1 О ттам Авраам тръгна на юг. Той се засели между Кадис и Сур и живееше като пришълец в Герар.

وَارتَحَلَ إبْراهِيمُ مِنْ هُناكَ إلَى أرْضِ النَّقَبِ، وَاسْتَقَرَّ بَينَ قادِشَ وَشُورَ. فَأقامَ فِي جَرارَ.

2 И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то Герарският цар Авимелех прати и взе Сара.

وَقالَ إبْراهِيمُ لِلنّاسِ هُناكَ عَنْ زَوْجَتِهِ سارَةَ: «هَذِهِ أختِي.» فَسَمِعَ أبِيمالِكُ مَلِكُ جَرارَ عَنْ سارَةَ، فَأرْسَلَ فِي طَلَبِها، وَأخَذَها.

3 Н о Бог дойде при Авимелех в съня му през нощта и му каза: Ето, ти умираш заради жената, която си взел; защото тя си има мъж.

فَجاءَ اللهُ إلَى أبِيمالِكَ لَيلاً فِي حُلْمٍ. وَقالَ لَهُ: «ها أنتَ سَتَمُوتُ بِسَبَبِ المَرأةِ الَّتِي أخَذْتَها. فَهِيَ زَوجَةٌ لِرَجُلٍ.»

4 ( А Авимелех не беше се докоснал до нея.) И каза: Господи, ще погубиш ли и един праведен народ?

وَلَمْ يَكُنْ أبِيمالِكُ قَدْ نامَ مَعَها. فَقالَ: «يا رَبُّ، أتَقتُلُ إنْساناً بَرِيئاً؟

5 Н е ми ли каза сам той: Сестра ми е? Също и самата тя каза: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце аз направих това.

ألَمْ يَقُلْ لِي: ‹هَذِهِ أُختِي›؟ وَسارَةُ نَفْسُها قالَتْ عَنْهُ: ‹هَذا أخِي.› أنا فَعَلْتُ هَذا بِنِيَّةٍ سَلِيمَةٍ وَقَصدٍ طاهِرٍ.»

6 Б ог му каза в съня: Да, Аз зная, че си направил това с праведно сърце; също така Аз те въздържах да не съгрешиш против Мен и затова не те оставих да се докоснеш до нея.

فَقالَ لَهُ اللهُ فِي الحُلْمِ: «أنا أيضاً أعرِفُ أنَّكَ فَعَلْتَ هّذا بِنِيَّةٍ سَلِيمَةٍ، فَمَنَعْتُكَ مِنْ أنْ تَلْمَسَها وَتُخطِئَ إلَيَّ.

7 И така, сега върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за теб, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш, знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои хора.

فَالآنَ رُدَّ الزَّوْجَةَ لِزَوْجِها. فَهُوَ نَبِيٌّ. وَهُوَ سَيُصَلِّي مِنْ أجلِكَ فَتَحيا. وَإنْ لَمْ تَرُدَّها، فاعلَمْ أنَّكَ وَعائِلَتَكَ لا بُدَّ أنْ تَمُوتُوا.»

8 Н а сутринта, като стана рано, Авимелех повика всичките си слуги и извести всички тези неща в ушите им; и хората се уплашиха много.

فَبَكَّرَ أبِيمالِكُ فِي الصَّباحِ وَدَعا كُلَّ خُدّامِهِ، وَأخبَرَهُمْ بِكُلِّ ما سَمِعَ فِي الحُلْمِ. فَخافَ الرِّجالُ كَثِيراً.

9 Т огава Авимелех повика Авраам и го запита: Какво ни причини ти? С какво съгреших пред тебе, че си навлякъл на мен и на царството ми голям грях? Причинил си ми неща, които не трябваше да се правят.

ثُمَّ اسْتَدْعَى أبِيمالِكُ إبْراهِيمَ، وَقالَ لَهُ: «لِمَ فَعَلْتَ بِنا هَذا؟ هَلْ أسَأْتُ إلَيكَ لِكَي تُسيئَ إساءَةً عَظِيمَةً إلَيَّ وَإلَى مَملَكَتِي. قَدْ فَعَلْتَ بِي ما لا يَلِيقُ.»

10 А вимелех каза още на Авраам: Защо направи това?

وَأضافَ أبِيمالِكُ: «ما الَّذِي وَاجَهْتَهُ هُنا حَتَّى اضطَرَّكَ إلَى فِعلِ ما فَعَلْتَ؟»

11 А враам отговори: Направих го, понеже си казах: Няма да има страх от Бога в това място и ще ме убият заради жена ми.

فَقالَ إبْراهِيمُ: «قُلْتُ فِي نَفْسِي: ‹لا بُدَّ أنَّهُ لَيسَ هُناكَ فِي هَذا المَكانِ مَنْ يَتَّقِي اللهَ. وَلِهَذا فَإنَّهُمْ سَيَقْتُلُونَنِي لِأجلِ زَوْجَتِي.›

12 А при това тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена.

كَما أنَّ سارَةَ هِيَ أُختِي حَقّاً، فَهِيَ ابْنَةُ أبِي، غَيرَ أنَّها لَيسَتِ ابْنَةَ أُمِّي. وَصارَتْ زَوْجَتِي.

13 И когато Бог ме изпрати далеч от бащиния ни дом, ѝ казах: Ще ми направиш тази добрина - на всяко място, където отидем, казвай за мене: Брат ми е.

وَعِنْدَما أخرَجَنِي اللهُ لِأرْحَلَ مِنْ بَيتِ أبِي، قُلْتُ لَها: ‹اصْنَعِي مَعِي هَذا المَعرُوفَ: حَيثُما ذَهَبْنا، قُولِي عَنِّي: هَذا أخِي.›»

14 Т огава Авимелех взе овце и говеда, слуги и слугини и ги даде на Авраам, и върна жена му Сара.

فَأخَذَ أبِيمالِكُ غَنَماً وَبَقَراً وَخَدَماً وَخادِماتٍ وَأعطاها لإبْراهِيمَ. كَما أعادَ إلَيهِ زَوْجَتَهُ سارَةَ.

15 И Авимелех каза: Ето, земята ми е пред тебе; засели се където ти хареса.

وَقالَ أبِيمالِكُ: «ها أرْضِي مَفتُوحَةٌ لَكَ. فاسْكُنْ حَيثُ تُرِيدُ.»

16 А на Сара каза: Виж, дадох на брат ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с теб; и пред всички хора си оправдана.

ثُمَّ قالَ أبِيمالِكُ لِسارَةَ: «ها قَدْ أعطَيتُ أخاكِ ألفَ قِطْعَةٍ فِضِّيَّةٍ. فَهِيَ شَهادَةٌ عَلَى بَراءَتِكِ أمامَ كُلِّ الَّذِينَ مَعَكِ. فَأنْتِ بَرِيئَةٌ تَماماً.»

17 И така, Авраам се помоли на Бога; и Бог изцели Авимелех и жена му, и слугите му; и раждаха деца.

ثُمَّ صَلَّى إبْراهِيمُ إلَى اللهِ. فَشَفَى اللهُ أبِيمالِكَ وَزَوْجَتَهُ وَجَوارِيهِ، فَأنْجَبا أطْفالاً.

18 З ащото поради Авраамовата жена Сара Господ беше заключил всички утроби на Авимелеховия дом.

فَقَدْ كانَ اللهُ قَدْ مَنَعَ كُلَّ النِّساءِ فِي بَيتِ أبِيمالِكَ مِنَ الإنْجابِ بِسَبَبِ سارَةَ، زَوْجَةِ إبْراهِيمَ.