1 ( По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.

O Jehovah, thou hast searched me, and known me.

2 Т и познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,

Thou knowest my downsitting and mine uprising; Thou understandest my thought afar off.

3 И здирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.

Thou searchest out my path and my lying down, And art acquainted with all my ways.

4 З ащото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

For there is not a word in my tongue, But, lo, O Jehovah, thou knowest it altogether.

5 Т и си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.

Thou hast beset me behind and before, And laid thy hand upon me.

6 Т ова знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.

Such knowledge is too wonderful for me; It is high, I cannot attain unto it.

7 К ъде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?

Whither shall I go from thy Spirit? Or whither shall I flee from thy presence?

8 А ко възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти.

If I ascend up into heaven, thou art there: If I make my bed in Sheol, behold, thou art there.

9 А ко взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,

If I take the wings of the morning, And dwell in the uttermost parts of the sea;

10 Т ам ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.

Even there shall thy hand lead me, And thy right hand shall hold me.

11 А ко река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,

If I say, Surely the darkness shall overwhelm me, And the light about me shall be night;

12 Т о и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.

Even the darkness hideth not from thee, But the night shineth as the day: The darkness and the light are both alike to thee.

13 З ащото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.

For thou didst form my inward parts: Thou didst cover me in my mother's womb.

14 Щ е Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.

I will give thanks unto thee; for I am fearfully and wonderfully made: Wonderful are thy works; And that my soul knoweth right well.

15 К остникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.

My frame was not hidden from thee, When I was made in secret, And curiously wrought in the lowest parts of the earth.

16 Т воите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.

Thine eyes did see mine unformed substance; And in thy book they were all written, Even the days that were ordained for me, When as yet there was none of them.

17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!

How precious also are thy thoughts unto me, O God! How great is the sum of them!

18 А ко бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.

If I should count them, they are more in number than the sand: When I awake, I am still with thee.

19 Н епременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.

Surely thou wilt slay the wicked, O God: Depart from me therefore, ye bloodthirsty men.

20 З ащото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.

For they speak against thee wickedly, And thine enemies take thy name in vain.

21 Н е мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?

Do not I hate them, O Jehovah, that hate thee? And am not I grieved with those that rise up against thee?

22 С ъс съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.

I hate them with perfect hatred: They are become mine enemies.

23 И зпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;

Search me, O God, and know my heart: Try me, and know my thoughts;

24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.

And see if there be any wicked way in me, And lead me in the way everlasting.