِنْ أحَدٍ يَقدِرُ أنْ يَمْنَعَ مَوْتَهُ. لا يُسْمَحُ لِلمُحارِبِ بِإخلاءِ مَوْقِعِهِ، كَذَلِكَ الشَّرُّ لا يُخلِي سَبيلَ الأشرارِ.

9 В сичко това видях, като занимах сърцето си с всяко дело, което става под слънцето, че има време, когато човек властва над човека за негова вреда.

رأيتُ هَذا كُلَّهُ. وَتَأمَّلْتُ جَيِّداً جَميعَ ما عَمِلَهُ النّاسُ فِي هَذِهِ الدُّنْيا. فَرَأيتُ أنَّ الإنسانَ يَتَسَلَّطُ عَلَى الإنسانِ، فَيُسَبِّبَ الأذَى لِنَفْسِهِ.

10 П ри това видях нечестивите погребани, които бяха идвали и отивали от святото място; и те бяха забравени в града, където бяха постъпили така. И това е суета.

وَرَأيتُ أيضاً أشْراراً يُدفَنُونَ فِي جَنازاتٍ مَهِيبَةٍ. وَسَمِعْتُ النّاسَ يَمدَحُونَهُمْ فِي المَدِينَةِ نَفسِها الَّتِي فَعَلُوا الشَّرَّ فِيها! هَذا أيضاً بِلا مَعنَى. العَدلُ وَالعِقابُ وَالثَّواب

11 П онеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките синове е всецяло предадено да върши зло.

لا يُعاقَبُ النّاسُ فَوْراً عَلَى شَرِّهِمْ، فِلِماذا لا يَفعَلُ الآخَرُونَ الشَّرِّ أيْضاً؟

12 А ко и грешникът да върши зло сто пъти и да дългоденства, пак аз зная това, че ще бъде добре на онези, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

قَدْ يَرتَكِبُ خاطِئٌ مِئَةَ جَرِيمَةٍ، وَيَطُولُ بِهِ العُمْرُ. لَكِنِّي أعلَمُ أنَّهُ خَيرٌ لِلنّاسِ أنْ يَخافُوا اللهَ.

13 а на нечестивия няма да бъде добре, нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, защото той не се бои от Бога.

أمّا الأشْرارُ فَلَنْ يَرَوْا خَيراً. وَلَنْ يَطُولَ العُمْرُ بِهِمْ. لَنْ تَكُونَ حَياتُهُمْ كَالظِّلالِ الَّتِي تَطُولُ مَعَ غُرُوبِ الشَّمْسِ.

14 И ма една суета, която става на земята: че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, а пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Казах, че и това е суета.

شَيءٌ آخَرُ زائِلٌ فِي هَذِهِ الحَياةِ: يُفتَرَضُ أنْ يُصِيبَ الشَّرُّ الأشْرارَ وَالخَيرُ الأخيارَ. لَكِنِّي أرَى أنَّ الشَّرَّ يُصِيبُ الأخيارَ أحياناً، وَالخَيرَ يُصِيبُ الأشْرارَ. هَذا أيضاً بِلا مَعَنَى.

15 З атова аз похвалих веселбата, защото за човека няма по-добро под слънцето освен да яде, да пие и да се весели, и това да му остава от труда му през всички дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

فَاسْتَنتَجْتُ أنَّ التَّمَتُّعَ بِالحَياةِ هُوَ أفضَلُ ما يُمْكِنُ أنْ يَفعَلَهُ إنسانٌ فِي هَذِهِ الدُّنْيا. فَيَأْكُلُ وَيَشْرَبُ وَيُمَتِّعُ نَفسَهُ، إذْ سَيَكُونُ هَذا ثَمَرَ تَعَبِ البَشَرِ فِي العَمَلِ الَّذِي أعطاهُمْ إيّاهُ اللهُ فِي هَذِهِ الدُّنْيا. لا نَستَطِيعُ فَهمَ كلِّ ما يفعله الله

16 К огато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя труда, който ставаше по земята, как очите на някои не виждат сън нито денем, нито нощем,

تَأمَّلتُ لأكتَشِفَ الحِكمَةَ، لأفهَمَ ما يَفعَلُهُ النّاسُ عَلَى الأرْضِ. رَأيتُهُمْ مُنشَغِلِينَ نَهاراً وَلَيلاً دُونَ نَوْمٍ.

17 т огава видях цялото Божие дело, че човек не може да издири делото, което става под слънцето; понеже колкото и да се труди човек да го търси, пак няма да го намери; а дори ако и мъдрият реши да го познае, няма да може да го намери.

ثُمَّ رَأيتُ كُلَّ ما يَفعَلُهُ اللهُ. لا يُمكِنُ لأحَدٍ أنْ يَفهَمَ ما يَفْعَلُهُ اللهُ فِي هَذِهِ الدُّنيا. لا يُمكِنُ لأحَدٍ مَهما تَعِبَ فِي البَحْثِ أنْ يَفهَمَ أعمالَهُ. حَتَّى الَّذِينَ يَدَّعُونَ الحِكْمَةَ، لا يُمكِنُهُمْ ذَلِكَ.