1 А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.

А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.

2 И като отвори устата Си поучаваше ги казвайки:

И като отвори устата Си поучаваше ги казвайки:

3 Б лажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.

Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.

4 Б лажени скърбящите, защото те ще се утешат.

Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

5 Б лажени кротките, защото те ще наследят земята.

Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

6 Б лажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

7 Б лажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.

Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.

8 Б лажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

9 Б лажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.

10 Б лажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

11 Б лажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;

Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;

12 р адвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

13 В ие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.

Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.

14 В ие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.

Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.

15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи.

И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи.

16 С ъщо така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.

Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.

17 Д а не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.

Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.

18 З ащото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

19 И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

20 З ащото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.

Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.

21 Ч ули сте, че е било казано на старовременните: “Не убивай; и който убие излага се на съд”.

Чули сте, че е било казано на старовременните: “Не убивай; и който убие излага се на съд”.

22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си, излага се на съд; и който рече на брата си Рака(Безделниче), излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.

А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си, излага се на съд; и който рече на брата си Рака(Безделниче), излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.

23 И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,

И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,

24 О стави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.

Остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.

25 С погаждай се с противника си по-скоро, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.

Спогаждай се с противника си по-скоро, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.

26 И стина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.

Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.

27 Ч ули сте, че е било казано: “Не прелюбодействувай”.

Чули сте, че е било казано: “Не прелюбодействувай”.

28 Н о Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.

Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.

29 А ко дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я: защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я: защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

31 О ще било казано: “Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо”.

Още било казано: “Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо”.

32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.

А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.

33 Ч ули сте още, че е било казано на старовременните: “Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си”.

Чули сте още, че е било казано на старовременните: “Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си”.

34 Н о Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;

Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;

35 н ито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.

нито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.

36 Н ито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.

Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.

37 Н о говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.

Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.

38 Ч ули сте, че е било казано: “Око за око, зъб за зъб”.

Чули сте, че е било казано: “Око за око, зъб за зъб”.

39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.

А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.

40 Н а тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.

На тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.

41 К ойто те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

42 Д ай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.

Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.

43 Ч ули сте, че е било казано: “Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”.

Чули сте, че е било казано: “Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”.

44 Н о Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

45 з а да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

46 З ащото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.