1 П ървата повест написах, о, Теофиле, за всичко, което Исус вършеше и учеше, откакто започна,

كَتَبتُ إلَيكَ يا ثاوفِيلُسُ فِي كِتابِي الأوَّلِ عَنْ كُلِّ ما عَمِلَهُ يَسُوعُ وَعَلَّمَهُ.

2 д о деня, когато се възнесе, след като даде чрез Святия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

وَذَلِكَ مِنَ البِدايَةِ حَتَّى الوَقتِ الَّذِي رُفِعَ فِيهِ إلَى السَّماءِ، بَعْدَ أنْ أعطَى مِنْ خِلالِ الرُّوحِ القُدُسِ تَعلِيماتٍ لِلرُّسُلِ الَّذِينَ اختارَهُمْ.

3 н а които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и им говореше за Божието царство.

وَكانَ يَسُوعُ قَد أظهَرَ نَفسَهُ لَهُمْ بَعدَ مَوتِهِ مُقنِعاً إيّاهُمْ بِبَراهِينَ كَثِيرَةٍ قاطِعَةٍ بِأنَّهُ كانَ حَيّاً. وَظَهَرَ لَهُمْ خِلالَ فَترَةٍ تَزِيدُ عَلَى أربَعِينَ يَوماً، وَتَحَدَّثَ إلَيْهِمْ عَنْ مَلَكُوتِ اللهِ.

4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Йерусалим, но да чакат обещанието на Отца, за което, каза Той, чухте от Мене.

وَذاتَ مَرَّةٍ، وَبَينَما كانَ يَأكُلُ مَعَهُمْ، أمَرَهُمْ وَقالَ: «لا تُغادِرُوا مَدينَةَ القُدسِ، لَكِنِ انتَظِرُوا ما وَعَدَ بِهِ الآبُ، وَهُوَ الوَعدُ الَّذِي كَلَّمتُكُمْ عَنهُ.

5 З ащото Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни. Възнесението на Исус Христос

فَقَدْ عَمَّدَ يُوحَنّا النّاسَ في الماءِ، وَأمّا أنتُمْ فَسَتَتَعَمَّدُونَ فِي الرُّوحِ القُدُسِ بَعدَ أيّامٍ قَلِيلَةٍ.» يَسُوعُ يَرْتَفِعُ إلَى السَّماء

6 И така, веднъж, като се събраха, те Го питаха: Господи, сега ли ще възстановиш царството на Израел?

وَبَعدَ أنِ اجتَمَعُوا، سَألُوهُ: «يا رَبُّ، هَلْ سَتُعِيدُ المُلكَ إلَى بَنيْ إسرائِيلَ الآنَ؟»

7 Т ой им каза: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт.

فَقالَ لَهُمْ: «هَذِهِ المَعلُومَةُ عَنِ الأوقاتِ وَالتَّوارِيخِ لَيسَتْ مِنْ شَأْنِكُمْ، فَالآبُ قَدْ وَضَعَها ضِمْنَ سُلطانِهِ الخاصِّ.

8 Н о ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

لَكِنَّكُمْ سَتَنالُونَ قُوَّةً عِندَما يَحِلُّ الرُّوحُ القُدُسُ عَلَيكُمْ. وَسَتَكُونُونَ شُهُوداً لِي فِي القُدسِ وَفِي كُلِّ اليَهُودِيَّةِ وَالسّامِرَةِ، وَإلَى أبعَدِ الأماكِنِ عَلَىْ الأرْضِ.»

9 И като каза това и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го подхвана и скри от погледа им.

وَبَعدَ أنْ أنهَى قَولَهُ هَذا، رُفِعَ إلَى السَّماءِ وَهُمْ يُراقِبُونَ. وَأخفَتهُ سَحابَةٌ عَنْ أنظارِهِمْ.

10 И като се взираха към небето, когато се възнасяше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха до тях

وَبَينَما كانُوا يُحَدِّقُونَ فِيهِ وَهُوَ يَصْعَدُ، وَقَفَ فَجأةً إلَى جانِبِهِمْ رَجُلانِ يَرتَدِيانِ ثِياباً بَيضاءَ.

11 и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето. Избирането на Матия за апостол

فَقالا: «أيُّها الرِّجالُ الجَلِيلِيُّونَ، لِماذا تَقِفُونَ هَكَذا ناظِرِينَ إلَى السَّماءِ؟ إنَّ يَسُوعَ هَذا الَّذِي رُفِعَ عَنكُمْ إلَى السَّماءِ، سَيَأتِي ثانِيَةً بِالطَّرِيقَةِ نَفسِها الَّتِي رَأيتُمُوهُ يَصْعَدُ بِها إلَى السَّماءِ.» اختِيارُ رَسُولٍ جَدِيد

12 Т огава те се върнаха в Йерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Йерусалим, на разстояние един съботен ден път.

ثُمَّ عادُوا إلَى مَدينَةِ القُدسِ مِنَ التَّلَّةِ الَّتِي تُدعَى جَبَلَ الزَّيتُونِ، وَهيَ تَبعُدُ نَحْوَ مَسِيرَةِ سَبْتٍ عَنِ القُدسِ.

13 И когато влязоха в града, качиха се в горната стая, където пребиваваха Петър и Йоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.

وَعِندَما وَصَلُوا، ذَهَبُوا إلَى غُرفَةٍ فِي الطّابِقِ العُلوِيِّ حَيثُ كانُوا يُقِيمُونَ. وَهُمْ بُطرُسُ، يُوحَنّا، يَعقُوبُ، أندراوُسُ، فِيلِبُّسُ، تُوما، بَرثُولَماوُسُ، مَتَّى، يَعقُوبُ بْنُ حَلفَى، سِمعانُ الغَيُورُ ، وَيَهُوذا بْنُ يَعقُوبَ.

14 В сички те единодушно бяха в постоянна молитва (и моление) с някои жени и Мария, майката на Исус, и с братята Му.

كانَ هَؤُلاءِ جَمِيعاً مُنشَغِلِينَ بِالصَّلاةِ مَعاً. وَكانَ مَعَهُمْ بَعضُ النِّساءِ وَمَريَمُ أُمُّ يَسُوعَ وَإخوَتُهُ.

15 П рез тези дни Петър се изправи насред братята (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души) и каза:

وَفِي تِلكَ الأيّامِ، وَقَفَ بُطرُسُ بَينَ الإخوَةِ وَكانُوا نَحْوَ مِئَةٍ وَعِشْرِينَ شَخصاً وَقالَ:

16 Б ратя, трябваше да се изпълни писаното, което Святият Дух предсказа чрез устата на Давид за Юда, който доведе онези, които хванаха Исус.

«أيُّها الإخوَةُ، كانَ لابُدَّ أنْ يَتَحَقَّقَ قَولُ الكِتابِ الَّذِي قالَهُ الرُّوحُ القُدُسُ قَدِيماً عَلَى فَمِ داوُدَ عَنْ يَهُوذا. وَنَحنُ نَعرِفُ أنَّ يَهُوذا صارَ دَلِيلاً لِلَّذِينَ ألقَوْا القَبضَ عَلَى يَسُوعَ.

17 З ащото той беше причислен към нас и получи дял в това служение.

كانَ واحِداً مِنْ جَماعَتِنا، وَشَرِيكاً مَعَنا فِي هَذِهِ الخِدمَةِ.

18 Т ой обаче придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна по лице, пукна се в средата и всичките му черва изтекоха.

«وَقَدِ اشتَرَى حَقلاً بِالمالِ الَّذِي حَصَلَ عَلَيهِ مُقابِلَ عَمَلِهِ الآثِمِ، لَكِنَّهُ وَقَعَ عَلَى رَأسِهِ أَوَّلاً وَانشَقَّ مِنَ الوَسَطِ، فَخَرَجَتْ أمعاؤُهُ كُلُّها.

19 И това стана известно на всичките йерусалимски жители, така че тази нива бе наречена на техния език Акелдама, т. е. Кръвна нива.

وَذاعَتْ هَذِهِ الحادِثَةُ بَينَ كُلِّ سُكّانِ القُدسِ، فَصارَ ذَلِكَ الحَقلُ يُدعَى فِي لُغَتِهِمْ ‹حَقلَ دَما› – وَيَعنِي ‹حَقلَ دَمْ.›»

20 З ащото е писано в книгата на Псалмите: "Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него"; и: "Друг нека вземе чина му."

وَتابَعَ بُطرُسُ فَقالَ: «مَكتُوبٌ فِي كِتابِ المَزامِيرِ: ‹لِيُهجَرْ بَيتُهُ، فَلا يَسكُنُ فِيهِ أحَدٌ.› ومَكْتوبٌ أيضاً: ‹لْيُشغِلْ وَظِيفَتَهُ شَخصٌ آخَرٌ.›

21 И така, от човеците, които дружаха с нас през цялото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше сред нас,

لِذَلِكَ عَلَينا أنْ نَختارَ أحَدَ الرِّجالِ الَّذِينَ كانُوا مَعَنا طَوالَ مُدَّةِ بَقاءِ الرَّبِّ يَسُوعَ بَينَنا،

22 к ато се почне от дните, когато Йоан кръщаваше, и се стигне до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

أي مِنَ الوَقتِ الَّذِي عَمَّدَهُ فِيهِ يُوحَنّا المَعْمَدانُ، إلَى الوَقتِ الَّذِي رُفِعَ فِيهِ يَسُوعُ عَنّا. إذْ يَنبَغِي أنْ يَكُونَ هَذا الرَّجُلُ شاهِداً مَعَنا عَلَى قِيامَتِهِ.»

23 И така, определиха двама: Йосиф, наречен Варсава, който носеше и името Юст, и Матия.

فَرَشَّحُوا رَجُلَينِ: الأوَّلُ هُوَ يُوسُفُ الَّذِي كانَ يُدعَى بارْسابا، وَيُعْرَفُ أيضاً بِاسْمِ يُوسْتُسَ، وَالثّاني هُوَ مَتِيّاسُ.

24 И се помолиха със следните думи: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи онзи от тези двама, когото си избрал,

ثُمَّ صَلُّوا وَقالوا: «يا رَبُّ، أنتَ تَعرِفُ قُلُوبَ الجَمِيعِ، فَأرِنا أيّاً مِنْ هَذَينِ الاثنَينِ قَدِ اختَرتَ

25 д а приеме своя дял в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

لِيَكُونَ خادِماً وَرَسُولاً مَعَنا فِي المَكانِ الَّذِي تَرَكَهُ يَهُوذا لِيَذهَبَ إلَى المَكانِ الَّذِي يَستَحِقُّ.»

26 И хвърлиха жребий за тях и жребият се падна на Матия; и той бе причислен към единадесетте апостоли.

ثُمَّ أجرُوا القُرعَةَ بَينَ الرَّجُلَينِ، فَوَقَعَتِ القُرعَةُ عَلَى مَتِيّاسَ، فَأُضِيفَ إلَى الأحَدَ عَشَرَ رَسُولاً.