1 О коло това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.

Now about that time Herod the king put forth his hands to afflict certain of the church.

2 О А Ирод беше много разгневен на Тирците и Сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха подръжката на царевия постелник Власта, просеха помирение; защото тяхната област се хранеше от царевата.

And he killed James the brother of John with the sword.

3 и , като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра, това беше през дните на безквасните хлябове,

And when he saw that it pleased the Jews, he proceeded to seize Peter also. And those were the days of unleavened bread.

4 И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.

And when he had taken him, he put him in prison, and delivered him to four quaternions of soldiers to guard him; intending after the Passover to bring him forth to the people.

5 И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.

Peter therefore was kept in the prison: but prayer was made earnestly of the church unto God for him.

6 И през същата нощ когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.

And when Herod was about to bring him forth, the same night Peter was sleeping between two soldiers, bound with two chains: and guards before the door kept the prison.

7 И , ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побутна Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.

And behold, an angel of the Lord stood by him, and a light shined in the cell: and he smote Peter on the side, and awoke him, saying, Rise up quickly. And his chains fell off from his hands.

8 И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.

And the angel said unto him, Gird thyself, and bind on thy sandals. And he did so. And he saith unto him, Cast thy garment about thee, and follow me.

9 И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.

And he went out, and followed; and he knew not that it was true which was done by the angel, but thought he saw a vision.

10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.

And when they were past the first and the second guard, they came unto the iron gate that leadeth into the city; which opened to them of its own accord: and they went out, and passed on through one street; and straightway the angel departed from him.

11 И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина знаят, че Господ изпрати ангела си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.

And when Peter was come to himself, he said, Now I know of a truth, that the Lord hath sent forth his angel and delivered me out of the hand of Herod, and from all the expectation of the people of the Jews.

12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоана, чието презиме бе Марко, дето бяха събрани мнозина да се молят.

And when he had considered the thing, he came to the house of Mary the mother of John whose surname was Mark; where many were gathered together and were praying.

13 И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша кой е.

And when he knocked at the door of the gate, a maid came to answer, named Rhoda.

14 И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.

And when she knew Peter's voice, she opened not the gate for joy, but ran in, and told that Peter stood before the gate.

15 А те й рекоха: Ти си луда, но тя настояваше, че това що им казва е вярно. Тогава те думаха: Тогава е неговият ангел.

And they said unto her, Thou art mad. But she confidently affirmed that it was even so. And they said, It is his angel.

16 А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.

But Peter continued knocking: and when they had opened, they saw him, and were amazed.

17 А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.

But he, beckoning unto them with the hand to hold their peace, declared unto them how the Lord had brought him forth out of the prison. And he said, Tell these things unto James, and to the brethren. And he departed, and went to another place.

18 А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.

Now as soon as it was day, there was no small stir among the soldiers, what was become of Peter.

19 А Ирод, като го потърси и не го намери изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея, в Кесария, и там живееше.

And when Herod had sought for him, and found him not, he examined the guards, and commanded that they should be put to death. And he went down from Judaea to Caesarea, and tarried there.

20 А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха <поддръжката> на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.

Now he was highly displeased with them of Tyre and Sidon: and they came with one accord to him, and, having made Blastus the king's chamberlain their friend, they asked for peace, because their country was fed from the king's country.

21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.

And upon a set day Herod arrayed himself in royal apparel, and sat on the throne, and made an oration unto them.

22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки!

And the people shouted, saying, The voice of a god, and not of a man.

23 И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.

And immediately an angel of the Lord smote him, because he gave not God the glory: and he was eaten of worms, and gave up the ghost.

24 М ежду това, Божието учение растеше и се умножаваше.

But the word of God grew and multiplied.

25 А Варнава И Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоана, чието презиме бе Марко.

And Barnabas and Saul returned from Jerusalem, when they had fulfilled their ministration, taking with them John whose surname was Mark.