1 И рече им: Истина ви казвам: Има някои, от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.

And he said unto them, Verily I say unto you, There are some here of them that stand by, who shall in no wise taste of death, till they see the kingdom of God come with power.

2 И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Йоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.

And after six days Jesus taketh with him Peter, and James, and John, and bringeth them up into a high mountain apart by themselves: and he was transfigured before them;

3 Д рехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели.

and his garments became glistering, exceeding white, so as no fuller on earth can whiten them.

4 И яви им се Илия с Мойсея, които се разговаряха с Исуса.

And there appeared unto them Elijah with Moses: and they were talking with Jesus.

5 А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Мойсея една и една за Илия;

And Peter answereth and saith to Jesus, Rabbi, it is good for us to be here: and let us make three tabernacles; one for thee, and one for Moses, and one for Elijah.

6 з ащото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.

For he knew not what to answer; for they became sore afraid.

7 И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, който каза: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.

And there came a cloud overshadowing them: and there came a voice out of the cloud, This is my beloved Son: hear ye him.

8 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.

And suddenly looking round about, they saw no one any more, save Jesus only with themselves.

9 И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.

And as they were coming down from the mountain, he charged them that they should tell no man what things they had seen, save when the Son of man should have risen again from the dead.

10 И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.

And they kept the saying, questioning among themselves what the rising again from the dead should mean.

11 И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?

And they asked him, saying, How is it that the scribes say that Elijah must first come?

12 А Той им каза: Наистина, Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син?_

And he said unto them, Elijah indeed cometh first, and restoreth all things: and how is it written of the Son of man, that he should suffer many things and be set at nought?

13 Н о казвам ви, че Илия е вече дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.

But I say unto you, that Elijah is come, and they have also done unto him whatsoever they would, even as it is written of him.

14 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.

And when they came to the disciples, they saw a great multitude about them, and scribes questioning with them.

15 И веднага като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.

And straightway all the multitude, when they saw him, were greatly amazed, and running to him saluted him.

16 И Той ги попита: 3а какво се препирате с тях?

And he asked them, What question ye with them?

17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.

And one of the multitude answered him, Teacher, I brought unto thee my son, who hath a dumb spirit;

18 И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха.

and wheresoever it taketh him, it dasheth him down: and he foameth, and grindeth his teeth, and pineth away: and I spake to thy disciples that they should cast it out; and they were not able.

19 А Той в отговор им каза: О роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене.

And he answereth them and saith, O faithless generation, how long shall I be with you? how long shall I bear with you? bring him unto me.

20 И доведоха го при Него. И като го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.

And they brought him unto him: and when he saw him, straightway the spirit tare him grievously; and he fell on the ground, and wallowed foaming.

21 И попита Исус баща му: Колко време има откак му е станало това? А той каза: От детинство.

And he asked his father, How long time is it since this hath come unto him? And he said, From a child.

22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.

And oft-times it hath cast him both into the fire and into the waters, to destroy him: but if thou canst do anything, have compassion on us, and help us.

23 А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.

And Jesus said unto him, If thou canst! All things are possible to him that believeth.

24 В еднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам,! Помогни на моето неверие.

Straightway the father of the child cried out, and said, I believe; help thou mine unbelief.

25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез от него, и да не влезеш вече в него.

And when Jesus saw that a multitude came running together, he rebuked the unclean spirit, saying unto him, Thou dumb and deaf spirit, I command thee, come out of him, and enter no more into him.

26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така щото болшинството думаха, че е умряло.

And having cried out, and torn him much, he came out: and the boy became as one dead; insomuch that the more part said, He is dead.

27 Н о Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана.

But Jesus took him by the hand, and raised him up; and he arose.

28 И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?

And when he was come into the house, his disciples asked him privately, How is it that we could not cast it out?

29 И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва.

And he said unto them, This kind can come out by nothing, save by prayer.

30 И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.

And they went forth from thence, and passed through Galilee; and he would not that any man should know it.

31 З ащото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.

For he taught his disciples, and said unto them, The Son of man is delivered up into the hands of men, and they shall kill him; and when he is killed, after three days he shall rise again.

32 Н о те не разбраха думата, и бояха се да Го попитат.

But they understood not the saying, and were afraid to ask him.

33 И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?

And they came to Capernaum: and when he was in the house he asked them, What were ye reasoning on the way?

34 А те мълчаха, защото из пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?

But they held their peace: for they had disputed one with another on the way, who was the greatest.

35 И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.

And he sat down, and called the twelve; and he saith unto them, If any man would be first, he shall be last of all, and servant of all.

36 Т огава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, рече им:

And he took a little child, and set him in the midst of them: and taking him in his arms, he said unto them,

37 К ойто приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил.

Whosoever shall receive one of such little children in my name, receiveth me: and whosoever receiveth me, receiveth not me, but him that sent me.

38 Й оан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.

John said unto him, Teacher, we saw one casting out demons in thy name; and we forbade him, because he followed not us.

39 А Исус рече: Недейте му запрещава; защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови.

But Jesus said, Forbid him not: for there is no man who shall do a mighty work in my name, and be able quickly to speak evil of me.

40 П онеже оня, който не е против нас, е откъм нас.

For he that is not against us is for us.

41 З ащото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: Той никак няма да изгуби наградата си.

For whosoever shall give you a cup of water to drink, because ye are Christ's, verily I say unto you, he shall in no wise lose his reward.

42 А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.

And whosoever shall cause one of these little ones that believe on me to stumble, it were better for him if a great millstone were hanged about his neck, and he were cast into the sea.

43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,

And if thy hand cause thee to stumble, cut it off: it is good for thee to enter into life maimed, rather than having thy two hands to go into hell, into the unquenchable fire.

44

where their worm dieth not, and the fire is not quenched.

45 И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

And if thy foot cause thee to stumble, cut it off: it is good for thee to enter into life halt, rather than having thy two feet to be cast into hell.

46

where their worm dieth not, and the fire is not quenched.

47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

And if thine eye cause thee to stumble, cast it out: it is good for thee to enter into the kingdom of God with one eye, rather than having two eyes to be cast into hell;

48 д ето "червеят им не умира, и огънят не угасва".

where their worm dieth not, and the fire is not quenched.

49 З ащото всеки ще се осоли с огън,.

For every one shall be salted with fire.

50 Д обро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.

Salt is good: but if the salt have lost its saltness, wherewith will ye season it? Have salt in yourselves, and be at peace one with another.