1 П ритчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

The proverbs of Solomon the son of David, king of Israel:

2 З аписани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

To know wisdom and instruction; To discern the words of understanding;

3 З а да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

To receive instruction in wise dealing, In righteousness and justice and equity;

4 З а да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

To give prudence to the simple, To the young man knowledge and discretion:

5 З а да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

That the wise man may hear, and increase in learning; And that the man of understanding may attain unto sound counsels:

6 З а да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

To understand a proverb, and a figure, The words of the wise, and their dark sayings.

7 С трах от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.

The fear of Jehovah is the beginning of knowledge; But the foolish despise wisdom and instruction.

8 С ине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението+ на Майка си,

My son, hear the instruction of thy father, And forsake not the law of thy mother:

9 З ащото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

For they shall be a chaplet of grace unto thy head, And chains about thy neck.

10 С ине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

My son, if sinners entice thee, Consent thou not.

11 А ко рекат:Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

If they say, Come with us, Let us lay wait for blood; Let us lurk privily for the innocent without cause;

12 К акто ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

Let us swallow them up alive as Sheol, And whole, as those that go down into the pit;

13 Щ е намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

We shall find all precious substance; We shall fill our houses with spoil;

14 Щ е хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички; -

Thou shalt cast thy lot among us; We will all have one purse:

15 С ине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

My son, walk not thou in the way with them; Refrain thy foot from their path:

16 З ащото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

For their feet run to evil, And they make haste to shed blood.

17 З ащото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

For in vain is the net spread In the sight of any bird:

18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

And these lay wait for their own blood; They lurk privily for their own lives.

19 Т акива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.

So are the ways of every one that is greedy of gain; It taketh away the life of the owners thereof.

20 П ревъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

Wisdom crieth aloud in the street; She uttereth her voice in the broad places;

21 В ика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:

She crieth in the chief place of concourse; At the entrance of the gates, In the city, she uttereth her words:

22 Г лупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

How long, ye simple ones, will ye love simplicity? And scoffers delight them in scoffing, And fools hate knowledge?

23 О бърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

Turn you at my reproof: Behold, I will pour out my spirit upon you; I will make known my words unto you.

24 П онеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,

Because I have called, and ye have refused; I have stretched out my hand, and no man hath regarded;

25 Н о отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

But ye have set at nought all my counsel, And would none of my reproof:

26 Т о аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

I also will laugh in the day of your calamity; I will mock when your fear cometh;

27 К огато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,

When your fear cometh as a storm, And your calamity cometh on as a whirlwind; When distress and anguish come upon you.

28 Т огава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

Then will they call upon me, but I will not answer; They will seek me diligently, but they shall not find me:

29 П онеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

For that they hated knowledge, And did not choose the fear of Jehovah:

30 Н е приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

They would none of my counsel; They despised all my reproof.

31 З атова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

Therefore shall they eat of the fruit of their own way, And be filled with their own devices.

32 З ащото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

For the backsliding of the simple shall slay them, And the careless ease of fools shall destroy them.

33 Н о всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.

But whoso hearkeneth unto me shall dwell securely, And shall be quiet without fear of evil.