1 Т огава Йона се помоли на Господа, своя Бог, от вътрешността на рибата, като каза:
وَمِنْ جَوْفِ السَّمَكَةِ، صَلَّى يُونانُ لإلَهِهِ ، فَقالَ:
2 В скръбта си извиках към Господа и Той ме послуша; от вътрешността на преизподнята извиках и Ти чу гласа ми.
«دَعَوتُ اللهَ مِنْ ضِيقِيَ فَاسْتَجابَ لِي! مِنْ أعماقِ الهاوِيَةِ صَرَختُ، فَسَمِعْتَ صُراخِي.
3 З ащото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето, и потоци ме обиколиха; всичките Твои вълни и големи води преминаха над мен.
«ألقَيتَ بِي فِي البَحرِ العَمِيقِ، وَفِي قَلبِ البَحرِ أحاطَتْ بِي التَّيّاراتُ، وَجَمِيعُ أمواجِكَ الهادِرَةِ فَوْقِي.
4 И аз казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти; но отново ще погледна към святия Твой храм.
عِندَئِذٍ قُلْتُ لِنَفسِي: ‹ها إنَّنِي قَدْ طُرِدتُ بَعِيداً عَنْ عَينَيكَ، لَكِنَّنِي سَأنظُرَ نَحوَ هَيكَلِكَ المُقَدَّسِ مِنْ جَدِيدٍ.›
5 В одите ме обкръжиха дори до душа, бездната ме обгърна, морският бурен се обви около главата ми.
«أغلَقَتِ المِياهُ عَلَيَّ، وَالبَحرُ العَمِيقُ غَمَرَنِي. عُشبُ البَحرِ التَفَّ حَولَ رَأسِي.
6 С лязох до дъното на планините; земните лостове ме затвориха завинаги; но пак Ти, Господи, Боже мой, си избавил живота ми от рова.
نَزَلتُ إلَى أساساتِ الجِبالِ، وَانْحَدَرتُ إلَى أعْماقِ الأرْضِ، فَظَنَنْتُ أنَّهُ أُغلِقَ وَرائِي إلَى الأبَدِ. لَكِنَّكَ أقَمتَ حَياتِي مِنَ القَبرِ، يا إلَهِي.
7 К ато чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа и молитвата ми влезе при Тебе в святия Ти храм.
«عِندَما تَعِبْتُ وَفَقَدْتُ كُلَّ أمَلٍ، تَذَكَرتُ اللهَ ، وَارتَفَعَتْ صَلاتِي إلَيكَ فِي هَيكَلِكَ المُقَدَّسِ.
8 О нези, които уповават на лъжливите суети, изоставят милостта, спазвана за тях.
«الَّذِينَ يَعبُدُونَ الأصنامَ التّافِهَةَ، يَتَخَلَّوْنَ عَنْ مَحَبَّتِهِمْ لَكَ.
9 Н о аз ще принеса жертва с хвалебен глас; ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа.
أمّا أنا فَسَأُسَبِّحُكَ وَأحمَدُكَ وَأذبَحُ لَكَ، وَأُوفِي بِنُذُورِي لَكَ. فَمِنَ اللهِ يَأتِي خَلاصِي.»
10 И Господ заповяда на рибата; и тя избълва Йона на сушата.
عِنْدَئِذٍ أمَرَ اللهُ السَّمَكَةَ فَألْقَتْهُ إلَى اليابِسَةِ.