1 Н едей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.

Boast not thyself of to morrow; for thou knowest not what a day may bring forth.

2 Н ека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.

Let another man praise thee, and not thine own mouth; a stranger, and not thine own lips.

3 К амъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

A stone is heavy, and the sand weighty; but a fool’s wrath is heavier than them both.

4 Я ростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

Wrath is cruel, and anger is outrageous; but who is able to stand before envy?

5 Я вното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.

Open rebuke is better than secret love.

6 У дари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

Faithful are the wounds of a friend; but the kisses of an enemy are deceitful.

7 Н аситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

The full soul loatheth an honeycomb; but to the hungry soul every bitter thing is sweet.

8 К акто птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

As a bird that wandereth from her nest, so is a man that wandereth from his place.

9 К акто благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

Ointment and perfume rejoice the heart: so doth the sweetness of a man’s friend by hearty counsel.

10 Н е оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

Thine own friend, and thy father’s friend, forsake not; neither go into thy brother’s house in the day of thy calamity: for better is a neighbour that is near than a brother far off.

11 С ине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

My son, be wise, and make my heart glad, that I may answer him that reproacheth me.

12 Б лагоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.

A prudent man foreseeth the evil, and hideth himself; but the simple pass on, and are punished.

13 В земи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.

Take his garment that is surety for a stranger, and take a pledge of him for a strange woman.

14 К ойто става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

He that blesseth his friend with a loud voice, rising early in the morning, it shall be counted a curse to him.

15 Н епрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

A continual dropping in a very rainy day and a contentious woman are alike.

16 К ойто би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.

Whosoever hideth her hideth the wind, and the ointment of his right hand, which bewrayeth itself.

17 Ж елязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.

Iron sharpeneth iron; so a man sharpeneth the countenance of his friend.

18 К ойто пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

Whoso keepeth the fig tree shall eat the fruit thereof: so he that waiteth on his master shall be honoured.

19 К акто водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.

As in water face answereth to face, so the heart of man to man.

20 А дът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат.

Hell and destruction are never full; so the eyes of man are never satisfied.

21 Г орнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.

As the fining pot for silver, and the furnace for gold; so is a man to his praise.

22 А ко и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.

Though thou shouldest bray a fool in a mortar among wheat with a pestle, yet will not his foolishness depart from him.

23 В нимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;

Be thou diligent to know the state of thy flocks, and look well to thy herds.

24 З ащото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.

For riches are not for ever: and doth the crown endure to every generation?

25 С еното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.

The hay appeareth, and the tender grass sheweth itself, and herbs of the mountains are gathered.

26 А гнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.

The lambs are for thy clothing, and the goats are the price of the field.

27 Щ е има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.

And thou shalt have goats’ milk enough for thy food, for the food of thy household, and for the maintenance for thy maidens.