1 З емният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?

Soarta omului pe pămînt este ca a unui ostaş, şi zilele lui sînt ca ale unui muncitor cu ziua.

2 К ато на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

Cum suspină robul după umbră, cum îşi aşteaptă muncitorul plata,

3 Т ака на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

aşa am eu parte de luni de durere, şi partea mea sînt nopţi de suferinţă.

4 К огато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.

Mă culc, şi zic:, Cînd mă voi scula? Cînd se va sfîrşi noaptea?` Şi mă satur de frămîntări pînă în revărsatul zorilor.

5 С нагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.

Trupul mi se acopere cu viermi şi cu o coajă pămîntoasă, pielea-mi crapă şi se desface.

6 Д ните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

Zilele mele sboară mai iuţi decît suveica ţesătorului, se duc şi nu mai am nicio nădejde!

7 П омни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.

Adu-Ţi aminte, Dumnezeule, că viaţa mea este doar o suflare! Ochii mei nu vor mai vedea fericirea.

8 О кото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

Ochiul, care mă priveşte, nu mă va mai privi; ochiul tău mă va căuta, şi nu voi mai fi.

9 К акто облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

Cum se risipeşte norul şi trece, aşa nu se va mai ridica celce se pogoară în Locuinţa morţilor!

10 Н яма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

Nu se va mai întoarce în casa lui, şi nu-şi va mai cunoaşte locul în care locuia.

11 З атова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

De aceea nu-mi voi ţinea gura, ci voi vorbi în neliniştea inimii mele, mă voi tîngui în amărăciunea sufletului meu.

12 М оре ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

Oare o mare sînt eu, sau un balaur de mare, de-ai pus strajă în jurul meu?

13 К огато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

Cînd zic:, Patul mă va uşura, culcuşul îmi va alina durerile,`

14 Т огава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

atunci mă înspăimînţi prin visuri, mă îngrozeşti prin vedenii.

15 Т ака, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

Ah! aş vrea mai bine gîtuirea, mai bine moartea decît aceste oase!

16 Д одея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

Le dispreţuiesc!... nu voi trăi în veci... Lasă-mă, căci doar o suflare mi -i viaţa!

17 Щ о е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

Ce este omul, ca să-Ţi pese atît de mult de el, ca să iei seama la el,

18 Д а го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

să -l cercetezi în toate dimineţile, şi să -l încerci în toate clipele?

19 Д о кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

Cînd vei înceta odată să mă priveşti? Cînd îmi vei da răgaz să-mi înghit scuipatul?

20 А ко съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?

Dacă am păcătuit, ce pot să-Ţi fac, Păzitorul oamenilor? Pentruce m'ai pus ţintă săgeţilor Tale, de am ajuns o povară chiar pentru mine însumi?

21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

Pentruce nu-mi ierţi păcatul, şi pentruce nu-mi uiţi fărădelegea? Căci voi adormi în ţărînă, şi cînd mă vei căuta, nu voi mai fi!``