1 К огато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе

When thou sittest to eat with a ruler, Consider diligently him that is before thee;

2 И наче ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,

And put a knife to thy throat, If thou be a man given to appetite.

3 Н е пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.

Be not desirous of his dainties; Seeing they are deceitful food.

4 Н е се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.

Weary not thyself to be rich; Cease from thine own wisdom.

5 Х върляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.

Wilt thou set thine eyes upon that which is not? For riches certainly make themselves wings, Like an eagle that flieth toward heaven.

6 Н е яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,

Eat thou not the bread of him that hath an evil eye, Neither desire thou his dainties:

7 З ащото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.

For as he thinketh within himself, so is he: Eat and drink, saith he to thee; But his heart is not with thee.

8 З алъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.

The morsel which thou hast eaten shalt thou vomit up, And lose thy sweet words.

9 Н е говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.

Speak not in the hearing of a fool; For he will despise the wisdom of thy words.

10 Н е премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,

Remove not the ancient landmark; And enter not into the fields of the fatherless:

11 З ащото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

For their Redeemer is strong; He will plead their cause against thee.

12 П редай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.

Apply thy heart unto instruction, And thine ears to the words of knowledge.

13 Д а не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.

Withhold not correction from the child; For if thou beat him with the rod, he will not die.

14 Т и, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.

Thou shalt beat him with the rod, And shalt deliver his soul from Sheol.

15 С ине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.

My son, if thy heart be wise, My heart will be glad, even mine:

16 Д а! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото

Yea, my heart will rejoice, When thy lips speak right things.

17 С ърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,

Let not thy heart envy sinners; But be thou in the fear of Jehovah all the day long:

18 З ащото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

For surely there is a reward; And thy hope shall not be cut off.

19 Т и, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,

Hear thou, my son, and be wise, And guide thy heart in the way.

20 Н е бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,

Be not among winebibbers, Among gluttonous eaters of flesh:

21 З ащото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.

For the drunkard and the glutton shall come to poverty; And drowsiness will clothe a man with rags.

22 С лушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.

Hearken unto thy father that begat thee, And despise not thy mother when she is old.

23 К упувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.

Buy the truth, and sell it not; Yea, wisdom, and instruction, and understanding.

24 Б ащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.

The father of the righteous will greatly rejoice; And he that begetteth a wise child will have joy of him.

25 П рочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.

Let thy father and thy mother be glad, And let her that bare thee rejoice.

26 С ине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,

My son, give me thy heart; And let thine eyes delight in my ways.

27 З ащото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.

For a harlot is a deep ditch; And a foreign woman is a narrow pit.

28 Д а! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.

Yea, she lieth in wait as a robber, And increaseth the treacherous among men.

29 К ому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? -

Who hath woe? who hath sorrow? who hath contentions? Who hath complaining? who hath wounds without cause? Who hath redness of eyes?

30 Н а ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.

They that tarry long at the wine; They that go to seek out mixed wine.

31 Н е гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,

Look not thou upon the wine when it is red, When it sparkleth in the cup, When it goeth down smoothly:

32 З ащото после то хапе като змия, И жили като ехидна.

At the last it biteth like a serpent, And stingeth like an adder.

33 О чите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;

Thine eyes shall behold strange things, And thy heart shall utter perverse things.

34 Д аже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.

Yea, thou shalt be as he that lieth down in the midst of the sea, Or as he that lieth upon the top of a mast.

35 У дариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?

They have stricken me, shalt thou say, and I was not hurt; They have beaten me, and I felt it not: When shall I awake? I will seek it yet again.