1 А когато йерусалимският цар Адониседек чу, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление и че както постъпил с Йерихон и царя му, така направил и с Гай и царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израел и останали с тях,

وَحِينَ سَمِعَ أدُونِي صادَقَ مَلِكُ مَدينَةِ القُدْسِ أنَّ يَشُوعَ سَيطَرَ عَلَى عايَ وَدَمَّرَها تَماماً، وَأنَّهُ عَمِلَ بِمَلِكِها كَما عَمِلَ بِأرِيحا وَمَلِكِها، وَأنَّ سُكّانَ جِبعُونَ قَدْ عَمِلُوا مُعاهَدَةَ سَلامٍ مَعَ إسْرائِيلَ، وَأنَّهُمْ كانُوا ساكِنِينَ فِي جِوارِهِمْ،

2 м ного се уплашиха, той и народът му, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, беше по-голям от Гай и всичките му мъже бяха силни.

خافَ هوَ وَشَعبُهُ كَثِيراً لِأنَّ جِبعُونَ كانَتْ مَدِينَةً عَظِيمَةً كَإحدَى المُدُنِ المَلَكِيَّةِ. وَلِأنَّها كانَتْ أعظَمَ مِنْ عايَ، وَلأنَّ كُلَّ رِجالِها كانُوا مُحُارِبِينَ مَهَرَةً.

3 З атова йерусалимският цар Адониседек изпрати хора при хевронския цар Оам, при ярмутския цар Пирам, при лахийския цар Яфий и при еглонския цар Девир да им предложат:

فَأرسَلَ أدُونِي صادَقَ مَلِكُ مَدينَةِ القُدْسِ هَذِهِ الرِّسالَةَ إلَى هُوهامَ مَلِكِ حَبْرُونَ وَفِرْآمَ مَلِكِ يَرْمُوتَ، وَيافِيعَ مَلِكِ لاخِيشَ، وَدَبِيرَ مَلِكِ عَجلُونَ:

4 Е лате при мен и ми помогнете. И нека поразим Гаваон, защото е сключил мир с Исус и с израелтяните.

«تَعالُوا وَساعِدُونِي فِي مُهاجَمَةِ جِبْعُونَ، لِأنَّها عَمِلَتْ مُعاهَدَةَ سَلامٍ مَعَ يَشُوعَ وَبَنِي إسْرائِيلَ.»

5 И така, тези петима аморейски царе се събраха: йерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахийският цар и еглонският цар, и отидоха заедно с войските си, разположиха стан пред Гаваон и воюваха против него.

فاجتَمَعَ مُلُوكُ الأمُورِيِّينَ الخَمسَةُ، مُلُوكُ مَدينَةِ القُدْسِ وَحَبْرُونَ وَيَرْمُوتَ وَلاخِيشَ وَعَجلُونَ، مَعَ كُلِّ جُيُوشِهِمْ وَصَعِدُوا وَعَسْكَرُوا مُقابِلَ جِبْعُونَ وَهاجَمُوها.

6 Т огава гаваонците пратиха известие до Исус в стана в Галгал: Не изоставяй слугите си. Ела бързо при нас, избави ни и ни помогни, защото против нас се събраха всичките аморейски царе, които живеят в хълмистата страна.

فَأرسَلَ سُكّانُ جِبْعُونَ هَذِهِ الرِّسالَةَ إلَى يَشُوعَ فِي المُخُيَّمِ فِي الجِلْجالِ: «لا تَتَخَلَّ عَنّا نَحنُ خُدّامَكَ، اصْعَدْ إلَينا بِسُرعَةٍ وَخَلِّصْنا وَأعِنّا لِأنَّ كُلَّ مُلُوكِ الأمُورِيِّينَ السّاكِنِينَ فِي المِنطَقَةِ الجَبَلِيَّةِ اجتَمَعُوا مَعَ جُيُوشِهِمْ لِمُحارَبَتِنا.»

7 И така, Исус тръгна от Галгал, той и всичките военни мъже с него, и всичките силни и храбри мъже.

فَصَعِدَ يَشُوعُ مِنَ الجِلْجالِ مَعَ كُلِّ الجَيشِ بِمَنْ فِيهِمْ أمهَرُ المُحارِبِينَ.

8 А Господ каза на Исус: Не се плаши от тях, защото ги предадох на тебе; никой от тях няма да устои пред теб.

وَقالَ اللهُ لِيَشُوعَ: «لا تَخَفْ مِنْهُمْ لِأنِّي سأنصرُكَ عَلَيهِم. لَنْ يَستَطِيعَ أحَدٌ مِنهُمُ الصُّمُودَ أمامَكَ.»

9 И така, Исус ги нападна внезапно, след като цялата нощ беше вървял от Галгал.

فَهاجَمَهُمْ يَشُوعُ بِشَكلٍ مُفاجِئٍ، بَعدَ أنْ سارُوا طَوالَ اللَّيلِ مِنَ الجِلْجالِ.

10 И Господ ги хвърли в смут пред Израел; Исус им нанесе голямо поражение в Гаваон и ги преследва по склона, по който се отива за Веторон, и ги поразяваше, докато стигна до Азика и Макида.

وَسَبَّبَ اللهُ لَهُمُ الرُّعبَ وَالتَّشْوِيشَ حِينَ رَأَوْا بَنِي إسْرائِيلَ. وَهَزَمَهُمْ بَنُو إسْرائِيلَ هَزِيمَةً تامَّةً فِي جِبْعُونَ، وَطارَدُوهُمْ فِي الطَّرِيقِ الصّاعِدِ إلَى بَيتِ حُورُونَ، وَهَزَمُوهُمْ عَلَى امْتِدادِ الطَّرِيقِ إلَى عَزِيقَةَ وَمَقِّيدَةَ.

11 А докато бягаха от Израел по протежение на склона при Веторон, Господ хвърляше върху тях големи камъни от небето, като градушка, близо до град Азика, и неприятелите им измряха. Загиналите от камъните на градушката бяха повече от онези, които израелтяните убиха с меч.

وَبَينَما كانُوا هارِبِينَ مِنْ إسْرائِيلَ فِي الطَّرِيقِ النّازِلِ مِنْ بَيتِ حُورُونَ، ألقَى اللهُ حِجارَةَ بَرَدٍ كَبِيرَةً عَلَيهِمْ مِنَ السَّماءِ فِي كُلِّ الطَّرِيقِ إلَى عَزِيقَةَ فَماتُوا. فَكانَ الَّذِينَ ماتُوا بِسَبَبِ حِجارَةِ البَرَدِ أكثَرَ مِنَ الَّذِينَ قَتَلَهُمْ بَنُو إسْرائِيلَ بِالسَّيفِ.

12 Т огава Исус се обърна към Господа - в деня, когато Господ предаде аморейците на израелтяните, и каза в присъствието на целия Израел: Спри, слънце, над Гаваон и ти, луна, над долината Еалон.

وَكَلَّمَ يَشُوعُ اللهَ فِي ذَلِكَ اليَومِ الَّذِي فِيهِ أسلَمَ اللهُ الأمُورِيِّينَ لِبَنِي إسْرائِيلَ، وَقالَ أمامَ كُلِّ بَنِي إسْرائِيلَ: «قِفِي أيَّتُها الشَّمسُ عَلَى جِبْعُونَ، وَاثْبُتْ أيُّها القَمَرُ فَوقَ وادِي أيَّلُونَ.»

13 И слънцето застана на място и луната се спря, докато народът отмъщаваше на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана сред небето и не бързаше да си отиде почти цял ден.

فَوَقَفَتِ الشَّمسُ وَالقَمَرُ ساكِنَينِ إلَى أنْ هَزَمَ بَنُو إسْرائِيلَ أعداءَهُمْ. ألَيسَ هَذا مَكْتُوباً فِي كِتابِ ياشَرَ؟ وَقَفَتِ الشَّمسُ فِي وَسَطِ السَّماءِ، وَتَأخَّرَتْ عَنِ الغُرُوبِ لِيَومٍ كامِلٍ.

14 Т акъв ден не е имало нито преди, нито след това - Господ да послуша така човешки глас; защото Господ воюваше за Израел.

لَمْ يَأتِ يَومٌ مِثلُهُ قَبلَهُ، وَلَنْ يَأتِيَ يَومٌ مِثلُهُ بَعدَهُ، يُسْمَعُ فِيهِ لِصَوتِ إنسانٍ بِهَذِهِ الطَّريقَةِ. لِأنَّ اللهَ حارَبَ مِنْ أجلِ إسْرائِيلَ.

15 С лед това Исус и целият Израел се върнаха в стана в Галгал.

بَعدَ ذَلِكَ، عادَ يَشُوعُ إلَى المُخَيَّمِ فِي الجِلْجالِ مَعَ كُلِّ بَنِي إسْرائِيلَ.

16 А онези петима царе побегнаха и се скриха в пещерата при Макида.

وَهَرَبَ هَؤُلاءِ المُلُوكُ الخَمسَةُ وَاختَبَأُوا فِي المَغارَةِ الَّتِي فِي مَقِّيدَةَ.

17 И така, съобщиха на Исус: Петимата царе се скриха в пещерата при Макида.

وَقِيلَ لِيَشُوعَ: «قَدْ وَجَدْنا المُلُوكَ الخَمسَةَ مُختَبِئِينَ فِي المَغارَةِ الَّتِي فِي مَقِّيدَةَ.»

18 И сус каза: Струпайте големи камъни при входа на пещерата и поставете хора при нея да ги пазят;

فَقالَ يَشُوعُ: «دَحرِجُوا حِجارَةً ضَخمَةً عَلَى مَدْخَلِ المَغارَةِ وَأقِيمُوا بَعضَ الرِّجالِ لِحِراسَتِهِمْ.

19 а вие продължавайте да гоните неприятелите си и поразете последните редици от войската им; не ги оставяйте да влязат в градовете им, защото Господ, вашият Бог, ги предаде в ръцете ви.

لَكِنْ لا تَبْقُوا هُناكَ. طارِدُوا أعداءَكُمْ وَهاجِمُوهُمْ مِنَ الوَراءِ. لا تَسْمَحُوا لَهُمْ بِأنْ يَدْخُلُوا مُدُنَهُمْ، لِأنَّ إلَهَكُمْ نَصَرَكُمْ عَلَيهِمْ.»

20 И когато Исус и израелтяните ги поразиха с голямо клане, докато избиха почти всички, а останалите от тях, които оцеляха, влязоха в укрепени градове,

وَحِينَ انتَهَى يَشُوعُ وَبَنُو إسْرائِيلَ مِنْ قَتلِ أعدائِهِمْ – مَعَ أنَّ بَعْضَهُمْ تَمَكَّنَ مِنَ الفَرارِ وَدُخُولِ مُدُنٍ حَصِينَةٍ –

21 т огава целият народ се върна с мир в стана при Исус в Макида. Никой не обели и дума против някого от израелтяните.

عادَ جَيشُ إسْرائِيلَ بِسَلامٍ وَأمانٍ إلَى يَشُوعَ فِي المُخَيَّمِ فِي مَقِّيدَةَ. وَلَمْ يَجْرُؤ أحَدٌ أنْ يَتَكَلَّمَ ضِدَّهُمْ.

22 С лед това Исус каза: Отворете входа на пещерата и изведете при мен онези петима царе оттам.

حِينَئِذٍ، قالَ يَشُوعُ: «افتَحُوا مَدْخَلَ المَغارَةِ وَأخْرِجُوا لِي هَؤُلاءِ المُلُوكَ الخَمسَةَ.»

23 Т огава онези петима царе бяха изведени от пещерата и отведени при него: йерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахийският цар и еглонският цар.

فَفَعَلُوا ذَلِكَ، وَأحْضَرُوا إلَيهِ المُلُوكَ الخَمسَةَ مِنَ المَغارَةِ، مُلُوكَ القُدْسِ وَحَبْرُونَ وَيَرْمُوتَ وَلاخِيِشَ وَعَجلُونَ.

24 С лед като изведоха при Исус онези царе, Исус повика всичките Израелеви мъже и каза на началниците на военните мъже, които бяха ходили с него: Приближете се и стъпете с краката си на вратовете на тези царе. И те се приближиха и стъпиха на вратовете им.

وَحِينَ أحْضَرُوا هَؤُلاءِ المُلُوكَ إلَى يَشُوعَ، دَعا يَشُوعُ جَمِيعَ بَنِي إسْرائِيلَ، وَقالَ لِقادَةِ الجُيُوشِ الَّذِينَ كانُوا يُحارِبُونَ مَعَهُ: «اقتَرِبُوا إلَى هُنا وَضَعُوا أرْجُلَكُمْ عَلَى أعناقِ هَؤُلاءِ المُلُوكِ.» فَاقتَرَبُوا وَوَضَعُوا أرْجُلَهُمْ عَلَى أعْناقِهِمْ.

25 И сус продължи: Не се бойте и не се страхувайте, бъдете силни и храбри, понеже така ще постъпи Господ с всичките ви неприятели, против които воювате.

فَقالَ يَشُوعُ لَهُمْ: «لا تَخافُوا وَلا تَخُرْ عَزِيمَتُكُمْ. تَقَوُّوا وَتَشَجَّعُوا لِأنَّ اللهَ سَيَعمَلُ هَذا بِكُلِّ أعْدائِكُمُ الَّذِينَ سَتُحارِبُونَهُمْ.»

26 С лед това Исус ги уби и ги обеси на пет дървета, и те висяха на дърветата до вечерта.

ثُمَّ ضَرَبَ يَشُوعُ هَؤُلاءِ المُلُوكَ وَقَتَلَهُمْ وَعَلَّقَهُمْ عَلَى خَمسَةِ أشْجارٍ. وَبَقُوا مُعَلَّقِينَ عَلَى الأشجارِ إلَى المَساءِ.

27 А при залез слънце Исус заповяда да ги снемат от дърветата и да ги хвърлят в пещерата, където се бяха крили, и на входа на пещерата сложиха големи камъни, които стоят там и до днес.

وَعِنْدَ غُرُوبِ الشَّمسِ أمَرَ يَشُوعُ بِأنْ يُنزِلُوهُمْ عَنِ الأشجارِ، فَفَعَلُوا. ثُمَّ ألقَوْا بِهِمْ فِي المَغارَةِ الَّتِي كانُوا مُختَبِئِينَ فِيها، وَوَضَعُوا حِجارَةً كَبِيرَةً عَلَى مَدْخَلِ المَغارَةِ. وَما زالَتِ الحِجارَةُ هُناكَ إلَى هَذا اليَومِ.

28 В същия ден Исус превзе Макида и порази града и царя му с острието на меча. Изтреби като обречени всички хора, които бяха в него, като не остави никого да избяга. И постъпи с макидския цар, както беше постъпил с йерихонския цар.

فِي ذَلِكَ اليَومِ، سَيطَرَ يَشُوعُ عَلَى مَقِّيدَةَ، وَقَتَلَ شَعبَها وَمَلِكَها. فَأفنَى الشَّعبَ وَكُلَّ شَيءٍ حَيٍّ فِيها، وَلَمْ يَترُكْ ناجِينَ مِنْهُمْ. عَمِلَ بِمَلِكِ مَقِّيدَةَ كَما عَمِلَ بِمَلِكِ أرِيحا. امتِلاكُ المُدُنِ الجَنُوبِيَّة

29 С лед това Исус заедно с целия Израел отидоха от Макида в Ливна и воюваше против Ливна.

وَانتَقَلَ يَشُوعُ وَجَمِيعُ بَنِي إسْرائِيلَ مَعَهُ مِنْ مَقِّيدَةَ إلَى لِبْنَةَ، وَحارَبُوها.

30 И Господ предаде и града, и царя му в ръката на Израел; и те поразиха с острието на меча него и всички хора, които се намираха в града; не оставиха никого да избяга от града; Исус постъпи с царя му, както беше постъпил с йерихонския цар.

وَأسْقَطَها اللهُ هِيَ وَمَلِكَها بِيَدِ الشَّعبِ. فَقَتَلُوا كُلَّ شَيءٍ حَيٍّ فِي المَدِينَةِ، وَلَمْ يَنْجُ مِنْهُمْ أحَدُ. وَعَمِلُوا بِمَلِكِها كَما عَمِلُوا بِمَلِكِ أرِيحا.

31 П осле Исус заедно с целия Израел отидоха от Ливна в Лахис, разположиха стан срещу града и воюваха против него.

ثُمَّ انتَقَلَ يَشُوعُ وَكُلُّ إسْرائِيلَ مَعَهُ مِنْ لَبْنَةَ إلَى لاخِيشَ، وَعَسْكَرُوا مُقابِلَها، وَحارَبُوها.

32 И Господ предаде Лахис на Израел; превзеха го на втория ден и поразиха с острието на меча града и всички хора, които бяха в него, точно както направиха в Ливна.

وَأسْقَطَها اللهُ بِيَدِ الشَّعبِ، فَسَيطَرُوا عَلَيها فِي اليَومِ التّالِي، وَقَتَلُوا كُلَّ شَيءٍ حَيٍّ فِيها، كَما عَمِلُوا بِلَبْنَةَ.

33 Т огава гезерският цар Оран дойде да помогне на Лахис; но Исус порази него и народа му, докато не му остави никого жив.

وَصَعِدَ هُورامُ مَلِكُ جاَزرَ لِمُساعَدَةِ لاخِيشَ، فَهَزَمَهُ يَشُوعُ مَعَ كُلِّ جَيشِهِ، وَلَمْ يَنْجُ مِنْهُمْ أحَدُ.

34 А от Лахис Исус и целият Израел отидоха в Еглон, разположиха стан срещу града и воюваха против него;

ثُمَّ انتَقَلَ يَشُوعُ وَكُلُّ إسْرائِيلَ مَعَهُ مِنْ لاخِيشَ إلَى عَجلُونَ، وَخَيَّمُوا مُقابِلَها وَحارَبُوها.

35 и в същия ден го превзеха и го поразиха с острието на меча. В същия ден Исус изтреби като обречени всички хора, които бяха в него, точно както направи в Лахис.

وَسَيطَرُوا عَلَيها فِي ذَلِكَ اليَومِ وَقَتَلُوا كُلَّ شَعبِها وَأفنُوا مِنْها كُلَّ شَيءٍ حَيٍّ كَما عَمِلُوا بِلاخِيشَ.

36 П осле Исус заедно с целия Израел отиде от Еглон в Хеврон и воюваха против града;

ثُمَّ صَعِدَ يَشُوعُ مَعَ كُلِّ إسْرائِيلَ مِنْ عَجلُونَ إلَى حَبْرُونَ وَحارَبُوهُا،

37 и като го превзеха, поразиха го с острието на меча - царя му, всичките му градове и всички хора, които бяха в него; не остави никого да избяга, точно както постъпи с Еглон, а изтреби града и всички в него.

وَسَيطَرُوا عَلَيها، وَقَتَلُوا مَلِكَها وَكُلَّ شَيءٍ حَيٍّ فِي المَدِينَةِ وَفِي كُلِّ القُرَى المُجاوِرَةِ، وَلَمْ يَنْجُ مِنْهُمْ أحَدُ، كَما عَمِلُوا بِعَجلُونَ. وَدَمَّرَ يَشُوعُ المَدِينَةَ بِالكامِلِ مُهلِكاً كُلَّ شَيءٍ حَيٍّ فِيها.

38 С лед това Исус заедно с целия Израел се върнаха в Девир и воюваха против града;

ثُمَّ اتَّجَهَ يَشُوعُ وَكُلُّ إسْرائِيلَ مَعَهُ إلَى دَبِيرَ وَحارَبُوها.

39 и го превзе - царя му и всичките му градове; поразиха ги с острието на меча и изтребиха всички хора, които бяха в него; не остави никого да избяга; постъпи с Девир и царя му, както постъпи с Хеврон и както беше постъпил с Ливна и царя му.

فَسَيطَرُوا عَلَيها وَعَلَى مَلِكِها وَعَلَى كُلِّ قُراها المُحِيطَةِ بِها، وَقَتَلُوا وَأفنُوا كُلَّ شَيءٍ حَيٍّ فِيها، وَلَمْ يَنْجُ مِنْهُمْ أحَدُ. عَمِلَ يَشُوعُ بِدَبِيرَ وَمَلِكِها ما عَمِلَهُ بِحَبْرُونَ، وَما عَمِلَهُ لِلَبْنَةَ وَمَلِكِها.

40 Т ака Исус порази цялата хълмиста земя, пустинята Негев, както и западните склонове, подножията и всичките им царе; не остави никого да избяга, а изтреби всичко, което дишаше, както Господ, Израелевият Бог, беше заповядал.

وَهَزَمَ يَشُوعُ كُلَّ الأرْضِ: المِنطَقَةَ الجَبَلِيَّةَ وَالنَّقَبَ وَالتِّلالَ الغَربِيَّةَ وَالمُنحَدَراتِ، وَكُلَّ مُلُوكِها. وَلَمْ يَبْقَ مِنْهُمْ ناجُونَ. فَقَدْ أفنَى كُلَّ شَيءٍ حَيٍّ فِيها كَما أمَرَ اللهُ إلَهُ إسْرائِيلَ.

41 И сус ги порази от Кадис-варни до Газа и цялата Гесенска земя до Гаваон.

وَهَزَمَ يَشُوعُ كُلَّ المُلُوكِ الَّذِينَ مِنْ قادَشَ بَرْنِيعَ وَحَتَّى غَزَّةَ، وَكُلَّ أرْضِ جُوشِنَ إلَى جِبْعُونَ.

42 В сички тези царе и земята им Исус превзе наведнъж, защото Господ, Израелевият Бог, воюваше за Израел.

وَأَسَرَ يَشُوعُ جَمِيعَ هَؤُلاءِ المُلُوكِ، وَسَيطَرَ عَلَى كُلِّ أرْضِهِمْ، لِأنَّ اللهَ ، إلَهَ إسْرائِيلَ، كانَ يُحارِبُ مِنْ أجلِهِمْ.

43 Т огава Исус заедно с целия Израел се завърнаха в стана в Галгал.

حِينَئِذٍ، عادَ يَشُوعُ وَكُلُّ إسْرائِيلَ مَعَهُ إلَى المُخُيَّمِ فِي الجَلْجالِ.