1 С лушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.

Give ear, ye heavens, and I will speak; And let the earth hear the words of my mouth.

2 У чението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.

My doctrine shall drop as the rain; My speech shall distil as the dew, As the small rain upon the tender grass, And as the showers upon the herb.

3 П онеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.

For I will proclaim the name of Jehovah: Ascribe ye greatness unto our God.

4 Т ой е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.

The Rock, his work is perfect; For all his ways are justice: A God of faithfulness and without iniquity, Just and right is he.

5 Т е се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.

They have dealt corruptly with him, they are not his children, it is their blemish; They are a perverse and crooked generation.

6 Т ака ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.

Do ye thus requite Jehovah, O foolish people and unwise? Is not he thy father that hath bought thee? He hath made thee, and established thee.

7 С помни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.

Remember the days of old, Consider the years of many generations: Ask thy father, and he will show thee; Thine elders, and they will tell thee.

8 К огато Всевишният давеше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.

When the Most High gave to the nations their inheritance, When he separated the children of men, He set the bounds of the peoples According to the number of the children of Israel.

9 З ащото дял на Господа са Неговите люде, Яков е падащото Му Се с жребие наследство.

For Jehovah's portion is his people; Jacob is the lot of his inheritance.

10 Н амери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.

He found him in a desert land, And in the waste howling wilderness; He compassed him about, he cared for him, He kept him as the apple of his eye.

11 К акто орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,

As an eagle that stirreth up her nest, That fluttereth over her young, He spread abroad his wings, he took them, He bare them on his pinions.

12 Т ака Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.

Jehovah alone did lead him, And there was no foreign god with him.

13 И здигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.

He made him ride on the high places of the earth, And he did eat the increase of the field; And he made him to suck honey out of the rock, And oil out of the flinty rock;

14 С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.

Butter of the herd, and milk of the flock, With fat of lambs, And rams of the breed of Bashan, and goats, With the finest of the wheat; And of the blood of the grape thou drankest wine.

15 А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, оголил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.

But Jeshurun waxed fat, and kicked: Thou art waxed fat, thou art grown thick, thou art become sleek; Then he forsook God who made him, And lightly esteemed the Rock of his salvation.

16 С чужди богове Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.

They moved him to jealousy with strange gods; With abominations provoked they him to anger.

17 П ожертвуваха на бесове, които не бяха Бог, На богове, които не бяха знаели, На нови богове наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;

They sacrificed unto demons, which were no God, To gods that they knew not, To new gods that came up of late, Which your fathers dreaded not.

18 А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.

Of the Rock that begat thee thou art unmindful, And hast forgotten God that gave thee birth.

19 В идя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

And Jehovah saw it, and abhorred them, Because of the provocation of his sons and his daughters.

20 И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.

And he said, I will hide my face from them, I will see what their end shall be: For they are a very perverse generation, Children in whom is no faithfulness.

21 Т е Ме раздразниха до ревнуване с онава, което не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.

They have moved me to jealousy with that which is not God; They have provoked me to anger with their vanities: And I will move them to jealousy with those that are not a people; I will provoke them to anger with a foolish nation.

22 З ащото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините.

For a fire is kindled in mine anger, And burneth unto the lowest Sheol, And devoureth the earth with its increase, And setteth on fire the foundations of the mountains.

23 Щ е натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.

I will heap evils upon them; I will spend mine arrows upon them:

24 Щ е изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящи по земята.

They shall be wasted with hunger, and devoured with burning heat And bitter destruction; And the teeth of beasts will I send upon them, With the poison of crawling things of the dust.

25 И звън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.

Without shall the sword bereave, And in the chambers terror; It shall destroy both young man and virgin, The suckling with the man of gray hairs.

26 Р екох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,

I said, I would scatter them afar, I would make the remembrance of them to cease from among men;

27 А ко не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.

Were it not that I feared the provocation of the enemy, Lest their adversaries should judge amiss, Lest they should say, Our hand is exalted, And Jehovah hath not done all this.

28 З ащото те са народ неразбран, И няма в тях разум.

For they are a nation void of counsel, And there is no understanding in them.

29 О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!

Oh that they were wise, that they understood this, That they would consider their latter end!

30 К ак би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!

How should one chase a thousand, And two put ten thousand to flight, Except their Rock had sold them, And Jehovah had delivered them up?

31 З ащото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят за това.

For their rock is not as our Rock, Even our enemies themselves being judges.

32 П онеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;

For their vine is of the vine of Sodom, And of the fields of Gomorrah: Their grapes are grapes of gall, Their clusters are bitter:

33 В иното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.

Their wine is the poison of serpents, And the cruel venom of asps.

34 Т ова не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

Is not this laid up in store with me, Sealed up among my treasures?

35 Н а Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.

Vengeance is mine, and recompense, At the time when their foot shall slide: For the day of their calamity is at hand, And the things that are to come upon them shall make haste.

36 З ащото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен.

For Jehovah will judge his people, And repent himself for his servants; When he seeth that their power is gone, And there is none remaining, shut up or left at large.

37 И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,

And he will say, Where are their gods, The rock in which they took refuge;

38 К оито ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Та нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.

Which did eat the fat of their sacrifices, And drank the wine of their drink-offering? Let them rise up and help you, Let them be your protection.

39 В ижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.

See now that I, even I, am he, And there is no god with me: I kill, and I make alive; I wound, and I heal; And there is none that can deliver out of my hand.

40 З ащото дигам ръката Си към небето И казвам: Заклевам се във вечния Си живот.

For I lift up my hand to heaven, And say, As I live for ever,

41 Ч е, ако изостря лъскавия си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.

If I whet my glittering sword, And my hand take hold on judgment; I will render vengeance to mine adversaries, And will recompense them that hate me.

42 Щ е упоя стрелите си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.

I will make mine arrows drunk with blood, And my sword shall devour flesh; With the blood of the slain and the captives, From the head of the leaders of the enemy.

43 Р азвеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.

Rejoice, O ye nations, with his people: For he will avenge the blood of his servants, And will render vengeance to his adversaries, And will make expiation for his land, for his people.

44 И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.

And Moses came and spake all the words of this song in the ears of the people, he, and Hoshea the son of Nun.

45 И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:

And Moses made an end of speaking all these words to all Israel;

46 О бърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.

And he said unto them, Set your heart unto all the words which I testify unto you this day, which ye shall command your children to observe to do, even all the words of this law.

47 З ащото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.

For it is no vain thing for you; because it is your life, and through this thing ye shall prolong your days in the land, whither ye go over the Jordan to possess it.

48 В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:

And Jehovah spake unto Moses that selfsame day, saying,

49 В ъзкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, който Аз давам на израилтяните за притежание;

Get thee up into this mountain of Abarim, unto mount Nebo, which is in the land of Moab, that is over against Jericho; and behold the land of Canaan, which I give unto the children of Israel for a possession;

50 и умри на планината, на който се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;

and die in the mount whither thou goest up, and be gathered unto thy people, as Aaron thy brother died in mount Hor, and was gathered unto his people:

51 з ащото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.

because ye trespassed against me in the midst of the children of Israel at the waters of Meribah of Kadesh, in the wilderness of Zin; because ye sanctified me not in the midst of the children of Israel.

52 З а това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, който давам на израилтяните.

For thou shalt see the land before thee; but thou shalt not go thither into the land which I give the children of Israel.