1 В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.

The same day went Jesus out of the house, and sat by the sea side.

2 И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.

And great multitudes were gathered together unto him, so that he went into a ship, and sat; and the whole multitude stood on the shore.

3 И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

And he spake many things unto them in parables, saying, Behold, a sower went forth to sow;

4 и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.

and when he sowed, some seeds fell by the way side, and the fowls came and devoured them up:

5 А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

some fell upon stony places, where they had not much earth: and forthwith they sprung up, because they had no deepness of earth:

6 и като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.

and when the sun was up, they were scorched; and because they had no root, they withered away.

7 Д руги пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.

And some fell among thorns; and the thorns sprung up, and choked them:

8 А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

but other fell into good ground, and brought forth fruit, some an hundredfold, some sixtyfold, some thirtyfold.

9 К ойто има уши, нека слуша.

Who hath ears to hear, let him hear.

10 Т огава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

And the disciples came, and said unto him, Why speakest thou unto them in parables?

11 А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

He answered and said unto them, Because it is given unto you to know the mysteries of the kingdom of heaven, but to them it is not given.

12 З ащото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

For whosoever hath, to him shall be given, and he shall have more abundance: but whosoever hath not, from him shall be taken away even that he hath.

13 З атова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.

Therefore speak I to them in parables: because they seeing see not; and hearing they hear not, neither do they understand.

14 Н а тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.

And in them is fulfilled the prophecy of Esaias, which saith, By hearing ye shall hear, and shall not understand; and seeing ye shall see, and shall not perceive:

15 З ащото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля”.

for this people’s heart is waxed gross, and their ears are dull of hearing, and their eyes they have closed; lest at any time they should see with their eyes, and hear with their ears, and should understand with their heart, and should be converted, and I should heal them.

16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.

But blessed are your eyes, for they see: and your ears, for they hear.

17 З ащото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

For verily I say unto you, That many prophets and righteous men have desired to see those things which ye see, and have not seen them; and to hear those things which ye hear, and have not heard them.

18 В ие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.

Hear ye therefore the parable of the sower.

19 П ри всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя.

When any one heareth the word of the kingdom, and understandeth it not, then cometh the wicked one, and catcheth away that which was sown in his heart. This is he which received seed by the way side.

20 А посяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;

But he that received the seed into stony places, the same is he that heareth the word, and anon with joy receiveth it;

21 к орен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

yet hath he not root in himself, but dureth for a while: for when tribulation or persecution ariseth because of the word, by and by he is offended.

22 А посяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

He also that received seed among the thorns is he that heareth the word; and the care of this world, and the deceitfulness of riches, choke the word, and he becometh unfruitful.

23 А посяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

But he that received seed into the good ground is he that heareth the word, and understandeth it; which also beareth fruit, and bringeth forth, some an hundredfold, some sixty, some thirty.

24 Д руга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;

Another parable put he forth unto them, saying, The kingdom of heaven is likened unto a man which sowed good seed in his field:

25 н о, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

but while men slept, his enemy came and sowed tares among the wheat, and went his way.

26 А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

But when the blade was sprung up, and brought forth fruit, then appeared the tares also.

27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?

So the servants of the householder came and said unto him, Sir, didst not thou sow good seed in thy field? from whence then hath it tares?

28 Т ой им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?

He said unto them, An enemy hath done this. The servants said unto him, Wilt thou then that we go and gather them up?

29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.

But he said, Nay; lest while ye gather up the tares, ye root up also the wheat with them.

30 О ставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

Let both grow together until the harvest: and in the time of harvest I will say to the reapers, Gather ye together first the tares, and bind them in bundles to burn them: but gather the wheat into my barn.

31 Д руга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

Another parable put he forth unto them, saying, The kingdom of heaven is like to a grain of mustard seed, which a man took, and sowed in his field:

32 к оето наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.

which indeed is the least of all seeds: but when it is grown, it is the greatest among herbs, and becometh a tree, so that the birds of the air come and lodge in the branches thereof.

33 Д руга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

Another parable spake he unto them; The kingdom of heaven is like unto leaven, which a woman took, and hid in three measures of meal, till the whole was leavened.

34 В сичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;

All these things spake Jesus unto the multitude in parables; and without a parable spake he not unto them:

35 з а да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”.

that it might be fulfilled which was spoken by the prophet, saying, I will open my mouth in parables; I will utter things which have been kept secret from the foundation of the world.

36 Т огава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

Then Jesus sent the multitude away, and went into the house: and his disciples came unto him, saying, Declare unto us the parable of the tares of the field.

37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

He answered and said unto them, He that soweth the good seed is the Son of man;

38 н ивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;

the field is the world; the good seed are the children of the kingdom; but the tares are the children of the wicked one;

39 н еприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.

the enemy that sowed them is the devil; the harvest is the end of the world; and the reapers are the angels.

40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

As therefore the tares are gathered and burned in the fire; so shall it be in the end of this world.

41 Ч овешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,

The Son of man shall send forth his angels, and they shall gather out of his kingdom all things that offend, and them which do iniquity;

42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

and shall cast them into a furnace of fire: there shall be wailing and gnashing of teeth.

43 Т огава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши, нека слуша.

Then shall the righteous shine forth as the sun in the kingdom of their Father. Who hath ears to hear, let him hear.

44 Н ебесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

Again, the kingdom of heaven is like unto treasure hid in a field; the which when a man hath found, he hideth, and for joy thereof goeth and selleth all that he hath, and buyeth that field.

45 Н ебесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

Again, the kingdom of heaven is like unto a merchant man, seeking goodly pearls:

46 и , като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

who, when he had found one pearl of great price, went and sold all that he had, and bought it.

47 Н ебесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,

Again, the kingdom of heaven is like unto a net, that was cast into the sea, and gathered of every kind:

48 и , като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

which, when it was full, they drew to shore, and sat down, and gathered the good into vessels, but cast the bad away.

49 Т ака ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ща отлъчат нечестивите измежду праведните,

So shall it be at the end of the world: the angels shall come forth, and sever the wicked from among the just,

50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,

and shall cast them into the furnace of fire: there shall be wailing and gnashing of teeth.

51 Р азбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.

Jesus saith unto them, Have ye understood all these things? They say unto him, Yea, Lord.

52 А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

Then said he unto them, Therefore every scribe which is instructed unto the kingdom of heaven is like unto a man that is an householder, which bringeth forth out of his treasure things new and old.

53 Т огава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.

And it came to pass, that when Jesus had finished these parables, he departed thence.

54 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и и тия велики дела?

And when he was come into his own country, he taught them in their synagogue, insomuch that they were astonished, and said, Whence hath this man this wisdom, and these mighty works?

55 Н е е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?

Is not this the carpenter’s son? is not his mother called Mary? and his brethren, James, and Joses, and Simon, and Judas?

56 И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?

And his sisters, are they not all with us? Whence then hath this man all these things?

57 И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.

And they were offended in him. But Jesus said unto them, A prophet is not without honour, save in his own country, and in his own house.

58 И не извърши там много велики дела, поради неверието им.

And he did not many mighty works there because of their unbelief.