1 Т огава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

Then answered Eliphaz the Temanite, and said,

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

If one assay to commune with thee, wilt thou be grieved? But who can withhold himself from speaking?

3 Е то, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

Behold, thou hast instructed many, And thou hast strengthened the weak hands.

4 Т воите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

Thy words have upholden him that was falling, And thou hast made firm the feeble knees.

5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

But now it is come unto thee, and thou faintest; It toucheth thee, and thou art troubled.

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

Is not thy fear of God thy confidence, And the integrity of thy ways thy hope?

7 С помни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

Remember, I pray thee, who ever perished, being innocent? Or where were the upright cut off?

8 Д о колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

According as I have seen, they that plow iniquity, And sow trouble, reap the same.

9 И зтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

By the breath of God they perish, And by the blast of his anger are they consumed.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

The roaring of the lion, and the voice of the fierce lion, And the teeth of the young lions, are broken.

11 Л ъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

The old lion perisheth for lack of prey, And the whelps of the lioness are scattered abroad.

12 Т айно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

Now a thing was secretly brought to me, And mine ear received a whisper thereof.

13 В сред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

In thoughts from the visions of the night, When deep sleep falleth on men,

14 У жас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

Fear came upon me, and trembling, Which made all my bones to shake.

15 Т огава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

Then a spirit passed before my face; The hair of my flesh stood up.

16 Т ой застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

It stood still, but I could not discern the appearance thereof; A form was before mine eyes: There was silence, and I heard a voice, saying,

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

Shall mortal man be more just than God? Shall a man be more pure than his Maker?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

Behold, he putteth no trust in his servants; And his angels he chargeth with folly:

19 К олко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

How much more them that dwell in houses of clay, Whose foundation is in the dust, Who are crushed before the moth!

20 М ежду заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

Betwixt morning and evening they are destroyed: They perish for ever without any regarding it.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

Is not their tent-cord plucked up within them? They die, and that without wisdom.