1 ( По слав. 82.) Асафова псаломска песен. Боже, недей мълча; не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже;

لا تَبْقَ صامِتاً يا اللهُ، لا تَهدأْ وَلا تَسكُتْ يا اللهُ.

2 з ащото, ето, враговете Ти правят размирие и ненавистниците Ти са издигнали глава.

أعداؤُكَ الَّذِينَ يُبغِضُونَكَ مُتَغَطرِسُونَ، يُقَعْقِعُونَ بِسُيُوفِهِمْ.

3 К оварен съвет правят против Твоя народ и се наговарят против скритите Твои.

يَجتَمِعُونَ مَعاً وَيُخَطِّطُونَ لِمُحارَبَةِ شَعبِكَ الغالِي.

4 К азаха: Елате да ги изтребим, за да не са народ и да не се споменава вече името на Израел.

يَقُولُونَ: «لِنَمسَحْهُمْ مِنْ عَلَى وَجهِ الأرْضِ، فَلا يَتَذَكَّرَ أحَدٌ فِيما بَعْدُ اسْمَ إسْرائِيلَ.»

5 З ащото единодушно се съгласиха заедно, направиха съюз против Тебе -

تَآمَرَ هَؤُلاءِ صَفّاً واحِداً، وَتَعاهَدُوا ضِدَّكَ.

6 ш атрите на Едом и исмаилтяните; Моав и агаряните,

وَهُمْ قَبائِلُ أدُومَ وَالإسْماعِيلِيِّينَ وَالمُوآبِيِّينَ وَالهاجَرِيِّينَ

7 Г евал, Амон и Амалик, филистимците с тирските жители;

وَسُكّانُ جُبِيلَ وَالعَمُّونِيُّونَ وَعَمالِيقُ وَالفَلَسطِيِّونَ وَسُكّانُ صُورَ.

8 о ще и Асирия се съедини с тях, станаха помощници на Лотовите потомци. (Села.)

حَتَّى أشُّورُ انضَمَّ إلَيْهِمْ، وَصارَ ذِراعاً لِنَسلِ لُوطَ! سِلاهْ

9 С торѝ им като на мадиамците, като на Сисара, като на Явин при потока Кисон,

افعَلْ بِهِمْ كَما فَعَلْتَ بِمِدْيانَ وَسِيسَرا وَيابِينَ عِندَ وادِي قِيشُونَ.

10 к оито загинаха в Ендор, като станаха тор на земята.

قُتِلُوا فِي عَينِ دُورٍ، وَتَعَفَّنَتْ عَلَى الأرْضِ جُثَثُهُمْ.

11 Н аправѝ благородните им като Орив и Зив, дори всичките им първенци като Зевей и Салман,

افعَلْ بِقادَتِهِمْ كَما فَعلتَ بِغُرابٍ وَذِئْبٍ، افعَلْ بِقادَتِهِمْ كَما فَعَلْتَ بِزَبَحَ وَصَلْمُنّاعَ.

12 к оито казаха: Да усвоим за себе си Божиите заселища.

قالَ هَؤُلاءِ: «لِنَستَولِ عَلَى شَعبِ اللهِ.»

13 Б оже мой, направи ги като въртящия се прах, като плява пред вятъра.

اعصِفْ بِهِمْ يا إلَهِي كَما تَعصِفُ الرِّيحُ بِغُبارِ القَمْحِ وَالقَشِّ.

14 К акто огънят изгаря дърветата и както пламъкът запалва горите,

كَنْ كَنارٍ فِي غابَةٍ، كَحَرِيقٍ هائِلٍ يَلتَهِمُ التِّلالَ.

15 т ака ги прогони с урагана Си и ги смути с бурята Си.

تَعَقَّبْهُمْ وَأرْعِبْهُمْ بِزَوابِعِكَ وَعَواصِفِكَ.

16 П окрий лицата им с позор, за да потърсят Твоето име, Господи.

بِالخِزيِّ غَطِّ وُجُوهَهُمْ لِكَي يَطلُبُوكَ يا اللهُ.

17 Н ека се посрамят и ужасят завинаги. Да! Нека се смутят и погинат,

لَيتَهُمْ يَخْزَوْنَ وَيُذَلُّونَ إلَى الأبَدِ، لَيتَهُمْ يَخْزُونَ وَيَهلِكُونَ!

18 з а да познаят, че Ти, Чието име е Йехова, един си Всевишен над цялата земя.

عِندَئِذٍ سَيَعلَمُونَ أنَّكَ أنتَ يهوه وَحدَكَ اللهُ العَلِيُّ عَلَى كُلِّ الأرْضِ!