1 Т огава теманецът Елифаз каза:

Allora Elifaz di Teman rispose e disse:

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може да се въздържи да не говори?

«Se qualcuno provasse a parlarti. ti darebbe fastidio? Ma chi potrebbe trattenere le parole?

3 Е то, ти си научил мнозина и немощни ръце си укрепил.

Ecco tu ne hai ammaestrati molti e hai fortificato le mani stanche,

4 Т воите думи са привдигнали колебаещия се и отслабнали колене си укрепил.

le tue parole hanno sorretto i vacillanti, e hai rinfrancato le ginocchia che si piegavano.

5 А сега това те сполетя и ти е дотегнало; допира те и си се смутил.

Ma ora che il male succede a te, vieni meno; ha colpito te, e sei tutto smarrito.

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти - твоята надежда?

La tua pietà non è forse la tua fiducia, e l'integrità della tua condotta, la tua speranza?

7 С помни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите.

Ricorda: quale innocente è mai perito, e quando mai furono distrutti gli uomini retti?

8 Д околкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.

Come io stesso ho visto, quelli che arano iniquità e seminano guai, ne raccolgono i frutti.

9 И зтребват се от дишането на Бога и от диханието на ноздрите Му погиват.

Al soffio di Dio periscono dal vento della sua ira sono consumati.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв замират и зъбите на младите лъвове се изкъртват.

Il ruggito del leone la voce del leone feroce e i denti dei leoncelli sono spezzati.

11 Л ъвът загива от нямане лов и малките на лъвицата се разпръсват.

Il leone trova la morte per mancanza di preda, e i piccoli della leonessa sono dispersi.

12 Т айно достига до мен едно нещо и ухото ми долови един шепот от него;

Una parola mi è furtivamente giunta, e il mio orecchio ne ha colto il sussurro.

13 с ред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората,

Fra i pensieri delle visioni notturne, quando un sonno profondo cade sui mortali,

14 о бзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости.

uno spavento mi prese e un fremito che fece tremare tutte le mie ossa.

15 Т огава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха;

Uno spirito mi passò davanti e i peli del mio corpo si rizzarono.

16 т ой застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух този глас:

Si fermò, ma non potei riconoscere i suo aspetto; una figura mi stava davanti agli occhi; c'era silenzio poi udii una voce che diceva:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

"Può un mortale essere piú giusto di Dio? Può un uomo essere piú puro del suo Fattore

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си и в ангелите Си намира недостатък -

Ecco, egli non si fida neppure dei suoi servi, e riscontra difetti persino nei suoi angeli;

19 к олко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта и които се смазват, като че ли са молци!

quanto piú in quelli che abitano in case di argilla, il cui fondamento è nella polvere, e sono schiacciati come una tarma.

20 М ежду сутринта и вечерта се събарят, без да усети някой, изгубват се завинаги.

Dalla mattina alla sera sono distrutti; periscono per sempre, senza che nessuno ci badi.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират, и то без мъдрост.

La corda della loro tenda non viene forse strappata? Essi muoiono, ma senza sapienza"».