1 В същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото.

Ora, in quello stesso giorno Gesú, uscito di casa, si pose a sedere presso il mare.

2 И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една ладия, а целият народ стоеше на брега.

E grandi folle si radunarono intorno a lui, cosí che egli, salito su una barca, si pose a sedere; e tutta la folla stava in piedi sulla riva.

3 И им говореше много неща с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;

Ed egli espose loro molte cose in parabole, dicendo: «Ecco, un seminatore uscí a seminare.

4 и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

Mentre seminava, una parte del seme cadde lungo la strada; e gli uccelli vennero e lo mangiarono.

5 А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

Un'altra cadde in luoghi rocciosi, dove non c'era molta terra, e subito germogliò perché il terreno non era profondo

6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

ma, levatosi il sole, fu riarso e, perché non aveva radice, si seccò.

7 Д руги пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха.

Un'altra cadde tra le spine; e le spine crebbero e la soffocarono.

8 А други паднаха на добрата земя и дадоха плод - кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

E un'altra cadde in buona terra e portò frutto dando il cento, il sessanta, ed il trenta per uno.

9 К ойто има уши да слуша, нека слуша.

Chi ha orecchi da udire, oda!».

10 Т огава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

Allora i discepoli, accostatisi, gli dissero: «Perché parli loro in parabole?».

11 А Той им отговори: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

Ed egli, rispondendo, disse loro: «Perché a voi è dato di conoscere i misteri del regno dei cieli, ma a loro non è dato.

12 З ащото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Perché a chiunque ha sarà dato, e sarà nell'abbondanza, ma a chiunque non ha, gli sarà tolto anche quello che ha.

13 З атова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират.

Perciò io parlo loro in parabole, perché vedendo non vedano, e udendo non odano né comprendano.

14 С прямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи: "С уши ще чувате, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.

Cosí si adempie in loro la profezia d'Isaia, che dice: "Voi udirete ma non intenderete; guarderete ma non vedrete".

15 З ащото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват, и очите си затвориха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля."

Perché il cuore di questo popolo è divenuto insensibile, essi sono diventati duri d'orecchi e hanno chiuso gli occhi, perché non vedano con gli occhi e non odano con gli orecchi, e non intendano col cuore e non si convertano, e io li guarisca

16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви - защото чуват.

Ma, beati i vostri occhi perché vedono, e i vostri orecchi perché odono.

17 З ащото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

Perché in verità vi dico che molti profeti e giusti desiderarono vedere le cose che voi vedete e non le videro, e udire le cose che voi udite e non le udirono!

18 А сега вие чуйте значението на притчата за сеяча.

Voi dunque intendete la parabola del seminatore.

19 П ри всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя.

Quando qualcuno ode la parola del regno e non la comprende, il maligno viene e porta via ciò che era stato seminato nel suo cuore. Questi è colui che ha ricevuto il seme lungo la strada.

20 А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема;

E quello che ha ricevuto il seme in luoghi rocciosi, è colui che ode la parola e subito la riceve con gioia

21 к орен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада.

ma non ha radice in sé, ed è di corta durata; e quando sopraggiunge la tribolazione o persecuzione, a causa della parola, ne è subito scandalizzato.

22 А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.

E quello che ha ricevuto il seme fra le spine è colui che ode la parola, ma le sollecitudini di questo mondo e l'inganno delle ricchezze soffocano la parola; ed essa diviene infruttuosa.

23 А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася - кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет. Притча за житото и плевелите

Quello invece che riceve il seme nella buona terra, è colui che ode la parola, la comprende e porta frutto; e produce uno il cento, un altro il sessanta e un altro il trenta per uno».

24 Д руга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си;

Egli propose loro un'altra parabola dicendo: «Il regno dei cieli è simile a un uomo, che seminò buon seme nel suo campo.

25 н о когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

Ma, mentre gli uomini dormivano, venne il suo nemico e seminò della zizzania in mezzo al grano, e se ne andò.

26 И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

Quando poi il grano germogliò e mise frutto, apparve anche la zizzania.

27 А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?

E i servi del padrone di casa vennero a lui e gli dissero: "Signore, non hai seminato buon seme nel tuo campo? Come mai, dunque, c'è della zizzania?".

28 Т ой им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?

Ed egli disse loro: "un nemico ha fatto questo". Allora i servi gli dissero: "Vuoi dunque che andiamo e la estirpiamo?"

29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото.

Ma egli disse: "No, per timore che estirpando la zizzania, non sradichiate insieme ad essa anche il grano.

30 О ставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. Притча за синаповото зърно

Lasciate che crescano entrambi insieme fino alla mietitura; e al tempo della mietitura io dirò ai mietitori: Raccogliete prima la zizzania e legatela in fasci per bruciarla; il grano, invece, riponetelo nel mio granaio».

31 Д руга притча им предложи: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

Egli propose loro un'altra parabola, dicendo: «Il regno dei cieli è simile a un granello di senape che un uomo prende e semina nel suo campo.

32 т о наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от градинските растения и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му. Притча за кваса

Esso è certamente il piú piccolo di tutti i semi, ma una volta cresciuto è il piú grande di tutte le erbe e diventa un albero, tanto che gli uccelli del cielo vengono a ripararsi tra i suoi rami».

33 Д руга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото.

Egli disse loro un'altra parabola: «Il regno dei cieli è simile al lievito, che una donna prende ed impasta con tre misure di farina finché tutta la pasta sia lievitata».

34 В сичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше;

Gesú disse alle folle tutte queste cose in parabole, e parlava loro solo in parabole,

35 з а да се изпълни казаното чрез пророка: "Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света." Обяснение на притчата за житото и плевелите

affinhé si adempisse ciò che fu detto dal profeta: «Io aprirò la mia bocca in parabole e rivelerò cose nascoste fin dalla fondazione del mondo».

36 Т огава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

Allora Gesú, licenziate le folle, se ne ritornò a casa e i suoi discepoli gli si accostarono, dicendo: «Spiegaci la parabola della zizzania a nel campo».

37 А Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

Ed egli, rispondendo disse loro: «Colui che semina il buon seme è il Figlio dell'uomo.

38 н ивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия;

Il campo è il mondo, il buon seme sono i figli del regno, e la zizzania sono i figli del maligno,

39 н еприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века; а жътварите са ангелите.

e il nemico che l'ha seminata è il diavolo, mentre la mietitura è la fine del mondo, e i mietitori sono gli angeli.

40 И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

Come dunque si raccoglie la zizzania e si brucia nel fuoco, cosí avverrà alla fine del mondo.

41 Ч овешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие,

Il Figlio dell'uomo manderà i suoi angeli, ed essi raccoglieranno dal suo regno tutti gli scandali e gli operatori d'iniquità,

42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби.

e li getteranno nella fornace del fuoco. Lì sarà pianto e stridor di denti.

43 Т огава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша. Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер

Allora i giusti risplenderanno come Il sole nel regno del Padre loro. Chi ha orecchi da udire, oda!».

44 Н ебесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, скрива го и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива.

«Di nuovo, il regno dei cieli è simile ad un tesoro nascosto in un campo, che un uomo, avendolo trovato. nasconde; e, per la gioia che ne ha, va, vende tutto ciò che ha e compera quel campo.

45 Н ебесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери

Ancora, il regno dei cieli è simile ad un mercante che va in cerca di belle perle.

46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи. Притча за мрежата

E, trovata una perla di grande valore, va, vende tutto ciò che ha, e la compera.

47 Н ебесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, в която са събрани риби от всякакъв вид,

Il regno dei cieli è pure simile ad una rete gettata in mare, che raccoglie ogni sorta di cose.

48 и като се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

Quando è piena, i pescatori la tirano a riva e, postisi a sedere, raccolgono ciò che è buono nelle ceste, mentre gettano via quello non buono.

49 Т ака ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,

Cosí avverrà alla fine del mondo, gli angeli verranno e separeranno i malvagi dai giusti

50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,

e li getteranno nella fornace del fuoco. Lí sarà pianto e stridor di denti.

51 И сус им казва: Разбрахте ли всичко това? Те Му отвърнаха: Разбрахме.

Gesú disse loro: «Avete capito tutte queste cose?». Essi gli dissero: «Sì Signore».

52 А Той им каза: Затова всеки книжник, който е бил научен за небесното царство, прилича на стопанин, който изважда от съкровището си ново и старо. Исус Христос - отхвърлен от Назарет

Ed egli disse loro: «Perciò ogni scriba, ammaestrato per il regno dei cieli è simile a un padrone di casa che trae fuori dal suo tesoro cose nuove e vecchie».

53 Т огава Исус, когато свърши тези притчи, си замина оттам.

Ora, quando Gesú ebbe finito queste parabole, se ne andò di là.

54 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така че те се чудеха и казваха: Откъде са дадени на Този тази мъдрост и сила да върши тези велики дела?

E, venuto nella sua patria, li ammaestrava nella loro sinagoga, sicché essi stupivano e dicevano: «Da dove ha ricevuto costui questa sapienza e queste potenti operazioni?

55 Н е е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?

Non è costui il figlio del falegname? Sua madre non si chiama Maria e i suoi fratelli Giacomo, Iose, Simone e Giuda?

56 И сестрите Му не са ли всички сред нас? Тогава откъде е у Него всичко това?

E le sue sorelle non sono tutte fra noi? Da dove ha egli dunque ricevuto queste cose?».

57 И се съблазняваха в Него. А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина и в своя дом.

E si scandalizzavano di lui. Ma Gesú disse loro: «Nessun profeta è disprezzato, se non nella sua patria e in casa sua».

58 И не извърши там много велики дела поради неверието им.

Ed egli non fece lí molte opere potenti a causa della loro incredulità.