1 А Исус отиде на Елеонския хълм.

but Jesus went unto the mount of Olives.

2 И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.

And early in the morning he came again into the temple, and all the people came unto him; and he sat down, and taught them.

3 И книжниците и фарисеите доведоха една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:

And the scribes and the Pharisees bring a woman taken in adultery; and having set her in the midst,

4 У чителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.

they say unto him, Teacher, this woman hath been taken in adultery, in the very act.

5 А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?

Now in the law Moses commanded us to stone such: what then sayest thou of her?

6 И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.

And this they said, trying him, that they might have whereof to accuse him. But Jesus stooped down, and with his finger wrote on the ground.

7 Н о като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен Или: невинен.> нека пръв хвърли камък на нея.

But when they continued asking him, he lifted up himself, and said unto them, He that is without sin among you, let him first cast a stone at her.

8 И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.

And again he stooped down, and with his finger wrote on the ground.

9 А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.

And they, when they heard it, went out one by one, beginning from the eldest, even unto the last: and Jesus was left alone, and the woman, where she was, in the midst.

10 И когато се изправи, Исус - рече: Жено, къде са тези, ? Никой ли не те осъди?

And Jesus lifted up himself, and said unto her, Woman, where are they? did no man condemn thee?

11 И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.

And she said, No man, Lord. And Jesus said, Neither do I condemn thee: go thy way; from henceforth sin no more.

12 Т огава Исус пак им говорй, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

Again therefore Jesus spake unto them, saying, I am the light of the world: he that followeth me shall not walk in the darkness, but shall have the light of life.

13 З атова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.

The Pharisees therefore said unto him, Thou bearest witness of thyself; thy witness is not true.

14 И сус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, пак свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.

Jesus answered and said unto them, Even if I bear witness of myself, my witness is true; for I know whence I came, and whither I go; but ye know not whence I come, or whither I go.

15 В ие съдите по плът; Аз не съдя никого.

Ye judge after the flesh; I judge no man.

16 И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз съм, и Отец, който Ме е изпратил.

Yea and if I judge, my judgment is true; for I am not alone, but I and the Father that sent me.

17 И в закона, да, във вашия закон, е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

Yea and in your law it is written, that the witness of two men is true.

18 А з съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

I am he that beareth witness of myself, and the Father that sent me beareth witness of me.

19 Т огава Му казаха; Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отца Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.

They said therefore unto him, Where is thy Father? Jesus answered, Ye know neither me, nor my Father: if ye knew me, ye would know my Father also.

20 Т ия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.

These words spake he in the treasury, as he taught in the temple: and no man took him; because his hour was not yet come.

21 И пак им рече Исус: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете.

He said therefore again unto them, I go away, and ye shall seek me, and shall die in your sin: whither I go, ye cannot come.

22 З атова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

The Jews therefore said, Will he kill himself, that he saith, Whither I go, ye cannot come?

23 И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

And he said unto them, Ye are from beneath; I am from above: ye are of this world; I am not of this world.

24 П о тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете.

I said therefore unto you, that ye shall die in your sins: for except ye believe that I am he, ye shall die in your sins.

25 Т е, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.

They said therefore unto him, Who art thou? Jesus said unto them, Even that which I have also spoken unto you from the beginning.

26 М ного нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

I have many things to speak and to judge concerning you: howbeit he that sent me is true; and the things which I heard from him, these speak I unto the world.

27 Т е не разбраха, че им говореше за Отца.

They perceived not that he spake to them of the Father.

28 Т огава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това което казвам, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.

Jesus therefore said, When ye have lifted up the Son of man, then shall ye know that I am he, and that I do nothing of myself, but as the Father taught me, I speak these things.

29 И Този, Който Ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.

And he that sent me is with me; he hath not left me alone; for I do always the things that are pleasing to him.

30 К огато говореше това, мнозина повярваха в Него.

As he spake these things, many believed on him.

31 Т огава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици;

Jesus therefore said to those Jews that had believed him, If ye abide in my word, then are ye truly my disciples;

32 и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

and ye shall know the truth, and the truth shall make you free.

33 О тговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.

They answered unto him, We are Abraham's seed, and have never yet been in bondage to any man: how sayest thou, Ye shall be made free?

34 И сус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.

Jesus answered them, Verily, verily, I say unto you, Every one that committeth sin is the bondservant of sin.

35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.

And the bondservant abideth not in the house for ever: the son abideth for ever.

36 П рочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

If therefore the Son shall make you free, ye shall be free indeed.

37 З ная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас.

I know that ye are Abraham's seed: yet ye seek to kill me, because my word hath not free course in you.

38 А з говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

I speak the things which I have seen with my Father: and ye also do the things which ye heard from your father.

39 Т е в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.

They answered and said unto him, Our father is Abraham. Jesus saith unto them, If ye were Abraham's children, ye would do the works of Abraham.

40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.

But now ye seek to kill me, a man that hath told you the truth, which I heard from God: this did not Abraham.

41 В ие вършите делата на баща си. Те Му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.

Ye do the works of your father. They said unto him, We were not born of fornication; we have one Father, even God.

42 И сус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.

Jesus said unto them, If God were your Father, ye would love me: for I came forth and am come from God; for neither have I come of myself, but he sent me.

43 З ащо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.

Why do ye not understand my speech? Even because ye cannot hear my word.

44 В ие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.

Ye are of your father the devil, and the lusts of your father it is your will to do. He was a murderer from the beginning, and standeth not in the truth, because there is no truth in him. When he speaketh a lie, he speaketh of his own: for he is a liar, and the father thereof.

45 А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.

But because I say the truth, ye believe me not.

46 К ой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?

Which of you convicteth me of sin? If I say truth, why do ye not believe me?

47 К ойто е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

He that is of God heareth the words of God: for this cause ye hear them not, because ye are not of God.

48 Ю деите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?

The Jews answered and said unto him, Say we not well that thou art a Samaritan, and hast a demon?

49 И сус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.

Jesus answered, I have not a demon; but I honor my Father, and ye dishonor me.

50 Н о Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.

But I seek not mine own glory: there is one that seeketh and judgeth.

51 И стина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века.

Verily, verily, I say unto you, If a man keep my word, he shall never see death.

52 Ю деите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века.

The Jews said unto him, Now we know that thou hast a demon. Abraham died, and the prophets; and thou sayest, If a man keep my word, he shall never taste of death.

53 Н има Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

Art thou greater than our father Abraham, who died? and the prophets died: whom makest thou thyself?

54 И сус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;

Jesus answered, If I glorify myself, my glory is nothing: it is my Father that glorifieth me; of whom ye say, that he is your God;

55 и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.

and ye have not known him: but I know him; and if I should say, I know him not, I shall be like unto you, a liar: but I know him, and keep his word.

56 Б аща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.

Your father Abraham rejoiced to see my day; and he saw it, and was glad.

57 Ю деите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраама ли си видял?

The Jews therefore said unto him, Thou art not yet fifty years old, and hast thou seen Abraham?

58 И сус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.

Jesus said unto them, Verily, verily, I say unto you, Before Abraham was born, I am.

59 Т огава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма,. ГЛАВА 9

They took up stones therefore to cast at him: but Jesus hid himself, and went out of the temple.