1 Б ратя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.

My brethren, hold not the faith of our Lord Jesus Christ, the Lord of glory, with respect of persons.

2 З ащото, ако влезе в синагогата ви човек с златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,

For if there come into your synagogue a man with a gold ring, in fine clothing, and there come in also a poor man in vile clothing;

3 и погледете с почит към оня, който е с хубави дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,

and ye have regard to him that weareth the fine clothing, and say, Sit thou here in a good place; and ye say to the poor man, Stand thou there, or sit under my footstool;

4 н е правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?

Do ye not make distinctions among yourselves, and become judges with evil thoughts?

5 С лушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които от сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?

Hearken, my beloved brethren; did not God choose them that are poor as to the world to be rich in faith, and heirs of the kingdom which he promised to them that love him?

6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?

But ye have dishonored the poor man. Do not the rich oppress you, and themselves drag you before the judgment-seats?

7 Н али те хулят почтеното име, с което се именувате?

Do not they blaspheme the honorable name by which ye are called?

8 О баче, ако изпълнявате царският закон, според писанието: +Да обичаш ближният си като себе си+, добре правите.

Howbeit if ye fulfil the royal law, according to the scripture, Thou shalt love thy neighbor as thyself, ye do well:

9 Н о ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.

but if ye have respect of persons, ye commit sin, being convicted by the law as transgressors.

10 З ащото, който опази целия закон, а сгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.

For whosoever shall keep the whole law, and yet stumble in one point, he is become guilty of all.

11 П онеже Оня, Който е рекъл: +Не прелюбодействувай+, рекъл е и: +Не убивай+, тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.

For he that said, Do not commit adultery, said also, Do not kill. Now if thou dost not commit adultery, but killest, thou art become a transgressor of the law.

12 Т ака говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат осъдени по закона на свободата.

So speak ye, and so do, as men that are to be judged by a law of liberty.

13 З ащото съдът е немилостив към този, който е показал милост. Милостта тържествува над съда.

For judgment is without mercy to him that hath showed no mercy: mercy glorieth against judgment.

14 К аква полза братя мои, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?

What doth it profit, my brethren, if a man say he hath faith, but have not works? can that faith save him?

15 А ко някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,

If a brother or sister be naked and in lack of daily food,

16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?

and one of you say unto them, Go in peace, be ye warmed and filled; and yet ye give them not the things needful to the body; what doth it profit?

17 Т ака и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

Even so faith, if it have not works, is dead in itself.

18 Н о ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

Yea, a man will say, Thou hast faith, and I have works: show me thy faith apart from thy works, and I by my works will show thee my faith.

19 Т и вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

Thou believest that God is one; thou doest well: the demons also believe, and shudder.

20 О баче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?

But wilt thou know, O vain man, that faith apart from works is barren?

21 А враам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?

Was not Abraham our father justified by works, in that he offered up Isaac his son upon the altar?

22 Т и виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;

Thou seest that faith wrought with his works, and by works was faith made perfect;

23 и изпълни се писанието, което казва: +Аврам повярва в Бога; и това му се вмени за правда+ и се нарече Божий приятел.

and the scripture was fulfilled which saith, And Abraham believed God, and it was reckoned unto him for righteousness; and he was called the friend of God.

24 В иждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.

Ye see that by works a man is justified, and not only by faith.

25 Т ака също блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратеници и ги изпрати бърже през друг път?

And in like manner was not also Rahab the harlot justified by works, in that she received the messengers, and sent them out another way?

26 З ащото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.

For as the body apart from the spirit is dead, even so faith apart from works is dead.