1 ( По слав. 89.) Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,

Владыка, Ты – наше прибежище из поколения в поколение.

2 п реди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог.

Прежде чем родились горы и Ты образовал землю и вселенную, от века и до века Ты – Бог.

3 П ревръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове.

Ты возвращаешь человека в тление и говоришь: «Вернитесь, сыны человеческие».

4 З ащото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража.

Тысяча лет в глазах Твоих, как день вчерашний, что минул, как стража в ночи.

5 К ато с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства;

Как наводнением уносишь людей; они проходят, как сон. Они – как трава, что утром взошла:

6 с утрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва.

утром она цветет и зеленеет, а вечером вянет и засыхает.

7 З ащото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.

Мы исчезаем от Твоего гнева и в смятении от Твоей ярости.

8 П оложил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове - в светлината на лицето Си.

Ты поставил наши беззакония перед Собой и наши тайные грехи – перед светом Своего лица.

9 П онеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.

Наши дни проходят в Твоем гневе; мы завершаем свои годы со стоном.

10 Д ните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.

Наших дней – лет семьдесят, а для более сильных – восемьдесят, и то большая часть их – труд и скорбь; они проходят быстро, и мы улетим.

11 К ой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

Кто познал силу Твоего гнева? Ярость Твоя столь же велика, сколь велик страх перед Тобой.

12 Н аучи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

Научи нас вести счет нашим дням, чтобы мы обрели сердце мудрое.

13 В ърни се, Господи; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

Возвратись, Господи! Как долго это будет длиться? Сжалься над Своими рабами!

14 Н асити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни.

Насыщай нас по утрам милостью Своей, чтобы мы радовались и веселились все наши дни.

15 Р азвесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.

Возвесели нас за дни, когда Ты наказывал нас, и за годы, в которые мы испытывали бедствие.

16 Н ека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава - върху децата им.

Да откроется взору рабов Твоих дело Твое, и слава Твоя – их детям.

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни - утвърждавай го.

И да пребудет на нас благоволение Владыки, нашего Бога. Укрепи дело наших рук для нас, укрепи дело наших рук.