1 З емният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?

Is there not a warfare to man upon earth? And are not his days like the days of a hireling?

2 К ато на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

As a servant that earnestly desireth the shadow, And as a hireling that looketh for his wages:

3 Т ака на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

So am I made to possess months of misery, And wearisome nights are appointed to me.

4 К огато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.

When I lie down, I say, When shall I arise, and the night be gone? And I am full of tossings to and fro unto the dawning of the day.

5 С нагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.

My flesh is clothed with worms and clods of dust; My skin closeth up, and breaketh out afresh.

6 Д ните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

My days are swifter than a weaver's shuttle, And are spent without hope.

7 П омни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.

Oh remember that my life is a breath: Mine eye shall no more see good.

8 О кото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

The eye of him that seeth me shall behold me no more; Thine eyes shall be upon me, but I shall not be.

9 К акто облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

As the cloud is consumed and vanisheth away, So he that goeth down to Sheol shall come up no more.

10 Н яма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

He shall return no more to his house, Neither shall his place know him any more.

11 З атова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

Therefore I will not refrain my mouth; I will speak in the anguish of my spirit; I will complain in the bitterness of my soul.

12 М оре ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

Am I a sea, or a sea-monster, That thou settest a watch over me?

13 К огато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

When I say, My bed shall comfort me, My couch shall ease my complaint;

14 Т огава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

Then thou scarest me with dreams, And terrifiest me through visions:

15 Т ака, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

So that my soul chooseth strangling, And death rather than these my bones.

16 Д одея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

I loathe my life; I would not live alway: Let me alone; for my days are vanity.

17 Щ о е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

What is man, that thou shouldest magnify him, And that thou shouldest set thy mind upon him,

18 Д а го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

And that thou shouldest visit him every morning, And try him every moment?

19 Д о кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

How long wilt thou not look away from me, Nor let me alone till I swallow down my spittle?

20 А ко съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?

If I have sinned, what do I unto thee, O thou watcher of men? Why hast thou set me as a mark for thee, So that I am a burden to myself?

21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

And why dost thou not pardon my transgression, and take away mine iniquity? For now shall I lie down in the dust; And thou wilt seek me diligently, but I shall not be.