1 С лед като свърши всички Свои речи към народа, който Го слушаше, Исус влезе в Капернаум.
Ora, dopo che ebbe terminato tutto questo suo discorso al popolo che udiva, entrò in Capernaum.
2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, беше болен на умиране.
Ora il servo di un centurione, che gli era molto caro, era malato e stava per morire.
3 И като чу за Исус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да го помолят да дойде и изцели слугата му.
E il centurione, avendo sentito parlare di Gesú, gli mandò alcuni anziani dei Giudei, pregandolo di venire a guarire il suo servo.
4 А те дойдоха при Исус и Го молеха настоятелно, като казваха: Той заслужава да направиш това за него,
Ed essi, giunti da Gesú, lo pregarono con insistenza dicendo: «Egli merita che tu gli conceda questo,
5 з ащото обича нашия народ и той ни е построил синагогата.
perché egli ama la nostra nazione, ed è stato lui a costruirci la sinagoga».
6 Д окато Исус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми;
Allora Gesú andò con loro. Egli non era molto lontano dalla casa, quando il centurione gli mandò degli amici per dirgli: «Signore, non disturbarti, perché io non sono degno che tu entri sotto il mio tetto.
7 з атова не сметнах себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума и слугата ми ще оздравее.
Per questo neppure mi sono ritenuto degno di venire da te; ma di' una parola e il mio servo sarà guarito.
8 З ащото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мене войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави.
Poiché anch'io sono un uomo sottoposto all'autorità altrui e ho sotto di me dei soldati, e dico ad uno: "Va'" ed egli va, e a un altro: "Vieni" ed egli viene, e al mio servo: "Fa' questo" ed egli lo fa».
9 К ато чу това, Исус му се почуди; обърна се и каза на вървящото след Него множество: Казвам ви, дори в Израел не съм намерил толкова вяра.
Quando Gesú udí queste cose si meravigliò di lui e, rivolgendosi alla folla che lo seguiva, disse: «Io vi dico, che neppure in Israele ho trovato una fede cosí grande».
10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял. Възкресяването на сина на вдовицата от Наин
E, quando gli inviati fecero ritorno a casa, trovarono il servo, che era stato infermo, guarito.
11 А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
E il giorno dopo egli si recò in una città, chiamata Nain; e con lui andavano molti dei suoi discepoli e una grande folla.
12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, единствен син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
E quando fu vicino alla porta della città, ecco che si portava a seppellire un morto, figlio unico di sua madre, che era vedova; e una grande folla della città era con lei.
13 И Господ, като я видя, смили се над нея и ѝ каза: Недей да плачеш.
Appena la vide, il Signore ne ebbe compassione e le disse: «Non piangere!».
14 Т огава се приближи и се допря до носилката; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани.
Accostatosi, toccò la bara, e i portatori si fermarono, allora egli disse: «Giovinetto, io ti dico, alzati!».
15 И мъртвият се повдигна и седна, и започна да говори. И Исус го предаде на майка му.
E il morto si mise a sedere e cominciò a parlare. E Gesú lo consegnò a sua madre.
16 Т огава страх обзе всички и славеха Бога, като казваха: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своя народ.
Allora furono tutti presi da meraviglia e glorificavano Dio, dicendo: «Un grande profeta è sorto fra noi» e: «Dio ha visitato il suo popolo».
17 И мълвата за Него се разнесе по цяла Юдея и по цялата околност. Исус Христос и Йоан Кръстител
E questo detto a suo riguardo si sparse per tutta la Giudea e per tutta la regione all'intorno.
18 А учениците на Йоан му известиха за всичко това.
Or Giovanni venne informato dai suoi discepoli di tutte queste cose.
19 И Йоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да попитат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме?
E Giovanni, chiamati a sé due dei suoi discepoli, li mandò da Gesú a dirgli: «Sei tu colui che ha da venire, oppure dobbiamo aspettarne un altro?».
20 И като дойдоха при Него, човеците казаха: Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме?
Quegli uomini, dunque, andarono da lui e gli dissero: «Giovanni Battista ci ha mandati da te, a dirti: "Sei tu colui che deve venire, oppure dobbiamo aspettarne un altro?"».
21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи даде зрение.
In quella stessa ora Gesú ne guarí molti da infermità, da calamità e da spiriti maligni, e a molti ciechi donò la vista.
22 Т огава Той им отговори: Идете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието.
E Gesú, rispondendo, disse loro: «Andate e riferite a Giovanni ciò che avete visto e udito: i ciechi recuperano la vista, gli zoppi camminano, i lebbrosi sono mondati, i sordi odono, i morti risuscitano, e l'evangelo è annunziato ai poveri.
23 И блажен е онзи, който не се съблазни в Мене.
E beato è colui che non si scandalizza di me!».
24 А когато си отидоха изпратените от Йоан, Исус започна да говори на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана?
Quando i messaggeri di Giovanni se ne furono andati, egli prese a dire alle folle riguardo a Giovanni: «Che cosa siete andati a vedere nel deserto? Una canna agitata dal vento?
25 Н о какво излязохте да видите? Човек, облечен в меки дрехи? Ето, великолепно облечените и онези, които живеят разкошно, са в царските дворци.
Ma che cosa siete andati a vedere? Un uomo vestito con morbide vesti? Ecco, coloro che portano splendide vesti e vivono in delizie stanno nei palazzi dei re.
26 Н о какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
Ma che cosa siete andati a vedere? Un profeta? Sí, vi dico, ancor piú di un profeta.
27 Т ова е онзи, за когото е писано: "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще приготви пътя Ми пред Тебе."
Egli è colui del quale è scritto: "Ecco, io mando il mio messaggero davanti alla tua faccia, il quale preparerà la tua strada davanti a te".
28 К азвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Йоан; обаче по-малкият в Божието царство е по-голям от него.
Perché io vi dico che fra i nati di donna, non vi è alcun profeta piú grande di Giovanni Battista; tuttavia il minimo nel regno di Dio è piú grande di lui».
29 ( И целият народ и бирниците, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Йоановото кръщение.
E tutto il popolo che lo aveva udito, e i pubblicani riconobbero la giustizia di Dio, e si fecero battezzare del battesimo di Giovanni.
30 А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него.)
Ma i farisei e i dottori della legge respinsero il disegno di Dio per loro e non si fecero battezzare.
31 А на кого да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?
Allora il Signore disse: «A che cosa dunque paragonerò gli uomini di questa generazione? E a chi somigliano?
32 Т е приличат на деца, които седят на пазара, които викат едно на друго и казват: Свирихме ви и не играхте, жалеехме и не плакахте.
Sono simili ai fanciulli che siedono in piazza e gridano gli uni agli altri, dicendo: "Noi vi abbiamo suonato il flauto e non avete ballato, vi abbiamo cantato dei lamenti e non avete pianto".
33 З ащото Йоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.
E' venuto infatti Giovanni Battista che non mangia pane né beve vino, e voi dite: "Egli ha un demone".
34 Д ойде Човешкият Син, Който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.
E' venuto il Figlio dell'uomo che mangia e beve voi dite: "Ecco un mangione e un beone, amico dei pubblicani e dei peccatori".
35 Н о пак мъдростта се оправдава от всичките си чеда. Исус Христос и грешницата
Ma alla sapienza è stata fatta giustizia da tutti i suoi figli».
36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата.
Or uno dei farisei lo invitò a mangiare con lui; ed egli, entrato in casa del fariseo, si mise a tavola.
37 И , ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че Исус седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро.
Ed ecco una donna della città, che era una peccatrice, saputo che egli era a tavola in casa del fariseo, portò un vaso di alabastro pieno di olio profumato.
38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, започна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му и ги мажеше с мирото.
E, stando ai suoi piedi, di dietro piangendo, cominciò a bagnargli di lacrime i piedi e ad asciugarli con i capelli del suo capo; e glieli baciava e li ungeva con l'olio profumato.
39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, си каза: Този, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
Al vedere questo, il fariseo che lo aveva invitato disse fra sé: «Se costui fosse un profeta, saprebbe chi e quale genere di persona e la donna che lo tocca perché è una peccatrice».
40 А Исус се обърна към него с думите: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отговори: Учителю, кажи.
E Gesú, rispondendo, gli disse: «Simone, ho qualche cosa da dirti». Ed egli disse: «Maestro, di' pure».
41 Н якой си лихвар имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият - петдесет.
E Gesú gli disse: «Un creditore aveva due debitori; l'uno gli doveva cinquecento denari e l'altro cinquanta.
42 И понеже нямаха с какво да му платят, той опрости дълга и на двамата. И така, кой от тях ще го обикне повече?
Non avendo essi di che pagare, egli condonò il debito ad entrambi. Secondo te, chi di loro lo amerà di piú?».
43 С имон отговори: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той му каза: Правилно си отсъдил.
E Simone, rispondendo, disse: «Suppongo sia colui, al quale egli ha condonato di piú». E Gesú gli disse: «Hai giudicato giustamente».
44 И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.
Poi, volgendosi verso la donna, disse a Simone: «Vedi questa donna? Io sono entrato in casa tua e tu non mi hai dato dell'acqua per lavare i piedi lei invece mi ha bagnato i piedi con le lacrime e li ha asciugati con i capelli del suo capo.
45 Т и целувка не Ми даде за поздрав; а тя, откакто съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми.
Tu non mi hai dato neppure un bacio, ma lei da quando sono entrato, non ha smesso di baciarmi i piedi.
46 Т и с елей не помаза главата Ми; а тя с миро помазва нозете Ми.
Tu non mi hai unto il capo di olio ma lei, ha unto i miei piedi di olio profumato.
47 З атова ти казвам: Прощават ѝ се многото грехове (защото тя обикна много), а на когото малко се прощава, той малко обича.
Perciò ti dico che i suoi molti peccati le sono perdonati, perché ha molto amato; ma colui al quale poco è perdonato, poco ama».
48 И ѝ каза: Прощават ти се греховете.
Poi disse a lei: «I tuoi peccati ti sono perdonati».
49 И тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да се питат един друг: Кой е Този, Който и греховете прощава?
Allora quelli che erano a tavola con lui cominciarono a dire fra loro: «Chi è costui che perdona anche i peccati?».
50 И сус каза на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.
Ma Gesú disse alla donna: «La tua fede ti ha salvata; va' in pace!».