1 ( По слав. 32.) Радвайте се, праведници, в Господа; прилично е за праведните да въздават хваление.

ابتَهِجُوا وَرَنِّمُوا بِاللهِ أيُّها الصّالِحُونَ! التَّسبِيحُ لائِقٌ بِمُستَقِيمِي القُلُوبِ!

2 Х валете Господа с арфа, пейте Му псалми с десетострунен псалтир.

سَبِّحُوا اللهَ بِعَزْفِ العُودِ! اعزِفُوا لَهُ بِقِيثارٍ ذِي عَشْرَةِ أوتارٍ.

3 П ейте Му нова песен, свирете изкусно с възклицание.

رَنَّمُوا لَهُ تَرنِيمَةً جَدِيدَةً. أحسِنُوا العَزْفَ وَاهتِفُوا فَرَحاً.

4 З ащото словото на Господа е право и всичките Му дела са извършени с вярност.

لِأنَّ كَلِمَةَ اللهِ صادِقَةٌ. وَهُوَ أمِينٌ فِي كُلِّ أفعالِهِ.

5 Т ой обича правда и правосъдие; земята е пълна с милосърдието Господне.

يُحِبُّ الاسْتِقامَةَ وَالعَدلَ. وَالأرْضُ مَلأى بِرَحمَةِ اللهِ وَمَحَبَّتِهِ.

6 Ч рез словото на Господа станаха небесата и чрез диханието на устата Му - цялото им множество.

بِأمْرِ اللهِ خُلِقَتِ السَّماواتُ. وَكُلُّ نُجُومِ السَّماءِ وُجِدَتْ بِنَسْمَةِ فَمِهِ.

7 Т ой събра като куп морските води, сложи бездните в съкровищници.

جَمَعَ مِياهَ البَحْرِ مَعاً، وَوَضَعَ المُحِيطَ فِي مَكانِهِ.

8 Н ека се бои от Господа цялата земя; нека благоговеят с боязън пред Него всички жители на вселената.

يا كُلَّ سُكّانِ الأرْضِ اتَّقُوا اللهَ. خافُوهُ يا جَميعَ سُكّانِ المَسكُونَةِ.

9 З ащото Той каза и стана; Той заповяда и се затвърди.

لِأنَّهُ يَقُولُ شَيئاً فَيَكُونَ، وَيأمُرُ فَيَصِيرُ!

10 Г оспод осуетява намеренията на народите; прави безполезни мислите на племената.

قادِرٌ هُوَ اللهُ عَلَى إبْطالِ مُخَطَّطاتِ الأُمَمِ. وَعَلَى إفْناءِ نَوايا الشُّعُوبِ كُلِّها.

11 Н амеренията на Господа стоят твърди до века, мислите на сърцето Му - от род в род.

أمّا قَصْدُ اللهِ فَإلَى الأبَدِ يَدُومُ. خُطَطُهُ تَبقَى جِيلاً بَعْدَ جِيلٍ.

12 Б лажен онзи народ, на когото Бог е Господ - народът, който е избрал за Свое наследство.

هَنِيئاً لِأُمَّةٍ جَعَلَتْ اللهَ إلَهَها، لِأُمَّةٍ اختارَها اللهُ مُلْكاً.

13 Г оспод гледа от небето, наблюдава всички човешки синове;

مِنَ السَّماءِ تَطَلَّعَ اللهُ ، وَرَأى البَشَرَ جَمِيعاً.

14 о т местообиталището Си гледа всички земни жители -

مِنْ عَرشِهِ يُشرِفُ عَلَى كُلِّ سُكّانِ الأرْضِ.

15 О нзи, Който създаде сърцата на всички тях, Който познава всичките им дела.

هُوَ الَّذِي خَلَقَهُمْ كُلَّهُمْ، وَيَفهَمُ كُلَّ ما يَفعَلُونَ.

16 Н икой цар не се избавя чрез многобройна войска, силен мъж не се отървава чрез голямо юначество.

لا يَنتَصِرُ المُلُوكُ بِكَثْرَةِ جُنُودِهِمْ، وَلا يَغلِبُ الجُنُودُ بِقُوَّتِهِمْ.

17 Б езполезен е конят за избавление и чрез голямата си сила не може да избави никого.

الخَيلُ القَوِيَّةُ لا تَضْمَنُ النَّصْرَ. وَقُوَّتُها لا تُنَجِّي.

18 Е то, окото на Господа е върху онези, които се боят от Него, върху онези, които се надяват на Неговата милост,

ها عَينُ اللهِ تَسْهَرُ عَلَى خائِفِيهِ، يَرْعَى الَّذِينَ يَتَرَقَّبُونَ مَحَبَّتَهُ الصّادِقَةَ.

19 з а да избави от смърт душата им и в глад да ги опази живи.

مِنَ المَوْتِ يُنقِذُهُمْ، وَفِي المَجاعَةِ يُحيِيهِمْ.

20 Д ушата ни чака Господа; Той е помощ наша и щит наш.

تَتَرَقَّبُ اللهَ نُفُوسُنا، لِأنَّهُ لَنا مُعِينٌ، وَعَنّا مُحامٍ.

21 З ащото в Него ще се весели сърцето ни, понеже на Неговото свято име уповахме.

لِأنَّنا نَفْرَحُ بِهِ. وَعَلَى اسْمِهِ القُدُّوسِ نَتَّكِلُ.

22 Д ано бъде милостта Ти, Господи, върху нас, както сме се надявали на Тебе.

ظَلِّلنا يا اللهُ بِرَحمَتِكَ وَمَحَبَّتِكَ، فَرَجاؤُنا هُوَ فِيكَ.