1 С ине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

Сын мой, будь внимателен к моей мудрости, внимай моему разуму,

2 з а да опазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

чтобы тебе сохранить рассудительность, и чтобы речь твоя всегда выказывала знание.

3 З ащото от устните на чуждата жена капе мед и устата ѝ са по-меки от дървено масло;

Ведь уста чужой жены сочатся медом, и речь ее – мягче масла;

4 н о краят ѝ е горчив като пелин, остър като изострен от двете страни меч.

но под конец она горька, как полынь, остра, как меч обоюдоострый.

5 К раката ѝ слизат към смърт, стъпките ѝ стигат до ада,

Нисходят ноги ее к смерти, ее шаги ведут в мир мертвых.

6 т ака че тя никога не намира пътя на живота; нейните пътеки са непостоянни и тя не знае накъде водят.

О стезе жизни она и не думает; кривы ее тропы, а она и не знает.

7 И така, синове, слушайте мен и не отстъпвайте от думите ми.

Итак, сыновья, послушайте меня; не отклоняйтесь от того, что я говорю.

8 О тдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата ѝ,

Держи свой путь от нее подальше, к дверям ее дома не приближайся,

9 д а не би да дадеш жизнеността си на други и годините си - на безмилостните;

чтобы чести своей не отдать другим, и безжалостным – своих лет,

10 д а не би да се наситят чужди от имота ти и трудът ти да отиде в чужд дом,

чтобы богатством твоим не насыщались чужие, и твой труд не обогатил чужого дома.

11 а ти да охкаш в сетните си дни, когато плътта ти и тялото ти се изтощят,

Не то под конец жизни ты будешь стонать, когда плоть и тело твои будут истощены.

12 и да казваш: Как можах да пренебрегна поуката и сърцето ми да презре изобличението,

Будешь говорить: «Как ненавидел я наставление! Как сердце мое презирало упрек!

13 и аз да не послушам гласа на учителите си, нито да приклоня ухото си към наставниците си!

Я не слушался учителей и наставникам не внимал.

14 М алко остана да изпадна във всяко зло сред събранието и множеството.

Я стою на краю окончательной гибели у всего собрания на глазах».

15 П ий вода от своя водоем и онази, която извира от твоя кладенец.

Пей воду из своего водоема, воду, текущую из своего колодца.

16 В ън ли да се изливат изворите ти и водните ти потоци - по улиците?

Зачем твоим родникам растекаться по улицам и потокам вод твоих – по площадям?

17 Н ека бъдат само на теб, а не и на чужди заедно с тебе.

Пусть они будут только твоими, с чужими не делись.

18 Д а бъде благословен твоят извор. И се весели с жената на младостта си.

Пусть источник твой будет благословен. Радуйся жене твоей юности,

19 Т я да ти бъде като любима кошута и мила сърна: нейните гърди да те задоволяват по всяко време; и се възхищавай винаги на нейната любов.

прекрасной лани, изящной серне. Пусть груди ее утоляют твое желание во всякое время, пусть всегда ты будешь опьянен ее любовью.

20 П онеже, сине мой, защо ти е да се възхищаваш от чужда жена и да прегръщаш обятията на чуждата?

Зачем, мой сын, опьяняться тебе другой и обнимать стан чужой жены?

21 З ащото пътищата на човека са пред очите на Господа и Той внимателно измерва всичките му пътеки.

Ведь пути человека открыты Господу, и Он наблюдает за всеми его тропами.

22 Н ечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония и с въжетата на своя грях ще бъде държан.

Грехи нечестивого ловят его в западню; крепко держат его узы собственного греха.

23 Т ой ще умре от своето нежелание да се поучи; и от голямото си безумие ще се заблуди.

Гибнет он, не получив наставления, и сбивается с пути по великой своей глупости.