1 Т огава теманецът Елифаз каза:

Тогда ответил Элифаз из Темана:

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може да се въздържи да не говори?

– Если кто-нибудь решится сказать тебе слово, не досадит ли тебе? Впрочем, кто в силах удержать речь?

3 Е то, ти си научил мнозина и немощни ръце си укрепил.

Вспомни о том, как ты наставлял многих и укреплял ослабевшие руки.

4 Т воите думи са привдигнали колебаещия се и отслабнали колене си укрепил.

Слова твои были падающим опорой, и дрожащие колени ты укреплял.

5 А сега това те сполетя и ти е дотегнало; допира те и си се смутил.

А теперь тебя постигли беды, и ты изнемог, тебя коснулось несчастье, и ты устрашен.

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти - твоята надежда?

Не в страхе ли перед Богом твоя уверенность, а надежда – в непорочности твоих путей? Праведные не страдают от гнева Бога

7 С помни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите.

Подумай, случалось ли гибнуть праведнику? Были ли справедливые уничтожены?

8 Д околкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.

Я видел, что те, кто вспахивает неправду и сеет беду, их и пожинают.

9 И зтребват се от дишането на Бога и от диханието на ноздрите Му погиват.

От дуновения Божьего исчезают они и от дыхания Его гнева погибают.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв замират и зъбите на младите лъвове се изкъртват.

Пусть львы рычат и ревут – сломаны будут зубы у свирепых львов.

11 Л ъвът загива от нямане лов и малките на лъвицата се разпръсват.

Гибнет лев без добычи, и разбежались детеныши львицы. Видение Элифаза

12 Т айно достига до мен едно нещо и ухото ми долови един шепот от него;

Ко мне прокралось слово, но я внял лишь отзвук его.

13 с ред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората,

Среди беспокойных ночных видений, когда людьми владеет глубокий сон,

14 о бзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости.

меня объяли страх и трепет, я задрожал всем телом.

15 Т огава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха;

Дух овеял мое лицо, и волосы мои встали дыбом.

16 т ой застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух този глас:

Он возник, но я не мог понять, кто это. Некий облик явился моим глазам, и услышал я тихий голос:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

«Может ли смертный быть пред Богом праведен, а человек – пред Создателем чист?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си и в ангелите Си намира недостатък -

Если Бог не доверяет даже Своим слугам, если даже в ангелах находит недостатки,

19 к олко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта и които се смазват, като че ли са молци!

то что говорить о живущих в домах из глины, чье основание – прах, кого раздавить легче моли!

20 М ежду сутринта и вечерта се събарят, без да усети някой, изгубват се завинаги.

Гибнут они между зарей и сумерками; не заметишь, как они исчезнут.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират, и то без мъдрост.

Веревки их шатров порваны, и умрут они, не познав мудрости».