1 И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя бяха преминали; и море нямаше вече.

ثُمَّ رَأيتُ سَماءً جَدِيدَةً وَأرْضاً جَدِيدَةً. فَالسَّماءُ الأُولَى وَالأرْضُ الأُولَى قَدْ زالَتا، وَالبَحرُ لَمْ يَعُدْ مَوجُوداً.

2 В идях и святия град, новия Йерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си.

كَما رَأيتُ المَدِينَةَ المُقَدَّسَةَ، القُدسَ الجَدِيدَةَ، تَنزِلُ مِنَ السَّماءِ مِنْ عِندِ اللهِ. كانَتْ مُهَيَّأةً كَعَرُوسٍ مُزَيَّنَةٍ لِزَوجِها.

3 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях - техен Бог.

وَسَمِعتُ صَوتاً عالِياً مِنَ السَّماءِ يَقُولُ: «الآنَ صارَ مَسكِنُ اللهِ مَعَ البَشَرِ. سَيَكُونُونَ شَعبَهُ، وَهُوَ نَفسُهُ سَيَكُونُ مَعَهُمْ، وَسَيَكُونُ لَهُمْ إلَهاً.

4 Т ой ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина.

وَسَيَمْسَحُ اللهُ كُلَّ دَمعَةٍ مِنْ عُيُونِهِمْ. وَلَنْ يَكُونَ هُناكَ مَوتٌ أوْ نُواحٌ أوْ بُكاءٌ أوْ ألَمٌ، لِأنَّ الأشياءَ القَدِيمَةَ قَدْ زالَتْ.»

5 И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко. Каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни.

ثُمَّ قالَ الجالِسُ عَلَى العَرشِ: «ها إنِّي أجعَلُ كُلَّ شَيءٍ جَدِيداً!» وَقالَ لِي: «اكتُبْ، لِأنَّ هَذِهِ الكَلِماتُ مُعتَمَدَةٌ وَصَحِيحَةٌ.»

6 И ми каза: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, Началото и Краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.

ثُمَّ قالَ: «لَقَدْ تَمَّ! أنا هُوَ الألِفُ وَالياءُ، البِدايَةُ وَالنِّهايَةُ. سَأسقِي كُلَّ عَطشانٍ مِنْ يَنبُوعِ ماءِ الحَياةِ مَجّاناً.

7 К ойто побеждава, ще наследи тези неща; Аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде син.

مَنْ يَنتَصِرُ، سَيَأخُذُ كُلَّ هَذِهِ الأشياءِ. وَسَأكُونُ لَهُ إلَهاً، وَهُوَ يَكُونُ لِي ابناً.

8 А колкото за страхливците, невярващите, мерзавците, убийците, блудниците, магьосниците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт. Новият Йерусалим

أمّا الجُبَناءُ وَغَيرُ المُؤمِنِينَ وَالفاسِدُونَ وَالقاتِلُونَ وَالزُّناةُ وَالسَّحَرَةُ وَعَبَدَةُ الأوثانِ وَكُلُّ الكاذِبِينَ، فَسَيَكونُ مَصيرُهُمْ فِي البُحَيرَةِ المُتَّقِدَةِ بِالكِبرِيتِ المُشتَعِلِ. ذَلِكَ هُوَ المَوتُ الثّانِي.»

9 Т огава дойде един от седемте ангела, които бяха натоварени със седемте последни язви и държаха седемте чаши, и ми заговори: Ела, ще ти покажа невестата, жената на Агнеца.

ثُمَّ جاءَ أحَدُ المَلائِكَةِ السَّبعَةِ الَّذِينَ مَعَهُمُ الآنِيَةُ السَّبعَةُ المَملُوءَةُ بِالكَوارِثِ السَّبعِ الأخِيرَةِ، وَقالَ لِي: «تَعالَ هُنا، سَأُرِيكَ العَرُوسَ الَّتِي هِيَ زَوجَةُ الحَمَلِ.

10 И ме отведе чрез Духа на една голяма и висока планина и ми показа святия град, Йерусалим, който слизаше от небето, от Бога,

وَبَينَما الرُّوحُ يَغْمُرُني، قادَنِي المَلاكُ إلَى جَبَلٍ كَبِيرٍ مُرتَفِعٍ، وَأرانِي المَدِينَةَ المُقَدَّسَةَ، القُدسَ، وَهِيَ تَنزِلُ مِنَ السَّماءِ مِنْ عِندِ اللهِ!

11 и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.

كانَ لَها مَجدُ اللهِ. لَمَعانُها كَلَمَعانِ أجمَلِ حَجَرٍ كَرِيمٍ، كَحَجَرِ يَشْبٍ نَقِيٍّ كَالبِلَّورِ.

12 Г радът имаше голяма и висока стена с дванадесет порти и на портите дванадесет ангела, и написани над портите имена, които са имената на дванадесетте племена на израелтяните:

وَكانَ لَها سُورٌ كَبِيرٌ مُرتَفِعٌ، لَهُ اثنَتا عَشْرَةَ بَوّابَةً، يَقِفُ عِندَها اثنا عَشَرَ مَلاكاً. وَكانَ مَكتُوباً عَلَى البَوّاباتِ أسماءُ قَبائِلَ بَنِي إسرائِيلَ الاثنَتي عَشْرَةَ.

13 о ткъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти и откъм запад три порти.

ثَلاثُ بَوّاباتٍ إلَى الشَّرقِ، وَثَلاثُ بَوّاباتٍ إلَى الشَّمالِ، وَثَلاثُ بَوّاباتٍ إلَى الجَنُوبِ، وَثَلاثُ بَوّاباتٍ إلَى الغَربِ.

14 И градската стена имаше дванадесет основни камъка с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнеца.

وَكانَ سُورُ المَدِينَةِ مَبنِيّاً عَلَى اثنَي عَشَرَ حَجَرَ أساسٍ، كُتِبَتْ عَلَيها أسماءُ رُسُلِ الحَمَلِ الاثنَي عَشَرَ.

15 И този, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръстикова пръчка, за да измери града, портите и стената му.

وَكانَ مَعَ المَلاكِ الَّذِي يَتَكَلَّمُ مَعِي عَصا قِياسٍ ذَهَبِيَّةٍ، لِيَقِيسَ المَدِينَةَ، وَبَوّاباتِها وَجُدرانِها.

16 Г радът беше квадратен, с дължина, равна на широчината му; и като измери града с тръстиковата пръчка, излезе дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви.

كانَتِ المَدِينَةُ مُمتَدَّةً بِشَكلٍ مُرَبَّعٍ طُولُهُ يُساوِي عَرضَهُ. وَقاسَ المَلاكُ المَدِينَةَ بِالعَصا فَكانَتْ نَحوَ اثنَتَي عَشْرَةَ ألفَ غَلْوَةً طُولاً وَعَرْضاً وَارْتِفاعاً.

17 И змери и стената му, която излезе сто четиридесет и четири лакти; а това беше човешка мярка, употребена от ангела.

ثُمَّ قاسَ المَلاكُ سُمْكَ سُورِها، فَكانَ مِئَةً وَأربَعاً وَأربَعُينَ ذِراعاً. فَقَدِ استَخَدَمَ المَلاكُ مِقياساً مُساوِياً لِذِراعِ إنسانٍ.

18 С тената му беше изградена от яспис, а самият град - от чисто злато, подобно на чисто стъкло.

وَكانَ السُّورُ مَبنِيّاً مِنَ اليَشْبِ، وَالمَدِينَةُ مَصنُوعَةً مِنَ الذَّهَبِ الخالِصِ، وَتَلمَعُ كَالزُّجاجِ الشَّفّافِ.

19 О сновните камъни на градските стени бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият сапфир, третият халцедон, четвъртият смарагд,

أمّا أساساتُ المَدِينَةِ فَكانَتْ مُزَيَّنَةً بِكُلِّ أنواعِ الأحجارِ الكَرِيمَةِ. فَحَجَرُ الأساسِ الأوَّلُ كانَ مِنَ اليَشْبِ، وَالثّانِي مِنَ الياقُوتِ الأزرَقِ، وَالثّالِثُ مِنَ العَقِيقِ الأبيَضِ، وَالرّابِعُ مِنَ الزُّمُرُّدِ،

20 п етият сардоникс, шестият сард, седмият хризолит, осмият берил, деветият топаз, десетият хризопрас, единадесетият хиацинт, дванадесетият аметист.

وَالخامِسُ مِنَ الجَزْعِ، وَالسّادِسِ مِنَ العَقِيقِ الأحمَرِ، وَالسّابِعُ مِنَ الزَّبَرجَدِ، وَالثّامِنُ مِنَ الزُّمُرُّدِ السِلقيِّ، وَالتّاسِعُ مِنَ الياقُوتِ الأصفَرِ، وَالعاشِرُ مِنَ العَقِيقِ الأخضَرِ، وَالحادِي عَشَرَ مِنَ الفَيرُوزِ، وَالثّانِي عَشَرَ مِنَ الجَمَشْتِ.

21 И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта беше от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло.

أمّا البَوّاباتُ الاثنَتا عَشْرَةَ فَكانَتْ مَصنُوعَةً مِنَ اثنَتَي عَشْرَةَ لُؤلُؤةً، فَكُلُّ واحِدَةٍ مِنها لُؤلُؤَةٌ واحِدَةٌ. كَما أنَّ شارِعَ المَدِينَةِ الواسِعَ كانَ مَصنُوعاً مِنَ الذَّهَبِ الخالِصِ النَّقِيِّ كَالزُّجاجِ.

22 А храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнецът.

لَمْ أرَ فِيها هَيكَلاً، لِأنَّ الرَّبَّ الإلَهَ القَدِيرَ وَالحَمَلَ هُما هَيكَلُها.

23 И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше и неговото светило е Агнецът.

وَلَمْ تَكُنِ المَدِينَةُ بِحاجَةٍ إلَى الشَّمسِ وَلا إلَى القَمَرِ لِيُضِيئا عَلَيها، فَمَجدُ اللهِ يُنِيرُها وَالحَمَلُ مِصباحُها.

24 И земните племена ще ходят в неговата светлина и земните царе ще принасят в него своята слава.

سَتَسِيرُ الأُمَمُ بِنُورِ مِصباحِها، وَمُلُوكَ الأرْضِ سَيأتونَ بِمَجدِهِمْ إلَيها.

25 П ортите му няма да се затварят денем (а нощ няма да има там);

بَوّاباتُها لَنْ تُغلَقَ فِي أيِّ يَومٍ، لِأنَّهُ لَنْ يَكُونَ هُناكَ لَيلٌ.

26 и земните племена ще принасят в него слава и почест.

وَسَيُؤتَى بِمَجدِ وَكَرامَةِ الأُمَمِ إلَيها،

27 И в него няма да влезе нищо нечисто, нито онзи, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнеца.

لَكِن لَنْ يَدخُلَها شَيءٌ نَجِسٌ، وَلا إنسانٌ يُمارِسُ النَّجاسَةَ أوِ الكَذِبَ. لَنْ يَدخُلَها إلّا مَنْ كانَ اسْمُهُ مَكتُوباً فِي كِتابِ الحَياةِ، كِتابِ الحَمَلِ.