1 П авел, с Божията воля апостол Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахаия:

Paul, an apostle of Christ Jesus through the will of God, and Timothy our brother, unto the church of God which is at Corinth, with all the saints that are in the whole of Achaia:

2 Б лагодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.

Grace to you and peace from God our Father and the Lord Jesus Christ.

3 Б лагословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

Blessed be the God and Father of our Lord Jesus Christ, the Father of mercies and God of all comfort;

4 К ойто ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

who comforteth us in all our affliction, that we may be able to comfort them that are in any affliction, through the comfort wherewith we ourselves are comforted of God.

5 З ащото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

For as the sufferings of Christ abound unto us, even so our comfort also aboundeth through Christ.

6 Н о, ако ни наскърбяват, това е за ваша утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха, която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

But whether we are afflicted, it is for your comfort and salvation; or whether we are comforted, it is for your comfort, which worketh in the patient enduring of the same sufferings which we also suffer:

7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

and our hope for you is stedfast; knowing that, as ye are partakers of the sufferings, so also are ye of the comfort.

8 З ащото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си:

For we would not have you ignorant, brethren, concerning our affliction which befell us in Asia, that we were weighed down exceedingly, beyond our power, insomuch that we despaired even of life:

9 д аже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си,

yea, we ourselves have had the sentence of death within ourselves, that we should not trust in ourselves, but in God who raiseth the dead:

10 И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

who delivered us out of so great a death, and will deliver: on whom we have set our hope that he will also still deliver us;

11 к ато ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

ye also helping together on our behalf by your supplication; that, for the gift bestowed upon us by means of many, thanks may be given by many persons on our behalf.

12 З ащото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не са плътска мъдрост, а са Божия благодат.

For our glorifying is this, the testimony of our conscience, that in holiness and sincerity of God, not in fleshly wisdom but in the grace of God, we behaved ourselves in the world, and more abundantly to you-ward.

13 З ащото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

For we write no other things unto you, than what ye read or even acknowledge, and I hope ye will acknowledge unto the end:

14 ( както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

as also ye did acknowledge us in part, that we are your glorying, even as ye also are ours, in the day of our Lord Jesus.

15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

And in this confidence I was minded to come first unto you, that ye might have a second benefit;

16 к ато през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

and by you to pass into Macedonia, and again from Macedonia to come unto you, and of you to be set forward on my journey unto Judaea.

17 Д обре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

When I therefore was thus minded, did I show fickleness? or the things that I purpose, do I purpose according to the flesh, that with me there should be the yea yea and the nay nay?

18 З аради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не?

But as God is faithful, our word toward you is not yea and nay.

19 З ащото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

For the Son of God, Jesus Christ, who was preached among you by us, even by me and Silvanus and Timothy, was not yea and nay, but in him is yea.

20 п онеже в Него е Да за всичките Божи обещания, колкото и много да са; затова и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

For how many soever be the promises of God, in him is the yea: wherefore also through him is the Amen, unto the glory of God through us.

21 А тоя, който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

Now he that establisheth us with you in Christ, and anointed us, is God;

22 К ойто ни е запечатил, и е дал в сърдцата ни Духа в залог.

who also sealed us, and gave us the earnest of the Spirit in our hearts.

23 Н о аз призовавам Бог за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

But I call God for a witness upon my soul, that to spare you I forbare to come unto Corinth.

24 з ащото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.

Not that we have lordship over your faith, but are helpers of your joy: for in faith ye stand fast.