1 П раведният загива и никой не взема това присърце; и благочестивите биват отнемани от земята, без да размисли някой, че праведният бива отнет преди да дойде злото.

الأبرارُ يَمُوتُونَ، وَلا أحَدَ يَهْتَمُّ. لِذَلِكَ سَيُجْمَعُ الأُمَناءُ وَلا أحَدَ يَفْهَمُ لِماذا. إنَّهُمْ يُجْمَعُونَ لأنَّ الكارِثَةَ آتِيَةٌ.

2 Т ой се успокоява; те си почиват на леглата си, всеки, който ходи в правотата си.

أمّا السّالِكُونَ بِالاستِقامَةِ، فَيَسكُنُونَ السَّلامَ، وَيَستَرِيحُونَ عَلَى فِراشِهِمْ.

3 А вие, синове на магьосница, рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.

يَقُولُ اللهُ: «يا أولادَ السّاحِراتِ، قِفُوا أمامِي! يا نَسلَ الفاسِقَةِ وَالزّانِيَةِ،

4 С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли деца на престъпление, рожба на лъжа,

بِمَنْ تَسْخَرُونَ؟ وَعَلَى مَنْ تَفتَحُونَ أفْواهَكَمْ وَتُخرِجُونَ ألسِنَتَكُمْ؟ ألَستُمْ أولاداً عُصاةً وَنَسلاً كاذِباً؟

5 в ие, които се разпалвате в похотта си между дъбовете, под всяко зелено дърво, които колите децата в деретата, под разцепените скали?

أنتُمْ تَتَحَرَّقُونَ تَوْقاً إلَى أوْثانِكُمْ تَحتَ كُلِّ شَجَرَةٍ خَضراءَ. تَذبَحُونَ أطفالاً فِي الأودِيَةِ وَبَينَ شُقُوقِ الصُّخُورِ.

6 Д елът ти е между камъчетата на потоците; те, те са твое наследство и на тях си изливала възлияния, принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тези неща?

نَصِيبُكِ هُوَ بَينَ حِجارَةِ الوادِي المَلساءِ، هِيَ حِصَّتُكِ مِنَ الأرْضِ. سَكَبْتِ لَها خَمْراً، وَأحضَرتِ لَها تَقدِمَةً مِنَ الحُبُوبِ. فَهَلْ أُسَرُّ بِكُلِّ هَذِهِ الأشياءِ؟

7 Н а висока и издигната планина си сложила леглото си и там си се изкачвала да принасяш жертва.

وَضَعتِ سَرِيرَكِ عَلَى جَبَلٍ مُرتَفِعٍ شامِخٍ. وَصَعِدْتِ إلَى هُناكَ لِتُقَدِّمِي ذَبائِحِ.

8 З ад вратите и стълбовете им си поставила спомена си; защото си се открила на друг освен Мен и си се изкачила; разширила си леглото си и си се съгласила с тях; обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.

وَراءَ البابِ وَعَلَى قَوائِمِهِ خَبَّأتِ تَذْكارَكِ، لأنَّكِ تَعَرَّيتِ لِغَيرِي، وَوَسَّعتِ سَرِيرَكِ. قَطَعتِ مَعَهُمْ عَهداً. أحبَبتِ أسِرَّتَهُمْ، وَنَظَرتِ إلَيْهِمْ وَهُمْ عُراةٌ.

9 О тишла си и при царя с помади и си умножила ароматите си, пратила си далеч посланиците си и си се унизила дори до преизподнята.

سافَرتِ إلَى مُولِكَ بِزَيتٍ كَثِيرٍ، وَكَثَّرْتِ عُطُورَكِ. أرسَلْتِ رُسُلَكِ إلَى أماكِنَ بَعِيدَةٍ لِتَجِدِي مُحِبِّينَ، وَنَزَلتِ حَتَّى إلَى الهاوِيَةِ.» سَعيُ إسْرائِيلَ وَراءَ الأوثان

10 У морила си се от дългия път, но пак не си казала: Няма надежда; намерила си съживление на силата си, затова не си примряла.

أنهَكَكِ تُجوالُكِ الكَثِيرُ. لَكِنَّكِ لَمْ تَقُولِي: «هَذا عَبَثٌ!» وَتَجَدَّدَتْ قُوَّتُكِ وَلَمْ تَضعُفِي.

11 И от кого си се уплашила или убояла, за да излъжеш и да не си спомниш за Мене, нито да Ме съхраняваш в сърцето си? Не е ли, защото Аз млъкнах, и то от дълго време, понеже ти не се убоя от Мене?

مِمَّنْ خِفتِ وَارتَعَبْتِ حَتَّى كَذَبْتِ؟ قَدْ تَجاهَلْتِنِي وَنَسِيتِنِي، وَأنا صَمَتُّ وَأغلَقْتُ عَينَيَّ. فَأنتِ لا تَخافِينَ مِنِّي.

12 А з ще изявя правдата ти; а колкото до делата ти, те няма да ти бъдат от полза. Бог обещава помощ и изцеление

أنا لا أُنكِرُ بِرَّكِ وَأعمالَكِ، لَكِنَّها لَنْ تَنفَعَكِ!

13 К огато извикаш, нека те отърват сбирщината на идолите ти; но вятърът ще ги отнесе всички, един лъх ще ги помете; а който уповава на Мене, ще владее земята и ще придобие святия Мой хълм.

عِندَما تَصرُخِينَ، فَلتُخَلِّصْكِ أوثانُكِ الَّتِي جَمَعتِها. سَتَحمِلُها الرِّيحُ كُلَّها، وَنَفخَةُ هَواءٍ سَتُطَيِّرُها. أمّا مَنْ يَتَّكِلُ عَلَيَّ فَسَيَمتَلِكُ الأرْضَ، وَيُعطَى جَبَلِيَ المُقَدَّسَ. خَلاصُ اللهِ لِشَعبِه

14 И ще се каже: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, премахнете спънките от пътя на Моя народ.

أعِدُّوا، جَهِّزُوا الطَّرِيقَ. أزِيلُوا العَثَراتِ مِنْ طَرِيقِ شَعبِيَ.

15 З ащото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Святият: Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се,

لأنَّ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ العَلِيُّ العَظِيمُ، الحَيُّ إلَى الأبَدِ، وَاسمُهُ هُوَ القُدُّوسُ: «نَعَمْ أنا أسكُنُ فِي أعلَى وَأقدَسِ مَكانٍ، وَمَعَ المُنسَحِقِينَ وَالمُتَواضِعِينَ فِي أرواحِهِمْ أيضاً، لأُعطِيَ حَياةً جَدِيدَةً لِرُوحِ المُتَواضِعِينَ وَلِقَلبِ المُنسَحِقِينَ.

16 з ащото няма да се съдя с хората вечно, нито ще бъда винаги гневен; понеже тогава биха примрели пред Мене духът и душите, които съм създал.

لأنِّي لَنْ أُخاصِمَكُمْ دائِماً، وَلَنْ أغضَبَ إلَى الأبَدِ. لأنَّ رُوحَ الإنسانِ، وَالنُّفُوسَ الَّتِي صَنَعْتُها، تَخُورُ أمامِي.

17 П оради беззаконната му лакомия се разгневих и го поразих, отвърнах лицето Си и се разгневих; но той упорито последва пътя на сърцето си.

رَأيتُ طَمَعَهُمْ وَإثمَهُمْ فَغَضِبْتُ، ضَرَبْتُهُمْ وَابتَعَدْتُ عَنهُمْ فِي غَضَبِي. لَكِنَّهُمْ كانُوا يَرجِعُونَ إلَى خَطاياهُمْ.

18 В идях пътищата му и ще го изцеля; още ще го водя и пак ще утеша него и наскърбените му.

رَأيْتُ طُرُقَهُمْ، وَسَأشفِيهُمْ، سَأقُودُهُمْ وَأُعَزِّيهُمْ، وَسَأضَعُ تَسبِيحِي عَلَى شِفاهِهِمْ.

19 А з, Който създавам плода на устните, казва Господ, ще кажа: Мир, мир на далечния и близкия; и ще го изцеля.

سَلامٌ، سَلامٌ لِلبَعِيدِ وَلِلقَرِيبِ، وَسَأشفِيهِمْ،» يَقُولُ اللهُ.

20 А нечестивите са като развълнувано море, защото то не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал.

أمّا الأشرارُ فَكالبَحرِ الهائِجِ الَّذِي لا يَهْدَأُ، فَمِياهُهُ تُحَرِّكُ الطِّينَ فِيهِ.

21 Н яма мир за нечестивите, казва моят Бог.

قالَ إلَهِي: «لا سَلامَ لِلأشرارِ.»