1 Т огава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

And Eliphaz the Temanite answered and said,

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

If a word were essayed to thee, wouldest thou be grieved? But who can refrain from speaking?

3 Е то, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

Behold, thou hast instructed many, and thou hast strengthened the weak hands;

4 Т воите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

Thy words have upholden him that was stumbling, and thou hast braced up the bending knees:

5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

But now it is come upon thee, and thou grievest; it toucheth thee, and thou art troubled.

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

Hath not thy piety been thy confidence, and the perfection of thy ways thy hope?

7 С помни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

Remember, I pray thee, who that was innocent has perished? and where were the upright cut off?

8 Д о колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

Even as I have seen, they that plough iniquity and sow mischief, reap the same.

9 И зтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

By the breath of +God they perish, and by the blast of his nostrils are they consumed.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

The roar of the lion, and the voice of the fierce lion, and the teeth of the young lions, are broken;

11 Л ъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

The old lion perisheth for lack of prey, and the whelps of the lioness are scattered.

12 Т айно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

Now to me a word was secretly brought, and mine ear received a whisper thereof.

13 В сред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

In thoughts from visions of the night, when deep sleep falleth on men:—

14 У жас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

Fear came on me, and trembling, and made all my bones to shake;

15 Т огава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

And a spirit passed before my face—the hair of my flesh stood up—

16 Т ой застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

It stood still; I could not discern the appearance thereof: a form was before mine eyes; I heard a slight murmur and a voice:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

Shall man be more just than +God? Shall a man be purer than his Maker?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

Lo, he trusteth not his servants, and his angels he chargeth with folly:

19 К олко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

How much more them that dwell in houses of clay, whose foundation is in the dust, who are crushed as the moth!

20 М ежду заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

From morning to evening are they smitten: without any heeding it, they perish for ever.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

Is not their tent-cord torn away in them? they die, and without wisdom.