1 ( По слав. 80). За първия певец, на гетския инструмент. Асафов псалом. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.

Sing aloud unto God our strength: Make a joyful noise unto the God of Jacob.

2 З апейте псалом и звънете тъпанче. Благозвучна арфа и псалтир.

Raise a song, and bring hither the timbrel, The pleasant harp with the psaltery.

3 З асвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.

Blow the trumpet at the new moon, At the full moon, on our feast-day.

4 З ащото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.

For it is a statute for Israel, An ordinance of the God of Jacob.

5 Т ой го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, Гдето чух език, който не познавах.

He appointed it in Joseph for a testimony, When he went out over the land of Egypt, Where I heard a language that I knew not.

6 О тстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.

I removed his shoulder from the burden: His hands were freed from the basket.

7 В скръбно време и ме призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно място на гръма Изпитах те при водите на Мерива. (Села).

Thou calledst in trouble, and I delivered thee; I answered thee in the secret place of thunder; I proved thee at the waters of Meribah. Selah

8 С лушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:

Hear, O my people, and I will testify unto thee: O Israel, if thou wouldest hearken unto me!

9 Д а няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,

There shall no strange god be in thee; Neither shalt thou worship any foreign god.

10 А з съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.

I am Jehovah thy God, Who brought thee up out of the land of Egypt: Open thy mouth wide, and I will fill it.

11 Н о людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.

But my people hearkened not to my voice; And Israel would none of me.

12 З атова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.

So I let them go after the stubbornness of their heart, That they might walk in their own counsels.

13 Д ано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!

Oh that my people would hearken unto me, That Israel would walk in my ways!

14 С коро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,

I would soon subdue their enemies, And turn my hand against their adversaries.

15 Д аже ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; А благоденственото време на тия щеше да трае за винаги;

The haters of Jehovah should submit themselves unto him: But their time should endure for ever.

16 И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.

He would feed them also with the finest of the wheat; And with honey out of the rock would I satisfy thee.