1 К азвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

I say the truth in Christ, I lie not, my conscience also bearing me witness in the Holy Ghost,

2 ч е имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

that I have great heaviness and continual sorrow in my heart.

3 З ащото бих желал сам аз да съм анатема ( Сиреч: Отлъчен ) от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини:

For I could wish that myself were accursed from Christ for my brethren, my kinsmen according to the flesh:

4 к оито са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията:

who are Israelites; to whom pertaineth the adoption, and the glory, and the covenants, and the giving of the law, and the service of God, and the promises;

5 ч иито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

whose are the fathers, and of whom as concerning the flesh Christ came, who is over all, God blessed for ever. Amen.

6 О баче, не е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

Not as though the word of God hath taken none effect. For they are not all Israel, which are of Israel:

7 н ито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака" каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".

neither, because they are the seed of Abraham, are they all children: but, In Isaac shall thy seed be called.

8 З начи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.

That is, They which are the children of the flesh, these are not the children of God: but the children of the promise are counted for the seed.

9 З ащото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

For this is the word of promise, At this time will I come, and Sara shall have a son.

10 И не само това, но и когато Ребека зачена от едного, сиреч от нашия отец Исаака,

And not only this; but when Rebecca also had conceived by one, even by our father Isaac;

11 м акар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

(for the children being not yet born, neither having done any good or evil, that the purpose of God according to election might stand, not of works, but of him that calleth;)

12 р ече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

it was said unto her, The elder shall serve the younger.

13 к акто е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

As it is written, Jacob have I loved, but Esau have I hated.

14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

What shall we say then? Is there unrighteousness with God? God forbid.

15 З ащото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

For he saith to Moses, I will have mercy on whom I will have mercy, and I will have compassion on whom I will have compassion.

16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

So then it is not of him that willeth, nor of him that runneth, but of God that sheweth mercy.

17 З ащото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят"

For the scripture saith unto Pharaoh, Even for this same purpose have I raised thee up, that I might shew my power in thee, and that my name might be declared throughout all the earth.

18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

Therefore hath he mercy on whom he will have mercy, and whom he will he hardeneth.

19 Н а това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?

Thou wilt say then unto me, Why doth he yet find fault? For who hath resisted his will?

20 Н о, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

Nay but, O man, who art thou that repliest against God? Shall the thing formed say to him that formed it, Why hast thou made me thus?

21 И ли грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част

Hath not the potter power over the clay, of the same lump to make one vessel unto honour, and another unto dishonour?

22 А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел,

What if God, willing to shew his wrath, and to make his power known, endured with much longsuffering the vessels of wrath fitted to destruction:

23 и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава

and that he might make known the riches of his glory on the vessels of mercy, which he had afore prepared unto glory,

24 н ад нас, които призова, не само между юдеите, но и измежду езичниците?

even us, whom he hath called, not of the Jews only, but also of the Gentiles?

25 к акто и в Осия казва:

As he saith also in Osee, I will call them my people, which were not my people; and her beloved, which was not beloved.

26 И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

And it shall come to pass, that in the place where it was said unto them, Ye are not my people; there shall they be called the children of the living God.

27 А Исаия вика на Израиля:

Esaias also crieth concerning Israel, Though the number of the children of Israel be as the sand of the sea, a remnant shall be saved:

28 З ащото Господ ще изпълни на земята казаното от Него", Като го извърши и свърши скоро.

for he will finish the work, and cut it short in righteousness: because a short work will the Lord make upon the earth.

29 И както Исаия е казал в по-предишно място; "Ако Господ на Силите не бе ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се уприличили".

And as Esaias said before, Except the Lord of Sabaoth had left us a seed, we had been as Sodoma, and been made like unto Gomorrha.

30 И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

What shall we say then? That the Gentiles, which followed not after righteousness, have attained to righteousness, even the righteousness which is of faith.

31 а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.

But Israel, which followed after the law of righteousness, hath not attained to the law of righteousness.

32 З ащо? затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;

Wherefore? Because they sought it not by faith, but as it were by the works of the law. For they stumbled at that stumblingstone;

33 к акто е писано:

as it is written, Behold, I lay in Sion a stumblingstone and rock of offence: and whosoever believeth on him shall not be ashamed.