1 Е то, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.

Lo, mine eye hath seen all this, Mine ear hath heard and understood it.

2 К оето знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

What ye know, the same do I know also: I am not inferior unto you.

3 Н о аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

Surely I would speak to the Almighty, And I desire to reason with God.

4 З ащото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

But ye are forgers of lies; Ye are all physicians of no value.

5 Д ано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

Oh that ye would altogether hold your peace! And it would be your wisdom.

6 С лушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

Hear now my reasoning, And hearken to the pleadings of my lips.

7 З аради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

Will ye speak unrighteously for God, And talk deceitfully for him?

8 З аради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

Will ye show partiality to him? Will ye contend for God?

9 Д обро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?

Is it good that he should search you out? Or as one deceiveth a man, will ye deceive him?

10 Т ой непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

He will surely reprove you If ye do secretly show partiality.

11 В еличието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

Shall not his majesty make you afraid, And his dread fall upon you?

12 В ашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.

Your memorable sayings are proverbs of ashes, Your defences are defences of clay.

13 М лъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

Hold your peace, let me alone, that I may speak; And let come on me what will.

14 К аквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

Wherefore should I take my flesh in my teeth, And put my life in my hand?

15 А ко и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

Behold, he will slay me; I have no hope: Nevertheless I will maintain my ways before him.

16 Д аже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

This also shall be my salvation, That a godless man shall not come before him.

17 П ослушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

Hear diligently my speech, And let my declaration be in your ears.

18 Е то сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

Behold now, I have set my cause in order; I know that I am righteous.

19 К ой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

Who is he that will contend with me? For then would I hold my peace and give up the ghost.

20 С амо две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, -

Only do not two things unto me; Then will I not hide myself from thy face:

21 Н е отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.

Withdraw thy hand far from me; And let not thy terror make me afraid.

22 Т огава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.

Then call thou, and I will answer; Or let me speak, and answer thou me.

23 К олко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

How many are mine iniquities and sins? Make me to know my transgression and my sin.

24 З ащо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

Wherefore hidest thou thy face, And holdest me for thine enemy?

25 Щ е изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

Wilt thou harass a driven leaf? And wilt thou pursue the dry stubble?

26 З ащо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,

For thou writest bitter things against me, And makest me to inherit the iniquities of my youth:

27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? -

Thou puttest my feet also in the stocks, And markest all my paths; Thou settest a bound to the soles of my feet:

28 П ри все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.

Though I am like a rotten thing that consumeth, Like a garment that is moth-eaten.