1 К огато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, И из Египет повиках сина си.

When Israel was a child, then I loved him, and called my son out of Egypt.

2 К олкото повече ги викаха пророците, Толкова повече те се оттегляха от тях; Жертваха на Ваалимите, И кадяха на ваяните идоли.

The more the prophets called them, the more they went from them: they sacrificed unto the Baalim, and burned incense to graven images.

3 П ри това, аз научих Ефрема да ходи Като го хващах за мишците му; Но не познаваха, че аз ги лекувах.

Yet I taught Ephraim to walk; I took them on my arms; but they knew not that I healed them.

4 П ривлякох ги с човешки въжа, с връзки на любов, И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челостите им, И сложих храна пред тях.

I drew them with cords of a man, with bands of love; and I was to them as they that lift up the yoke on their jaws; and I laid food before them.

5 Т ой няма да се върне в Египетската земя; Но Асириеца ще му бъде цар; Защото отказаха да се обърнат към Мене.

They shall not return into the land of Egypt; but the Assyrian shall be their king, because they refused to return to me.

6 М еч ще свирепее против гадовете му Та ще довърши силите му, и ще ги пояде, Поради собствените им намерения.

And the sword shall fall upon their cities, and shall consume their bars, and devour them, because of their own counsels.

7 Л юдете ми решително отстъпват от Мене; Ако и да ги повикат пророците да гледат към Всевишния, Пак никой не се старае да се изправи.

And my people are bent on backsliding from me: though they call them to him that is on high, none at all will exalt him.

8 К ак да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? Как да те поставя като Севоим? Сърцето ми се промени дълбоко в Мене, Милосердието ми се запали.

How shall I give thee up, Ephraim? how shall I cast thee off, Israel? how shall I make thee as Admah? how shall I set thee as Zeboiim? my heart is turned within me, my compassions are kindled together.

9 Н яма да изпълня намерението на пламенния си гняв, Няма пак да изтребя Ефрема; Защото аз съм Бог, а не човек, Светият всред тебе, И няма да дойда при тебе с гняв.

I will not execute the fierceness of mine anger, I will not return to destroy Ephraim: for I am God, and not man; the Holy One in the midst of thee; and I will not come in wrath.

10 Т е ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад,

They shall walk after Jehovah, who will roar like a lion; for he will roar, and the children shall come trembling from the west.

11 Щ е бързат да дойдат от Египет като птица, И от Асирийската земя като гълъб; И ще ги настаня пак в къщите им, казва Господ.

They shall come trembling as a bird out of Egypt, and as a dove out of the land of Assyria; and I will make them to dwell in their houses, saith Jehovah.

12 Е фрем ме окръжава с лъжи, И Израилевият дом с измама; И Юда още се колебае спрямо Бога, Спрямо Светият, който е верен.

Ephraim compasseth me about with falsehood, and the house of Israel with deceit; but Judah yet ruleth with God, and is faithful with the Holy One.