1 Н едей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.

Nu te făli cu ziua de mîne, căci nu ştii ce poate aduce o zi. -

2 Н ека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.

Să te laude altul, nu gura ta, un străin, nu buzele tale.

3 К амъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

Piatra este grea, şi nisipul este greu, dar supărarea pe care o pricinuieşte nebunul este mai grea de cît amîndouă. -

4 Я ростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

Furia este fără milă şi mînia năvalnică, dar cine poate sta împotriva geloziei? -

5 Я вното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.

Mai bine o mustrare pe faţă de cît o prietenie ascunsă. -

6 У дари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

Rănile făcute de un prieten dovedesc credincioşia lui, dar sărutările unui vrăjmaş sînt mincinoase. -

7 Н аситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

Sătulul calcă în picioare fagurul de miere, dar pentru cel flămînd toate amărăciunile sînt dulci. -

8 К акто птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

Ca pasărea plecată din cuibul ei, aşa este omul plecat din locul său.

9 К акто благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

Cum înveseleşte untdelemnul şi tămîia inima, aşa de dulci sînt sfaturile pline de dragoste ale unui prieten. -

10 Н е оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

Nu părăsi pe prietenul tău şi pe prietenul tatălui tău, dar nu intra în casa fratelui tău în ziua necazului tău: mai bine un vecin aproape de cît un frate departe. -

11 С ине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

Fiule, fii înţelept, şi înveseleşte-mi inima, şi atunci voi putea răspunde celui ce mă batjocoreşte. -

12 Б лагоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.

Omul chibzuit vede răul şi se ascunde; dar proştii merg spre el şi sînt pedepsiţi. -

13 В земи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.

Ia -i haina, căci s'a pus chezaş pentru altul, ia -l zălog în locul unei străine. -

14 К ойто става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

Binecuvîntarea aproapelui cu glas tare dis de dimineaţă, este privită ca un blestem. -

15 Н епрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

O straşină, care picură necurmat într'o zi de ploaie, şi o nevastă gîlcevitoare sînt tot una.

16 К ойто би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.

Cine o opreşte, parcă opreşte vîntul, şi parcă ţine untdelemnul în mîna dreaptă. -

17 Ж елязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.

După cum ferul ascute ferul, tot aşa şi omul aţîţă mînia altui om. -

18 К ойто пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

Cine îngrijeşte de un smochin va mînca din rodul lui, şi cine-şi păzeşte stăpînul va fi preţuit. -

19 К акто водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.

Cum răspunde în apă faţa la faţă, aşa răspunde inima omului inimii omului. -

20 А дът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат.

După cum locuinţa morţilor şi adîncul nu se pot sătura, tot aşa nici ochii omului nu se pot sătura. -

21 Г орнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.

Ce este tigaia pentru lămurirea argintului şi cuptorul pentru lămurirea aurului: aceea este bunul nume pentru un om. -

22 А ко и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.

Pe nebun chiar dacă l-ai pisa cu pisălogul în piuă, în mijlocul grăunţelor, nebunia tot n'ar ieşi din el. -

23 В нимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;

Îngrijeşte bine de oile tale, şi ia seama la turmele tale.

24 З ащото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.

Căci nici o bogăţie nu ţine vecinic, şi nici cununa nu rămîne pe vecie. -

25 С еното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.

Dupăce se ridică fînul, se arată verdeaţa nouă, şi ierburile de pe munţi sînt strînse. -

26 А гнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.

Mieii sînt pentru îmbrăcăminte, şi ţapii pentru plata ogorului;

27 Щ е има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.

laptele caprelor ţi-ajunge pentru hrana ta, a casei tale, şi pentru întreţinerea slujnicelor tale.