1 В същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото.

The same day went Jesus out of the house, and sat by the sea side.

2 И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една ладия, а целият народ стоеше на брега.

And great multitudes were gathered together unto him, so that he went into a ship, and sat; and the whole multitude stood on the shore.

3 И им говореше много неща с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;

And he spake many things unto them in parables, saying, Behold, a sower went forth to sow;

4 и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

and when he sowed, some seeds fell by the way side, and the fowls came and devoured them up:

5 А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

some fell upon stony places, where they had not much earth: and forthwith they sprung up, because they had no deepness of earth:

6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

and when the sun was up, they were scorched; and because they had no root, they withered away.

7 Д руги пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха.

And some fell among thorns; and the thorns sprung up, and choked them:

8 А други паднаха на добрата земя и дадоха плод - кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

but other fell into good ground, and brought forth fruit, some an hundredfold, some sixtyfold, some thirtyfold.

9 К ойто има уши да слуша, нека слуша.

Who hath ears to hear, let him hear.

10 Т огава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

And the disciples came, and said unto him, Why speakest thou unto them in parables?

11 А Той им отговори: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

He answered and said unto them, Because it is given unto you to know the mysteries of the kingdom of heaven, but to them it is not given.

12 З ащото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

For whosoever hath, to him shall be given, and he shall have more abundance: but whosoever hath not, from him shall be taken away even that he hath.

13 З атова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират.

Therefore speak I to them in parables: because they seeing see not; and hearing they hear not, neither do they understand.

14 С прямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи: "С уши ще чувате, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.

And in them is fulfilled the prophecy of Esaias, which saith, By hearing ye shall hear, and shall not understand; and seeing ye shall see, and shall not perceive:

15 З ащото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват, и очите си затвориха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля."

for this people’s heart is waxed gross, and their ears are dull of hearing, and their eyes they have closed; lest at any time they should see with their eyes, and hear with their ears, and should understand with their heart, and should be converted, and I should heal them.

16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви - защото чуват.

But blessed are your eyes, for they see: and your ears, for they hear.

17 З ащото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

For verily I say unto you, That many prophets and righteous men have desired to see those things which ye see, and have not seen them; and to hear those things which ye hear, and have not heard them.

18 А сега вие чуйте значението на притчата за сеяча.

Hear ye therefore the parable of the sower.

19 П ри всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя.

When any one heareth the word of the kingdom, and understandeth it not, then cometh the wicked one, and catcheth away that which was sown in his heart. This is he which received seed by the way side.

20 А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема;

But he that received the seed into stony places, the same is he that heareth the word, and anon with joy receiveth it;

21 к орен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада.

yet hath he not root in himself, but dureth for a while: for when tribulation or persecution ariseth because of the word, by and by he is offended.

22 А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.

He also that received seed among the thorns is he that heareth the word; and the care of this world, and the deceitfulness of riches, choke the word, and he becometh unfruitful.

23 А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася - кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет. Притча за житото и плевелите

But he that received seed into the good ground is he that heareth the word, and understandeth it; which also beareth fruit, and bringeth forth, some an hundredfold, some sixty, some thirty.

24 Д руга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си;

Another parable put he forth unto them, saying, The kingdom of heaven is likened unto a man which sowed good seed in his field:

25 н о когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

but while men slept, his enemy came and sowed tares among the wheat, and went his way.

26 И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

But when the blade was sprung up, and brought forth fruit, then appeared the tares also.

27 А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?

So the servants of the householder came and said unto him, Sir, didst not thou sow good seed in thy field? from whence then hath it tares?

28 Т ой им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?

He said unto them, An enemy hath done this. The servants said unto him, Wilt thou then that we go and gather them up?

29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото.

But he said, Nay; lest while ye gather up the tares, ye root up also the wheat with them.

30 О ставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. Притча за синаповото зърно

Let both grow together until the harvest: and in the time of harvest I will say to the reapers, Gather ye together first the tares, and bind them in bundles to burn them: but gather the wheat into my barn.

31 Д руга притча им предложи: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

Another parable put he forth unto them, saying, The kingdom of heaven is like to a grain of mustard seed, which a man took, and sowed in his field:

32 т о наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от градинските растения и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му. Притча за кваса

which indeed is the least of all seeds: but when it is grown, it is the greatest among herbs, and becometh a tree, so that the birds of the air come and lodge in the branches thereof.

33 Д руга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото.

Another parable spake he unto them; The kingdom of heaven is like unto leaven, which a woman took, and hid in three measures of meal, till the whole was leavened.

34 В сичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше;

All these things spake Jesus unto the multitude in parables; and without a parable spake he not unto them:

35 з а да се изпълни казаното чрез пророка: "Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света." Обяснение на притчата за житото и плевелите

that it might be fulfilled which was spoken by the prophet, saying, I will open my mouth in parables; I will utter things which have been kept secret from the foundation of the world.

36 Т огава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

Then Jesus sent the multitude away, and went into the house: and his disciples came unto him, saying, Declare unto us the parable of the tares of the field.

37 А Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

He answered and said unto them, He that soweth the good seed is the Son of man;

38 н ивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия;

the field is the world; the good seed are the children of the kingdom; but the tares are the children of the wicked one;

39 н еприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века; а жътварите са ангелите.

the enemy that sowed them is the devil; the harvest is the end of the world; and the reapers are the angels.

40 И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

As therefore the tares are gathered and burned in the fire; so shall it be in the end of this world.

41 Ч овешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие,

The Son of man shall send forth his angels, and they shall gather out of his kingdom all things that offend, and them which do iniquity;

42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби.

and shall cast them into a furnace of fire: there shall be wailing and gnashing of teeth.

43 Т огава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша. Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер

Then shall the righteous shine forth as the sun in the kingdom of their Father. Who hath ears to hear, let him hear.

44 Н ебесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, скрива го и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива.

Again, the kingdom of heaven is like unto treasure hid in a field; the which when a man hath found, he hideth, and for joy thereof goeth and selleth all that he hath, and buyeth that field.

45 Н ебесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери

Again, the kingdom of heaven is like unto a merchant man, seeking goodly pearls:

46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи. Притча за мрежата

who, when he had found one pearl of great price, went and sold all that he had, and bought it.

47 Н ебесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, в която са събрани риби от всякакъв вид,

Again, the kingdom of heaven is like unto a net, that was cast into the sea, and gathered of every kind:

48 и като се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

which, when it was full, they drew to shore, and sat down, and gathered the good into vessels, but cast the bad away.

49 Т ака ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,

So shall it be at the end of the world: the angels shall come forth, and sever the wicked from among the just,

50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,

and shall cast them into the furnace of fire: there shall be wailing and gnashing of teeth.

51 И сус им казва: Разбрахте ли всичко това? Те Му отвърнаха: Разбрахме.

Jesus saith unto them, Have ye understood all these things? They say unto him, Yea, Lord.

52 А Той им каза: Затова всеки книжник, който е бил научен за небесното царство, прилича на стопанин, който изважда от съкровището си ново и старо. Исус Христос - отхвърлен от Назарет

Then said he unto them, Therefore every scribe which is instructed unto the kingdom of heaven is like unto a man that is an householder, which bringeth forth out of his treasure things new and old.

53 Т огава Исус, когато свърши тези притчи, си замина оттам.

And it came to pass, that when Jesus had finished these parables, he departed thence.

54 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така че те се чудеха и казваха: Откъде са дадени на Този тази мъдрост и сила да върши тези велики дела?

And when he was come into his own country, he taught them in their synagogue, insomuch that they were astonished, and said, Whence hath this man this wisdom, and these mighty works?

55 Н е е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?

Is not this the carpenter’s son? is not his mother called Mary? and his brethren, James, and Joses, and Simon, and Judas?

56 И сестрите Му не са ли всички сред нас? Тогава откъде е у Него всичко това?

And his sisters, are they not all with us? Whence then hath this man all these things?

57 И се съблазняваха в Него. А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина и в своя дом.

And they were offended in him. But Jesus said unto them, A prophet is not without honour, save in his own country, and in his own house.

58 И не извърши там много велики дела поради неверието им.

And he did not many mighty works there because of their unbelief.