1 О И рекох, Какво да сторя Господи? И Господ ми реше, Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

Fraţilor şi părinţilor, ascultaţi acum cuvîntul meu de apărare faţă de voi!``

2 ( И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

Cînd au auzit ei că le vorbeşte în limba evreiască, au ţinut şi mai multă linişte. Şi Pavel a zis:

3 А з съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес,

Eu sînt Iudeu, născut în Tarsul Ciliciei; dar am fost crescut în cetatea aceasta, am învăţat la picioarele lui Gamaliel să cunosc cu deamăruntul Legea părinţilor noştri, şi am fost tot atît de plin de rîvnă pentru Dumnezeu, cum sînteţi şi voi toţi azi.

4 и гонех смърт последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

Am prigonit pînă la moarte această Cale, am legat şi am pus în temniţă bărbaţi şi femei:

5 к акто свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, дето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония, които бяха там, за да ги накажат.

Marele preot şi tot soborul bătrînilor îmi sînt martori. Am luat chiar şi scrisori dela ei către fraţii din Damasc, unde m'am dus să aduc legaţi la Ierusalim pe ceice se aflau acolo, ca să fie pedepsiţi.

6 И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

Cînd eram pe drum şi mă apropiam de Damasc, deodată, pela amiază, a strălucit împrejurul meu o mare lumină din cer.

7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш?

Am căzut la pămînt, şi am auzit un glas, care-mi zicea:, Saule, Saule, pentru ce Mă prigoneşti?`

8 А аз отговорих, Кой си ти, Господи? И рече ми, Аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш.

Cine eşti, Doamne?` am răspuns eu. Şi El mi -a zis:, Eu sînt Isus din Nazaret, pe care -L prigoneşti.``

9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на тогова, който ми говореше.

Cei ce erau cu mine, au văzut bine lumina, şi s'au înfricoşat; dar n'au auzit glasul Celui ce vorbea.

10 И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

Atunci am zis:, Ce să fac, Doamne?`, Scoală-te`, mi -a răspuns Domnul,, du-te în Damasc, şi acolo ţi se va spune ce trebuie să faci.``

11 И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.

Fiindcă nu puteam să văd nimic, din pricina strălucirii luminii aceleia, ceice erau cu mine, m'au luat de mînă, şi aşa am ajuns în Damasc.

12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, удобрен от всички там, живеещи юдеи,

Şi a venit la mine un om, numit Anania, bărbat temător de Dumnezeu, după Lege, şi pe care toţi Iudeii, cari locuiesc în Damasc, îl vorbeau de bine.

13 д ойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми, Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и прогледнах на него.

El mi -a zis:, Frate Saule, capătă-ţi din nou vederea!` Chiar în clipa aceea, mi-am căpătat vederea, şi m'am uitat le el.

14 А той рече, Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш неговата воля, да видиш праведника, и да чуеш глас от неговите уста;

El mi -a zis:, Dumnezeul părinţilor noştri te -a ales să cunoşti voia Lui, să vezi pe Cel Neprihănit, şi să auzi cuvinte din gura Lui;

15 з ащото ще бъдеш свидетел за него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

căci Îi vei fi martur, faţă de toţi oamenii, pentru lucrurile, pe cari le-ai văzut şi auzit.

16 И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се омий от греховете си, и призови неговото име.

Şi acum, ce zăboveşti? Scoală-te, primeşte botezul, şi fii spălat de păcatele tale, chemînd Numele Domnului.``

17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,

Şi mi s'a întîmplat că, după ce m'am întors la Ierusalim, pe cînd mă rugam în templu, am căzut într'o răpire sufletească;

18 и видях го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим; защото няма да приемат твоето свидетелство за мене.

şi am văzut pe Domnul care-mi zicea:, Grăbeşte-te, ieşi iute din Ierusalim, căci nu vor primi mărturisirea ta despre Mine.``

19 И аз рекох, Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в тебе;

Şi am zis:, Doamne, ei ştiu că eu băgam în temniţă şi băteam prin sinagogi pe ceice cred în Tine:

20 и когато се проливаше кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

şi că, atunci cînd se vărsa sîngele lui Ştefan, marturul Tău, eram şi eu de faţă, îmi uneam încuviinţarea mea cu a celorlaţi, şi păzeam hainele celor ce -l omorau.``

21 Н о той ми рече, Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

Atunci El mi -a zis:, Du-te, căci te voi trimite departe la Neamuri..``

22 Д о тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

Ei l-au ascultat pînă la cuvîntul acesta. Dar atunci şi-au ridicat glasul, şi au zis:,, Ia de pe pămînt pe un astfel de om! Nu este vrednic să trăiască!``

23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си, и хвърляха прах по въздуха,

Şi scoteau strigăte, îşi aruncau hainele, şi asvîrleau cu ţărînă în văduh.

24 х илядникът заповяда да го закарат в крепостта, и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

Căpitanul a poruncit să ducă pe Pavel în cetăţuie şi să -l cerceteze, bătîndu -l cu biciul, ca să afle din ce pricină strigau aşa împotriva lui.

25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

Pe cînd îl legau cu curele, Pavel a zis sutaşului, care era de faţă:,, Vă este îngăduit să bateţi pe un Roman, care nu este osîndit?``

26 К ато чу това, стотникът отиде та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

La auzul acestor cuvinte, sutaşul s'a dus să dea de ştire căpitanului, şi a zis:,, Ce ai de gînd să faci? Omul acesta este cetăţean roman.``

27 Т огава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми, римлянин ли си ти? А той каза: римлянин.

Şi cînd a venit căpitanul, a zis lui Pavel:,, Spune-mi, eşti roman?``,, Da``, i -a răspuns el.

28 Х илядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.

Căpitanul a zis:,, Eu cu o mare sumă de bani am dobîndit cetăţenia aceasta.``,,Şi eu``, a zis Pavel,,, sînt chiar născut Roman.``

29 Т огава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

Numaidecît, cei ce aveau să -l cerceteze prin bătaie, au încetat să -l mai necăjească: ba căpitanul, cînd a aflat că Pavel este roman, s'a temut, pentrucă -l legase.

30 Н а утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат първосвещениците и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.

A doua zi, fiindcă voia să ştie bine pentruce este pîrît de Iudei, l -a deslegat, şi a poruncit să se adune laolaltă preoţii cei mai de seamă şi tot Soborul; apoi, a adus pe Pavel jos, şi l -a pus înaintea lor.