1 И Господ говорѝ на Моисей:

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى:

2 Н аправѝ си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за вдигане на становете.

«اصنَعْ لِنَفسِكَ بُوقَينِ مِنْ فِضَّةٍ مَطرُوقَةٍ. استَخدِمْهُما لِتَدعُو الشَّعبَ لِلاجتِماعِ، وَتُعلِنْ لِلمُخَيَّماتِ مَواعيدَ الرَّحيلِ.

3 К огато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.

فَحِينَ يُنْفَخُ فيهِما مَعاً، يَجتَمِعُ الشَّعبُ أمامَكَ عِندَ مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

4 А ко засвирят само с едната тръба, тогава да се събират при тебе първенците, Израелевите хилядници.

فإنْ نُفِخَ فِي أحَدِ البُوقَينِ، يَجتَمِعُ رُؤَساءُ قَبائِلِ إسرائيلَ أمامَكَ.

5 А когато засвирите тревога, тогава да се вдигат становете, които са разположени към изток;

«وَحِينَ تُنْفَخُ نَفخاتٌ قَصِيرَةٌ، يَكُونُ عَلَى المُخَيَّماتِ فِي الشَّرقِ أنْ تَرتَحِلَ.

6 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се вдигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се вдигат.

وَحِينَ تُنْفَخُ النَّفخاتُ القَصِيرَةُ ثانِيَةً، يَكُونُ عَلَى المُخَيَّماتِ فِي الجَنُوبِ أنْ تَرتَحِلَ. تُنْفَخُ نَفخاتٌ قَصِيرَةٌ لِيَنطَلِقَ الشَّعبُ.

7 А когато трябва да се събере събранието, да свирите, обаче без да засвирите тревога.

وَحِينَ تُرِيدُ أنْ تَجمَعَ الشَّعبَ، تُنْفَخُ نَفخاتٌ طَوِيلَةٌ ثابِتَةٌ.

8 Т ръбачи да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.

وَفَقَطْ أبناءُ هارُونَ، الكَهَنَةُ، هُمْ يَنْفُخُونَ فِي الأبواقِ. هَذِهِ فَريضَةٌ لَكُمْ إلَى الأبَدِ فِي كُلِّ أجيالِكُمْ.

9 И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа, вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.

وَحِينَ تَذهَبُونَ لِتُحارِبُوا أعداءَكُمُ الَّذِينَ يُضايِقُونَكُمْ فِي أرْضِكُمْ، انْفُخُوا فِي الأبواقِ، فيَلتَفِتُ إلَيكُمْ إلَهُكُمْ ، وَيُنقِذُكُمْ مِنْ أعدائِكُمْ.

10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над мирните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Йехова, вашият Бог. Начало на прехода от Синай до Моав

وَفِي أوقاتِ احْتِفالاتِكُمِ وَأعيادِكُمْ وَبِداياتِ شُهُورِكُمْ، تَنفُخُونَ فِي الأبواقِ حِينَ تُقَدِّمُونَ الذَّبائِحَ الصَّاعِدَةَ وَذَبائِحِ السَّلامِ، فَألتَفِتَ إلَيكُمْ. أنا إلَهُكُمْ.» رَحِيلُ بَني إسْرائِيل

11 В ъв втората година на двадесетия ден от втория месец облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството.

فِي اليَومِ العِشرِينَ مِنَ الشَّهرِ الثّانِي فِي السَّنَةِ الثّانِيَةِ، ارتَفَعَتِ السَّحابَةُ مِنْ فَوقِ مَسْكَنِ العَهْدِ.

12 И израелтяните се вдигнаха от Синайската пустиня според реда на пътуването си; и облакът застана във Фаранската пустиня.

فَبَدَأ بَنو إسْرائِيلَ رِحلاتِهِمْ مِنْ بَرِّيَّةِ سِيناءَ، حَتَّى استَقَرَّتِ السَّحابَةُ فِي بَرِّيَّةِ فارانَ.

13 В дигнаха се първи път, както Господ заповяда чрез Моисей.

فارتَحَلُوا لِلمَّرَّةِ الأُولَى بِحَسَبِ العَلامَةِ الَّتِي أعطاها اللهُ لِمُوسَى.

14 П ърво се вдигна знамето на стана на Юдовите синове според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон, Аминадавовият син.

فارتَحَلَ مُخَيَّمُ قَبِيلَةِ يَهُوذا أوَّلاً بِحَسَبِ مَجمُوعاتِهِمْ. وَكانَ نَحشُونُ بْنُ عَمِّينادابَ رَئِيساً لِمَجمُوعَةِ يَهُوذا.

15 Н ад множеството на племето на Исахаровите синове беше Натанаил, Суаровият син.

وَكانَ نَثَنائِيلُ بْنُ صُوغَرَ، رَئِيساً لِمَجمُوعَةِ يَسّاكَرَ.

16 А над множеството на племето на Завулоновите синове беше Елиав, Хелоновият син.

وَكانَ ألِيآبُ بْنُ حِيلُونَ رَئِيساً لِمَجمُوعَةِ زَبُولُونَ.

17 Т огава, когато скинията бе свалена, се вдигнаха Гирсоновите синове и Мерариевите синове, които носеха скинията.

ثُمَّ فُكِّكَ المَسْكَنُ، وَارتَحَلَ الجَرشُونِيُّونَ وَالمَرارِيُّونَ الَّذِينَ حَملُوا المَسْكَنَ بَعدَ قَبِيلَةِ يَهُوذا.

18 П осле бе вдигнато знамето на Рувимовия стан според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур, Седиуровият син.

ثُمَّ ارْتَحَلَ قِسمُ مُخَيَّمِ قَبِيلَةِ رَأُوبَيْنَ بِحَسَبِ مَجمُوعاتِهِمْ. وَكانَ ألِيصُورُ بْنُ شَدَيئُورَ رَئِيساً لِمَجمُوعَةِ رَأُوبَيْنَ.

19 Н ад множеството на племето на Симеоновите синове беше Селумиил, Сурисадаевият син.

وَكانَ شَلُومِيئِيلُ بْنُ صُورِيَشَدّايَ رَئِيساً لِمَجمُوعَةِ قَبِيلَةِ شِمْعُونَ.

20 А над множеството на племето на Гадовите синове беше Елиасаф, Деуиловият син.

وَكانَ ألِياسافُ بْنُ دَعُوئِيلَ رَئِيساً لِمَجمُوعَةِ جادَ.

21 Т огава се вдигнаха Каатовите синове, които носеха светилището, до пристигането на които скинията бе поставяна.

ثُمَّ ارْتَحَلَ القَهاتِيُّونَ الَّذِينَ كانُوا يَحمِلُونَ الأشياءَ المُقَدَّسَةَ. وَأُقيمَ المَسْكَنُ قَبلَ وُصُولِ القَهاتِيِّينَ.

22 П осле бе вдигнато знамето на стана на Ефремовите синове според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама̀, Амиудовият син.

ثُمَّ ارْتَحَلَ مُخَيَّمُ قَبِيلَةِ أفْرايِمَ بِحَسَبِ مَجمُوعاتِهِمْ. وَكانَ ألِيشَمَعُ بْنُ عَمِّيهُودَ رَئِيساً لِمَجمُوعَةِ أفْرايِمَ.

23 Н ад множеството на племето на Манасиевите синове беше Гамалиил, Федасуровият син.

وَكانَ جَملِيئِيلُ بْنِ فَدَهْصُورَ رَئِيساً لِمَجمُوعَةِ مَنَسَّى.

24 А над множеството на племето на Вениаминовите синове беше Авидан, Гедеоновият син.

وَكانَ أبِيدَنُ بْنُ جِدْعُونِي رَئِيساً لِمَجمُوعَةِ بَنْيامِيْنَ.

25 П осле бе вдигнато знамето на стана на Дановите синове, последни от всички станове според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер, Амисадаевият син.

ثُمَّ ارْتَحَلَ قِسمُ مُخَيَّمِ قَبِيلَةِ دانَ، مُؤَخَّرَةُ جَمِيعِ المُخَيَّماتِ. وَكانَ أخِيعَزَرُ بْنِ عَمِّيشَدّايَ رَئِيساً لِمَجمُوعَةِ دانَ.

26 Н ад множеството на племето на Асировите синове беше Фагеил, Охрановият син.

وَكانَ فَجعِيئِيلُ بْنُ عُكْرَنَ رَئِيساً لِمَجمُوعَةِ أشِيرَ.

27 А над множеството на племето на Нефталимовите синове беше Ахирей, Енановият син.

وَكانَ أخِيرَعُ بْنُ عِينَنَ، رَئِيساً لِمَجمُوعَةِ نَفتالِي.

28 Т ака ставаше пътуването на израелтяните според устроените им множества, когато се вдигаха.

هَذا هُوَ تَرتِيبُ بَني إسْرائِيلَ بِحَسَبِ مَجمُوعاتِهِمْ حِينَ كانُوا يَرتَحِلُونَ.

29 В това време Моисей каза на Овав, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, за което Господ каза: Ще ви го дам. Ела заедно с нас и ще ти направим добро; защото Господ е обещал добро на Израел.

وَقالَ مُوسَى لِحُوبابَ بْنِ رَعُوئِيلَ المِديانِيِّ، حَمِي مُوسَى: «إنَّنا مُرتَحِلُونَ إلَى المَكانِ الَّذِي وَعَدَ اللهُ بِإعطائِهِ لَنا. تَعالَ مَعَنا، وَسَنُكْرِمُكَ، لأنَّ اللهَ وَعَدَ بِالخَيْرِ لِبَني إسْرائِيلَ.»

30 Н о той му отвърна: Няма да дойда, а ще отида в своята си земя и при рода си.

لَكِنَّ حُوبابَ قالَ لِمُوسَى: «لَنْ أذهَبَ مَعَكُمْ، لَكِنِّي سَأذهَبُ إلَى أرْضِي وَعَشِيرَتِي.»

31 А Моисей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш къде трябва да разполагаме стан в пустинята и ще бъдеш око за нас.

فَقالَ لَهُ مُوسَى: «لا تَترُكْنا، فَأنتَ تَعرِفُ أينَ يُمكِنُنا أنْ نُخَيِّمَ فِي الصَّحراءِ. سَتَكُونُ مُرشِداً لَنا.

32 А ко дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на теб.

إنْ جِئتَ مَعَنا، فَإنَّهُ مَهما عَمِلَ اللهُ مِنْ أُمُورٍ صالِحَةٍ، فَإنَّنا سَنَعمَلُ الأُمُورَ ذاتَها لَكَ.»

33 И така пропътуваха тридневен път от Господнята планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях на тридневен път, за да им търси място за почивка.

فارتَحَلُوا مِنْ جَبَلِ اللهِ وَسافَرُوا لِمُدَّةِ ثَلاثَةِ أيّامٍ. وَسارَ الكَهَنَةُ بِصُندُوقِ عَهدِ اللهِ المُقَدَّسِ أمامَهُمْ عَلَى مَسافَةِ ثَلاثَةِ أيّامٍ مِنَ السَّفَرِ، لِيَجِدُوا لَهُمْ مَكاناً لِيُخَيِّمُوا فِيهِ.

34 А Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.

وَكانَتْ سَحابَةُ اللهِ فَوقَهُمْ طِيلَةَ اليَومِ حِينَ كانُوا يَرتَحِلُونَ مِنْ مَكانِ تَخْييمِهِمْ.

35 К огато ковчегът се вдигаше на път, Моисей казваше: Стани, Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побегнат пред Теб онези, които Те мразят.

حِينَ كانَ الصُّندُوقُ المُقَدَّسُ يَرتَحِلُ كانَ مُوسَى يَقُولُ: «قُمْ يا اللهُ ، وَلْيَتَبَدَّدْ أعداؤُكَ، وَلْيَهرُبْ كارِهُوكَ مِنْكَ.»

36 А когато се спираше, той казваше: Върни се, Господи, при десетките хиляди на Израелевите хиляди.

وَحِينَ كانَ الصُّندُوقُ يَنزِلُ، كانَ مُوسَى يَقُولُ: «عُدْ يا اللهُ إلَى عَشَراتِ أُلُوفِ قَبائِلِ إسْرائِيلَ.»