1 К огато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе

Dacă stai la masă la unul din cei mari, ia seama ce ai dinainte:

2 И наче ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,

pune-ţi un cuţit în gît, dacă eşti prea lacom.

3 Н е пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.

Nu pofti mîncările lui alese, căci sînt o hrană înşelătoare.

4 Н е се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.

Nu te chinui ca să te îmbogăţeşti, nu-ţi pune priceperea în aceasta.

5 Х върляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.

Abia ţi-ai aruncat ochii spre ea şi nu mai este; căci bogăţia îşi face aripi, şi, ca vulturul, îşi ia sborul spre ceruri.

6 Н е яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,

Nu mînca pînea celui pismaş, şi nu pofti mîncările lui alese,

7 З ащото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.

căci el este ca unul care îşi face socotelile în suflet.,, Mănîncă şi bea``, îţi va zice el; dar inima lui nu este cu tine.

8 З алъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.

Bucata pe care ai mîncat -o, o vei vărsa, şi cuvintele plăcute pe cari le vei spune, sînt perdute.

9 Н е говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.

Nu vorbi la urechea celui nebun, căci el nesocoteşte cuvintele tale înţelepte.

10 Н е премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,

Nu muta hotarul văduvei, şi nu intra în ogorul orfanilor,

11 З ащото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

căci răzbunătorul lor este puternic: El le va apăra pricina împotriva ta.

12 П редай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.

Deschide-ţi inima la învăţătură, şi urechile la cuvintele ştiinţei.

13 Д а не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.

Nu cruţa copilul de mustrare, căci dacă -l vei lovi cu nuiaua, nu va muri.

14 Т и, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.

Lovindu -l cu nuiaua, îi scoţi sufletul din locuinţa morţilor.

15 С ине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.

Fiule, dacă-ţi va fi inima înţeleaptă, inima mea se va bucura;

16 Д а! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото

şi lăuntrul meu se va veseli, cînd buzele tale vor spune ce este bine.

17 С ърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,

Să nu-ţi pizmuiască inima pe cei păcătoşi, ci să aibă totdeauna frică de Domnul;

18 З ащото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

căci este o răsplată, şi nu ţi se va tăia nădejdea.

19 Т и, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,

Ascultă, fiule, şi fii înţelept; îndreaptă-ţi inima pe calea cea dreaptă.

20 Н е бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,

Nu fi printre ceice beau vin, nici printre ceice se îmbuibează cu carne.

21 З ащото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.

Căci beţivul şi cel ce se dedă la îmbuibare sărăcesc, şi aţipirea te face să porţi zdrenţe.

22 С лушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.

Asculă pe tatăl tău, care te -a născut, şi nu nesocoti pe mamă-ta, cînd a îmbătrînit.

23 К упувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.

Cumpără adevărul, şi nu -l vinde, înţelepciunea, învăţătura şi priceperea.

24 Б ащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.

Tatăl celui neprihănit se veseleşte, şi cel ce dă naştere unui înţelept se bucură.

25 П рочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.

Să se bucure tatăl tău şi mama ta, să se veselească cea care te -a născut.

26 С ине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,

Fiule, dă-mi inima ta, şi să găsească plăcere ochii tăi în căile Mele.

27 З ащото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.

Căci curva este o groapă adîncă, şi străina o fîntînă strîmtă.

28 Д а! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.

Ea pîndeşte ca un hoţ, şi măreşte între oameni numărul celor stricaţi.

29 К ому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? -

Ale cui sînt vaietele? Ale cui sînt oftările? Ale cui sînt neînţelegerile? Ale cui sînt plîngerile? Ale cui sînt rănirile fără pricină? Ai cui sînt ochii roşi?

30 Н а ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.

Ale celor ce întîrzie la vin, şi se duc să golească paharul cu vin amestecat.

31 Н е гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,

Nu te uita la vin cînd curge roş şi face mărgăritare în pahar; el alunecă uşor,

32 З ащото после то хапе като змия, И жили като ехидна.

dar pe urmă ca un şarpe muşcă şi înţeapă ca un basilisc.

33 О чите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;

Ochii ţi se vor uita după femeile altora, şi inima îţi va vorbi prostii.

34 Д аже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.

Vei fi ca un om culcat în mijlocul mării, ca un om culcat pe vîrful unui catarg.

35 У дариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?

M'a lovit... dar nu mă doare!... M'a bătut... dar nu simt nimic! Cînd... mă voi trezi? Mai vreau vin!``