1 А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.

And seeing the multitudes, he went up into the mountain: and when he had sat down, his disciples came unto him:

2 И като отвори устата Си поучаваше ги казвайки:

and he opened his mouth and taught them, saying,

3 Б лажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.

Blessed are the poor in spirit: for theirs is the kingdom of heaven.

4 Б лажени скърбящите, защото те ще се утешат.

Blessed are they that mourn: for they shall be comforted.

5 Б лажени кротките, защото те ще наследят земята.

Blessed are the meek: for they shall inherit the earth.

6 Б лажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

Blessed are they that hunger and thirst after righteousness: for they shall be filled.

7 Б лажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.

Blessed are the merciful: for they shall obtain mercy.

8 Б лажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Blessed are the pure in heart: for they shall see God.

9 Б лажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.

Blessed are the peacemakers: for they shall be called sons of God.

10 Б лажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

Blessed are they that have been persecuted for righteousness' sake: for theirs is the kingdom of heaven.

11 Б лажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;

Blessed are ye when men shall reproach you, and persecute you, and say all manner of evil against you falsely, for my sake.

12 р адвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

Rejoice, and be exceeding glad: for great is your reward in heaven: for so persecuted they the prophets that were before you.

13 В ие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.

Ye are the salt of the earth: but if the salt have lost its savor, wherewith shall it be salted? it is thenceforth good for nothing, but to be cast out and trodden under foot of men.

14 В ие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.

Ye are the light of the world. A city set on a hill cannot be hid.

15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи.

Neither do men light a lamp, and put it under the bushel, but on the stand; and it shineth unto all that are in the house.

16 С ъщо така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.

Even so let your light shine before men; that they may see your good works, and glorify your Father who is in heaven.

17 Д а не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.

Think not that I came to destroy the law or the prophets: I came not to destroy, but to fulfil.

18 З ащото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

For verily I say unto you, Till heaven and earth pass away, one jot or one tittle shall in no wise pass away from the law, till all things be accomplished.

19 И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

Whosoever therefore shall break one of these least commandments, and shall teach men so, shall be called least in the kingdom of heaven: but whosoever shall do and teach them, he shall be called great in the kingdom of heaven.

20 З ащото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.

For I say unto you, that except your righteousness shall exceed the righteousness of the scribes and Pharisees, ye shall in no wise enter into the kingdom of heaven.

21 Ч ули сте, че е било казано на старовременните: “Не убивай; и който убие излага се на съд”.

Ye have heard that it was said to them of old time, Thou shalt not kill; and whosoever shall kill shall be in danger of the judgment:

22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си, излага се на съд; и който рече на брата си Рака(Безделниче), излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.

but I say unto you, that every one who is angry with his brother shall be in danger of the judgment; and whosoever shall say to his brother, Raca, shall be in danger of the council; and whosoever shall say, Thou fool, shall be in danger of the hell of fire.

23 И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,

If therefore thou art offering thy gift at the altar, and there rememberest that thy brother hath aught against thee,

24 О стави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.

leave there thy gift before the altar, and go thy way, first be reconciled to thy brother, and then come and offer thy gift.

25 С погаждай се с противника си по-скоро, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.

Agree with thine adversary quickly, while thou art with him in the way; lest haply the adversary deliver thee to the judge, and the judge deliver thee to the officer, and thou be cast into prison.

26 И стина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.

Verily I say unto thee, thou shalt by no means come out thence, till thou have paid the last farthing.

27 Ч ули сте, че е било казано: “Не прелюбодействувай”.

Ye have heard that it was said, Thou shalt not commit adultery:

28 Н о Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.

but I say unto you, that every one that looketh on a woman to lust after her hath committed adultery with her already in his heart.

29 А ко дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

And if thy right eye causeth thee to stumble, pluck it out, and cast it from thee: for it is profitable for thee that one of thy members should perish, and not thy whole body be cast into hell.

30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я: защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

And if thy right hand causeth thee to stumble, cut it off, and cast it from thee: for it is profitable for thee that one of thy members should perish, and not thy whole body go into hell.

31 О ще било казано: “Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо”.

It was said also, Whosoever shall put away his wife, let him give her a writing of divorcement:

32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.

but I say unto you, that every one that putteth away his wife, saving for the cause of fornication, maketh her an adulteress: and whosoever shall marry her when she is put away committeth adultery.

33 Ч ули сте още, че е било казано на старовременните: “Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си”.

Again, ye have heard that it was said to them of old time, Thou shalt not forswear thyself, but shalt perform unto the Lord thine oaths:

34 Н о Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;

but I say unto you, swear not at all; neither by the heaven, for it is the throne of God;

35 н ито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.

nor by the earth, for it is the footstool of his feet; nor by Jerusalem, for it is the city of the great King.

36 Н ито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.

Neither shalt thou swear by thy head, for thou canst not make one hair white or black.

37 Н о говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.

But let your speech be, Yea, yea; Nay, nay: and whatsoever is more than these is of the evil one.

38 Ч ули сте, че е било казано: “Око за око, зъб за зъб”.

Ye have heard that it was said, An eye for an eye, and a tooth for a tooth:

39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.

but I say unto you, resist not him that is evil: but whosoever smiteth thee on thy right cheek, turn to him the other also.

40 Н а тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.

And if any man would go to law with thee, and take away thy coat, let him have thy cloak also.

41 К ойто те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

And whosoever shall compel thee to go one mile, go with him two.

42 Д ай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.

Give to him that asketh thee, and from him that would borrow of thee turn not thou away.

43 Ч ули сте, че е било казано: “Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”.

Ye have heard that it was said, Thou shalt love thy neighbor, and hate thine enemy:

44 Н о Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

but I say unto you, love your enemies, and pray for them that persecute you;

45 з а да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

that ye may be sons of your Father who is in heaven: for he maketh his sun to rise on the evil and the good, and sendeth rain on the just and the unjust.

46 З ащото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

For if ye love them that love you, what reward have ye? do not even the publicans the same?

47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

And if ye salute your brethren only, what do ye more than others? do not even the Gentiles the same?

48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

Ye therefore shall be perfect, as your heavenly Father is perfect.