1 И Господ говорѝ на Моисей:

Господь сказал Моисею:

2 Н аправѝ си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за вдигане на становете.

– Сделай две трубы из кованого серебра, чтобы созывать народ и снимать лагерь.

3 К огато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.

Когда будут трубить обе, пусть народ собирается перед тобой у входа в шатер собрания.

4 А ко засвирят само с едната тръба, тогава да се събират при тебе първенците, Израелевите хилядници.

Когда будет трубить одна, пусть к тебе собираются вожди – главы кланов Израиля.

5 А когато засвирите тревога, тогава да се вдигат становете, които са разположени към изток;

Когда затрубят тревогу, пусть роды, которые стоят лагерем на востоке, трогаются в путь.

6 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се вдигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се вдигат.

Когда тревогу затрубят во второй раз, пусть трогаются в путь роды чьи станы на юге. Тревога будет сигналом того, что надо трогаться в путь.

7 А когато трябва да се събере събранието, да свирите, обаче без да засвирите тревога.

Собирая собрание, трубите в трубы, но не тревогу.

8 Т ръбачи да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.

В трубы будут трубить священники, сыновья Аарона. Это установление для вас и грядущих поколений будет вечным.

9 И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа, вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.

Когда в своей земле вы пойдете биться с врагом, который теснит вас, трубите в трубы тревогу. Тогда Господь, ваш Бог, вспомнит вас и избавит от врагов.

10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над мирните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Йехова, вашият Бог. Начало на прехода от Синай до Моав

И во времена веселья, и в праздники Новолуния трубите в трубы над вашими всесожжениями и жертвами примирения – это будет напоминанием о вас перед вашим Богом: Я – Господь, ваш Бог. Израильтяне покидают Синай

11 В ъв втората година на двадесетия ден от втория месец облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството.

В двадцатый день второго месяца второго года облако поднялось от скинии свидетельства.

12 И израелтяните се вдигнаха от Синайската пустиня според реда на пътуването си; и облакът застана във Фаранската пустиня.

Израильтяне тронулись в путь из Синайской пустыни и шли, передвигаясь от одного места к другому, пока облако не остановилось в пустыне Паран.

13 В дигнаха се първи път, както Господ заповяда чрез Моисей.

Они в первый раз тронулись в путь по Господнему повелению через Моисея.

14 П ърво се вдигна знамето на стана на Юдовите синове според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон, Аминадавовият син.

Первыми под своим знаменем двинулись войска лагеря Иуды. Над ними стоял Нахшон, сын Аминадава.

15 Н ад множеството на племето на Исахаровите синове беше Натанаил, Суаровият син.

Нафанаил, сын Цуара, стоял над войском рода Иссахара,

16 А над множеството на племето на Завулоновите синове беше Елиав, Хелоновият син.

а Елиав, сын Хелона, − над войском рода Завулона.

17 Т огава, когато скинията бе свалена, се вдигнаха Гирсоновите синове и Мерариевите синове, които носеха скинията.

Скинию сняли, и в путь тронулись гершониты и мерариты, которые носили ее.

18 П осле бе вдигнато знамето на Рувимовия стан според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур, Седиуровият син.

Следующими двинулись под своим знаменем войска лагеря Рувима. Над ними стоял Елицур, сын Шедеура.

19 Н ад множеството на племето на Симеоновите синове беше Селумиил, Сурисадаевият син.

Шелумиил, сын Цуришаддая, стоял над войском рода Симеона,

20 А над множеството на племето на Гадовите синове беше Елиасаф, Деуиловият син.

а Элиасаф, сын Дегуила, − над войском рода Гада.

21 Т огава се вдигнаха Каатовите синове, които носеха светилището, до пристигането на които скинията бе поставяна.

Затем, неся священную утварь, в путь тронулись каафиты. Скинию нужно было ставить до их прихода на новое место.

22 П осле бе вдигнато знамето на стана на Ефремовите синове според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама̀, Амиудовият син.

Следующими двинулись под своим знаменем войска лагеря Ефрема. Над ними стоял Элишама, сын Аммиуда.

23 Н ад множеството на племето на Манасиевите синове беше Гамалиил, Федасуровият син.

Гамалиил, сын Педацура, стоял над войском рода Манассии,

24 А над множеството на племето на Вениаминовите синове беше Авидан, Гедеоновият син.

а Авидан, сын Гидеония, − над войском рода Вениамина.

25 П осле бе вдигнато знамето на стана на Дановите синове, последни от всички станове според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер, Амисадаевият син.

Последними, прикрывая тыл всех отрядов, двинулись под своим знаменем войска лагеря Дана. Над ними стоял Ахиезер, сын Аммишаддая.

26 Н ад множеството на племето на Асировите синове беше Фагеил, Охрановият син.

Пагиил, сын Охрана, стоял над войском рода Асира,

27 А над множеството на племето на Нефталимовите синове беше Ахирей, Енановият син.

а Ахира, сын Енана − над войском рода Неффалима.

28 Т ака ставаше пътуването на израелтяните според устроените им множества, когато се вдигаха.

Таким был порядок шествия войск израильтян, когда они трогались в путь. Бог Сам ведет Свой народ

29 В това време Моисей каза на Овав, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, за което Господ каза: Ще ви го дам. Ела заедно с нас и ще ти направим добро; защото Господ е обещал добро на Израел.

Моисей сказал Ховаву, сыну мадианитянина Рагуила, тестя Моисея: – Мы отправляемся в край, о котором Господь сказал: «Я отдам его вам». Пойдем с нами, и мы будем хорошо относиться к тебе, ведь Господь обещал Израилю доброе.

30 Н о той му отвърна: Няма да дойда, а ще отида в своята си земя и при рода си.

Тот ответил: – Нет, я не пойду. Я вернусь в свою землю к сородичам.

31 А Моисей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш къде трябва да разполагаме стан в пустинята и ще бъдеш око за нас.

Но Моисей сказал: – Прошу, не оставляй нас. Ведь ты знаешь, где в пустыне нам поставить лагерь, и будешь нашим проводником.

32 А ко дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на теб.

Если ты пойдешь с нами, мы разделим с тобой все добро, которое нам даст Господь.

33 И така пропътуваха тридневен път от Господнята планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях на тридневен път, за да им търси място за почивка.

Они тронулись в путь от горы Господа и шли три дня. Ковчег завета Господа шел перед ними эти три дня, указывая им место для отдыха,

34 А Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.

а облако Господа было над ними днем, когда они трогались в путь, покидая лагерь.

35 К огато ковчегът се вдигаше на път, Моисей казваше: Стани, Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побегнат пред Теб онези, които Те мразят.

Когда ковчег трогался в путь, Моисей говорил. – Восстань, Господи! Да рассеются Твои недруги; да бегут перед Тобой ненавидящие Тебя.

36 А когато се спираше, той казваше: Върни се, Господи, при десетките хиляди на Израелевите хиляди.

А когда ковчег останавливался, он говорил: – Господи, возвратись к несметным тысячам Израиля.