1 С авската царица, като чу, че Соломон се прочува като служител на Господнето име, дойде да го изпита с трудни за нея въпроси.
Когда царица Шевы услышала о славе Соломона во Имя Господа, она пришла, чтобы испытать его трудными вопросами.
2 Д ойде в Йерусалим с много голяма свита, с камили, натоварени с аромати и с твърде много злато и скъпоценни камъни. Като дойде при Соломон, говорѝ с него за всичко, което имаше на сърцето си.
Прибыв в Иерусалим с очень большой свитой, с верблюдами, везущими пряности, великое множество золота и драгоценных камней, она пришла к Соломону и говорила с ним обо всем, что было у нее на сердце.
3 И Соломон отговори на всичките ѝ въпроси. Нямаше нищо скрито за царя, което да не можа да ѝ обясни.
Соломон ответил на все ее вопросы: для царя не было ничего слишком трудного, чего он не смог бы ей объяснить.
4 А Савската царица, като видя цялата мъдрост на Соломон и къщата, която беше построил,
Когда царица Шевы увидела всю мудрость Соломона и дворец, который он построил,
5 я стията на трапезата му, сядането на слугите му и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и възвишението, по което се отиваше в Господния дом, не остана съмнение в нея.
еду у него на столе, жилища его приближенных, как прислуживают его слуги, как они одеты, каковы его виночерпии и какие всесожжения он совершает в доме Господа, у нее захватило дух.
6 Т огава тя каза на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.
Она сказала царю: – Молва, которую я слышала в своей стране о твоих делах и мудрости, правдива,
7 А з не вярвах на думите, докато не дойдох и не видях с очите си. Но дори и половината не ми е била казана! Мъдростта и благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.
но я не верила слухам, пока не пришла и не увидела это своими глазами. И что же, мне не рассказали и половины: твои мудрость и богатство далеко превзошли ту молву, которую я слышала!
8 Б лажени да бъдат мъжете ти, блажени тези твои слуги, които стоят винаги пред теб и слушат мъдростта ти.
Блаженны твои люди! Блаженны твои приближенные, которые всегда стоят перед тобой и внимают твоей мудрости!
9 Д а бъде благословен Господ, твоят Бог, Който прояви благоволение към тебе да те постави на Израелевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израел завинаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.
Да будет благословен Господь, твой Бог, Который благоволит к тебе и посадил тебя на престоле Израиля! Ради вечной любви Господа к Израилю Он сделал тебя царем, чтобы ты поступал справедливо и праведно.
10 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, много аромати и скъпоценни камъни. Нямаше по-голямо изобилие от аромати, каквито бяха онези, които Савската царица даде на Соломон.
Она подарила царю сто двадцать талантов золота, великое множество пряностей и драгоценных камней. Никогда больше пряностей не привозили в таком изобилии, как тогда, когда царица Шевы подарила их Соломону.
11 О ще и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха оттам и голямо изобилие от алмугови дървета и скъпоценни камъни.
Хирамовы корабли, что привозили золото из Офира, привезли оттуда большое количество красного дерева и драгоценных камней.
12 А от алмуговите дървета царят направи прегради в Господния дом и в царската къща, също и арфи и псалтири за певците. Такива алмугови дървета не са били докарвани, нито са били виждани до днес.
Царь сделал из красного дерева опоры для дома Господа и царского дворца, а также арфы и лиры для музыкантов. Такого количества красного дерева никогда не привозилось ни до, ни после этого дня.
13 А цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя желаеше. Даде ѝ всичко, каквото поиска, освен това, което цар Соломон ѝ даде доброволно. Така тя се върна със слугите си и си отиде в своята земя. Богатството на Соломон
Царь Соломон подарил царице Шевы все, что она пожелала и о чем просила, не считая того, что он подарил ей по своей царской щедрости. После этого она ушла и вернулась со свитой в свою страну. Богатство и великолепие Соломона (2 Пар. 1: 14-17; 9: 13-28)
14 А теглото на златото, което идваше за Соломон всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,
Золота, которое Соломон получал ежегодно, было по весу шестьсот шестьдесят шесть талантов,
15 о свен това, което се внасяше от купувачите, от товарите на търговците, от всички арабски царе и от управителите на страната.
не считая того дохода, что поступал от купцов и торговцев, и от всех царей Аравии и наместников страны.
16 Ц ар Соломон направи двеста щита от ковано злато - шестстотин сикъла злато бяха похарчени за всеки щит;
Царь Соломон сделал двести больших щитов из кованого золота, на каждый из которых пошло по шестьсот бека золота.
17 и триста по-малки щита от ковано злато - три фунта злато бяха похарчени за всеки по-малък щит. И царят ги постави в къщата от ливанско дърво.
Еще он сделал триста маленьких щитов из кованого золота, на каждый щит по три мины. Царь поместил их во дворце ливанского леса.
18 Ц арят направи един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.
Еще царь сделал огромный трон, выложенный слоновой костью и покрытый чистым золотом.
19 П рестолът имаше шест стъпала, върхът на престола беше кръгъл отзад и имаше облегалки от двете страни на седалището. Два лъва стояха край облегалките.
У трона было шесть ступенек, а спинка его закруглялась кверху. По обеим сторонам сиденья были подлокотники, и у каждого из них стояло по льву.
20 А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва. Подобно нещо не е било направено в никое царство.
Двенадцать львов стояло на шести ступеньках – по одному с каждой стороны каждой ступеньки. Никогда ничего подобного не делалось ни в каком другом царстве.
21 В сички съдове за пиене на цар Соломон бяха златни и всички съдове в къщата от ливанско дърво - от чисто злато. Нито един не беше от сребро. Среброто се смяташе за нищо в Соломоновото време.
Все чаши царя Соломона были золотыми, и вся домашняя утварь во дворце ливанского леса была из чистого золота. Серебряного ничего не было, потому что серебро в дни Соломона не ценилось.
22 Ц арят имаше по море кораби, като тарсийските, заедно с корабите на Хирам. Веднъж на три години тарсийските кораби идваха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.
На море у царя был флот из таршишских кораблей, наравне с кораблями Хирама. Раз в три года корабли возвращались, привозя золото, серебро, слоновую кость, обезьян и павлинов.
23 Т ака цар Соломон надмина всички царе на света по богатство и мъдрост.
Царь Соломон превосходил богатством и мудростью всех царей земли.
24 Ц елият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог беше вложил в сърцето му.
Все на земле искали встречи с Соломоном, чтобы послушать мудрости, которую вложил в его сердце Бог.
25 И всяка година всеки от тях донасяше подаръка си: сребърни и златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мулета.
Всякий приходящий приносил дары – изделия из серебра и золота, одежды, оружие и пряности, лошадей и мулов, и так – из года в год.
26 С оломон събра също така колесници и конници. Той имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при себе си в Йерусалим.
Соломон преумножал количество своих колесниц и коней. У него было тысяча четыреста колесниц и двенадцать тысяч коней, которых он держал в колесничных городах и у себя, в Иерусалиме.
27 И царят направи среброто да изобилства в Йерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.
В его правление серебро в Иерусалиме ценилось не выше простых камней, а кедра было так же много, как тутовых деревьев в предгорьях Иудеи.
28 К онете, които имаше Соломон, бяха докарани от Египет. Царските търговци ги купуваха на стада с определена цена.
Кони Соломона поставлялись из Египта и из Кувы – царские купцы покупали их в Куве.
29 А всяка колесница, идваща от Египет и докарана в Йерусалим, струваше шестстотин сребърни сикъла и всеки кон - сто и петдесет. За всички хетейски царе и за сирийските царе те се доставяха чрез тези търговци.
Колесницу привозили из Египта за шестьсот шекелей серебра, а коня – за сто пятьдесят. Так, через царских купцов, их доставляли всем царям хеттов и арамеев.