Матей 26 ~ От Матфея 26

picture

1 К огато Исус свърши тези думи, каза на учениците Си:

Закончив говорить это, Иисус сказал ученикам:

2 З наете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

– Вы знаете, что через два дня будет Пасха и Сына Человеческого отдадут на распятие.

3 Т огава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа,

А во дворце первосвященника Кайафы в это время собрались первосвященники и старейшины народа.

4 и се наговаряха как да уловят Исус с коварство и да Го погубят;

Они решили хитростью схватить Иисуса и убить.

5 н о си казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа. Помазването на Исус Христос във Витания

– Только не во время Пасхи, – говорили они, – иначе народ может взбунтоваться. Женщина помазывает Иисуса драгоценным благовонием (Мк. 14: 3-9; Лк. 7: 37-38)

6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения,

Иисус находился в Вифании, в доме Симона прокаженного.

7 д о Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, докато Той седеше на трапезата.

И когда Он возлежал за столом, к Нему подошла женщина с алебастровым кувшином, в котором было очень дорогое ароматическое масло, и возлила это масло Ему на голову.

8 А учениците, като видяха това, възнегодуваха, като казваха: Защо се прахоса това?

Увидев это, ученики рассердились: – Зачем такая трата?

9 З ащото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.

Ведь это ароматическое масло можно было продать за большую сумму, а деньги раздать нищим.

10 Н о Исус, като узна това, им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши добро дело за Мене.

Но Иисус, зная, что они говорят, сказал им: – Что вы упрекаете женщину? Ведь она сделала для Меня доброе дело.

11 З ащото сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не винаги съм между вас.

Потому что нищие всегда с вами, а Я не всегда буду с вами.

12 З ащото тя, като изля това миро върху тялото Ми, направи го, за да Ме приготви за погребение.

Вылив на Меня это масло, она тем самым приготовила Меня к погребению.

13 И стина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи. Предателството на Юда

Говорю вам истину: во всем мире, везде, где будет возвещена эта Радостная Весть, там в память об этой женщине будет рассказано и о том, что она сделала. Иуда Искариот решает предать Иисуса (Мк. 14: 10-11; Лк. 22: 3-6)

14 Т огава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза:

Затем Иуда Искариот, один из двенадцати учеников, пошел к первосвященникам

15 К акво ще ми дадете, за да ви Го предам? И те му определиха награда от тридесет сребърника.

с предложением. – Что вы мне дадите, если я предам вам Иисуса? – спросил он их. Те отсчитали ему тридцать серебряных монет.

16 И оттогава той търсеше удобен случай да им Го предаде. Тайната вечеря

И с того момента Иуда стал искать удобного случая, чтобы предать Его. Ученики готовятся к пасхальному ужину (Мк. 14: 12-16; Лк. 22: 7-13)

17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш Пасхата?

В первый день праздника Пресных хлебов ученики спросили Иисуса: – Где нам приготовить Тебе пасхальный ужин ?

18 Т ой каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам Пасхата с учениците Си.

Иисус ответил: – Идите в город к такому-то и скажите ему: «Учитель говорит, что Его время уже подошло, и Он хочет в твоем доме отпраздновать Пасху со Cвоими учениками».

19 И учениците направиха, както им заръча Исус, и приготвиха Пасхата.

Ученики сделали все, как им велел Иисус, и приготовили пасхальный ужин. Последний ужин Иисуса с учениками (Мк. 14: 17-25; Лк. 22: 17-23; 1 Кор. 11: 23-25)

20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.

Вечером Иисус и двенадцать учеников возлегли у стола.

21 И докато ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

Когда они ели, Иисус сказал: – Говорю вам истину: один из вас предаст Меня.

22 А те, много наскърбени, започнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?

Ученики сильно опечалились и один за другим стали спрашивать Его: – Не я ли, Господи?

23 Т ой отговори: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

А Иисус сказал: – Тот, кто опустил руку в блюдо вместе со Мной, тот предаст Меня.

24 Ч овешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

Хотя Сын Человеческий уходит так, как о Нем сказано в Писании, но горе тому человеку, кто предает Сына Человеческого! Лучше бы ему вообще не родиться.

25 А Юда, който Го предаде, попита: Да не съм аз, Учителю? Исус му отвърна: Ти каза.

Тогда Иуда, предатель, тоже спросил: – Не я ли, Рабби? – Ты сам это сказал, – ответил Иисус.

26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови го и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте - това е Моето тяло.

Когда они ели, Иисус взял хлеб и, благословив, разломил его, дал Своим ученикам со словами: – Возьмите и ешьте, это Мое тело.

27 В зе и чашата и като благодари на Бога, даде им и каза: Пийте от нея всички!

Затем Он взял чашу, поблагодарил за нее Бога и, подав им, сказал: – Пейте из нее все.

28 З ащото това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за прощаване на греховете.

Это Моя кровь завета, проливаемая за многих людей для прощения грехов.

29 Н о казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец.

Говорю вам, что Я уже не буду пить от плода виноградного до того дня, когда Я буду пить с вами новое вино в Царстве Моего Отца. Иисус предсказывает отречение Петра (Мк. 14: 26-31; Лк. 22: 33-34; Ин. 13: 37-38)

30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. Исус предсказва отричането на Петър

Они спели и пошли на Масличную гору.

31 Т огава Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ, защото е писано: "Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат."

Тогда Иисус сказал им: – В эту ночь вы все отступитесь от Меня, ведь написано: «Я поражу Пастуха, и разбегутся овцы стада».

32 А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея.

Но когда Я воскресну, то пойду в Галилею и буду ждать вас там.

33 А Петър Му отговори: Дори и всички да се съблазнят поради Теб, аз никога няма да се съблазня.

Петр ответил: – Даже если все Тебя оставят, я этого никогда не сделаю.

34 И сус Му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

– Говорю тебе истину, – сказал ему Иисус, – в эту ночь, прежде чем пропоет петух, ты трижды отречешься от Меня.

35 П етър Му каза: Дори ако се наложи да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и всички други ученици. В Гетсиманската градина

Но Петр уверял: – Даже если мне придется умереть с Тобой, я никогда не откажусь от Тебя. То же самое говорили и все ученики. Молитва Иисуса в Гефсиманском саду (Мк. 14: 32-42; Лк. 22: 39-46)

36 Т огава Исус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Поседете тук, докато отида там да се помоля.

Иисус пришел с ними на место, называемое Гефсимания, и сказал ученикам: – Посидите здесь, а Я пойду и помолюсь.

37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува.

Он взял с Собой Петра и двух сыновей Зеведея. Его охватили тоска и тревога.

38 Т огава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мен.

Тогда Он сказал им: – Душа Моя объята смертельной печалью. Побудьте здесь и бодрствуйте со Мной.

39 И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, като казваше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

Отойдя немного, Иисус пал на лицо Свое и молился: – Отец Мой, если возможно, то пусть минует Меня эта чаша, но пусть будет все не как Я хочу, а как Ты хочешь.

40 Д ойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Не можахте ли поне един час да бдите с Мене?

Затем Он возвратился к ученикам и нашел их спящими. – Неужели вы даже часу не могли пободрствовать вместе со Мной? – спросил Он Петра. –

41 Б дете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно.

Бодрствуйте и молитесь, чтобы вам не поддаться искушению. Дух бодр, но тело слабо.

42 П ак отиде втори път и се помоли, като каза: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля.

И во второй раз Он ушел и молился: – Отец Мой, если невозможно, чтобы эта чаша миновала Меня и чтобы Мне не пить из нее, то пусть все будет по Твоей воле.

43 И като дойде, пак ги намери заспали; защото очите им бяха натежали.

Когда Он вернулся, ученики опять спали, потому что их веки отяжелели.

44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

И, оставив их, Иисус отошел и стал молиться в третий раз теми же словами.

45 Т огава дойде при учениците и им каза: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

Затем Он возвратился к ученикам и сказал им: – Вы все спите и отдыхаете? Вот, время настало, и Сын Человеческий предается в руки грешников.

46 С танете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава. Залавянето на Исус

Вставайте, идем. Вот уже и Мой предатель приблизился. Иисус предан и арестован (Мк. 14: 43-50; Лк. 22: 47-53; Ин. 18: 3-11)

47 И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него - голямо множество, с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини.

Он еще говорил, как подошел Иуда, один из Его двенадцати учеников, и с ним большая толпа, вооруженная мечами и кольями. Их послали первосвященники и старейшины народа.

48 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, като каза: Когото целуна за поздрав, Той е; хванете Го.

Предатель так условился с ними: – Хватайте Того, Кого я поцелую.

49 И веднага се приближи до Исус и каза: Здравей, Учителю! И Го целуна.

Подойдя сразу же к Иисусу, Иуда сказал: – Здравствуй, Рабби! – и поцеловал Его.

50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл, направи го. Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исус и Го хванаха.

Иисус же сказал ему: – Друг, делай то, для чего пришел. Тут подошли люди и, схватив Иисуса, взяли Его под стражу.

51 И , ето, един от тези, които бяха с Исус, протегна ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, отсече ухото му.

Тогда один из тех, кто был с Иисусом, вытащил меч, ударил слугу первосвященника и отсек ему ухо.

52 Т огава Исус му каза: Върни меча си на мястото му, защото всички, които посягат към меча, от меч ще загинат.

– Верни свой меч на место, – сказал ему Иисус. – Все, кто берется за меч, от меча и погибнут.

53 И ли мислиш, че не мога да извикам към Своя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели?

Неужели ты думаешь, что Я не мог бы упросить Моего Отца немедленно прислать Мне более двенадцати легионов ангелов?

54 Н о тогава как биха се сбъднали Писанията, според които трябва да стане така?

Но как же тогда исполнится Писание, что все это должно произойти?

55 В същия час Исус каза на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.

Затем Иисус обратился к толпе: – Что Я, разбойник, что вы пришли с мечами и кольями, чтобы арестовать Меня? Каждый день Я сидел и учил в храме, и вы не арестовали Меня.

56 Н о всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. Исус Христос на съд пред Синедриона

Но все произошло именно так, чтобы исполнились писания пророков. Тогда все ученики оставили Его и убежали. Иисус на допросе у Кайафы (Мк. 14: 53-65; Лк. 22: 54-55, 63-71; Ин. 18: 12-13, 19-24)

57 А тези, които бяха хванали Исус, Го заведоха у първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините.

Арестовавшие Иисуса привели Его к первосвященнику Кайафе, у которого уже собрались учители Закона и старейшины.

58 А Петър вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със слугите да види края.

Петр следовал за Иисусом на некотором расстоянии и прошел прямо во двор первосвященника. Войдя внутрь, он сел со стражниками, чтобы увидеть, чем все кончится.

59 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт;

Первосвященники и весь Высший Совет искали ложных показаний против Иисуса, чтобы приговорить Его к смерти.

60 о баче не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама и казаха:

Но они ничего не могли найти, хотя и пришло много лжесвидетелей. Наконец вышли два человека

61 Т ози каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя.

и заявили: – Этот человек говорил: «Я могу разрушить Божий храм и восстановить его за три дня».

62 Т огава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Тебе?

Тогда первосвященник встал и спросил Иисуса: – Тебе нечего ответить на эти свидетельства против Тебя?

63 Н о Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Божият Син?

Иисус молчал. Первосвященник сказал Ему: – Я заклинаю Тебя живым Богом, скажи нам: Ты – Христос, Сын Божий?

64 И сус му отговори: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.

– Ты сам так сказал, – ответил Иисус, – но говорю вам, что отныне вы увидите Сына Человеческого, сидящим по правую руку от Всемогущего и идущим на облаках небесных!

65 Т огава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

Тогда первосвященник разорвал на себе одежду и сказал: – Он кощунствует! Какие нам еще нужны свидетели?! Вы теперь сами слышали кощунство!

66 А в отговор казаха: Заслужава смъртно наказание.

Каково ваше решение? Они ответили: – Он виновен и заслуживает смерти.

67 Т огава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

Тогда Иисусу стали плевать в лицо и бить Его кулаками, некоторые же били Его по щекам и

68 П ознай, Христе, кой Те удари? Отричането на Петър

спрашивали: – Прореки нам, Христос, кто Тебя ударил? Отречение Петра (Мк. 14: 66-72; Лк. 22: 54-62; Ин. 18: 16-18, 25-27)

69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исус Галилеянина.

Петр же сидел снаружи, во дворе, когда к нему подошла служанка. – Ты тоже был с Иисусом Галилеянином, – сказала она.

70 А той се отрече пред всички, като каза: Не разбирам какво говориш.

Но Петр отрицал перед всеми: – Я не знаю, о чем ты говоришь.

71 И когато излезе в преддверието, видя го друга слугиня и каза на тези, които бяха там: И този беше с Исус Назарянина.

Когда он отошел к воротам, его увидела другая служанка. Она сказала стоявшим рядом: – Этот человек был с Иисусом Назарянином.

72 И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека.

Петр снова все отрицал, поклявшись, что он не знает Этого Человека.

73 С лед малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

Но спустя немного времени стоявшие там люди подошли и сказали ему: – Точно, ты тоже один из них, тебя и говор твой выдает.

74 Т огава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И на часа петелът пропя.

Тогда Петр начал клясться и божиться: – Я не знаю Этого Человека! И тотчас пропел петух.

75 И Петър си спомни думите на Исус, Който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе навън и плака горко.

И тогда Петр вспомнил слова Иисуса: «Прежде чем пропоет петух, ты трижды отречешься от Меня». И, выйдя наружу, он горько заплакал.