1 И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

And Jesus answering spoke to them again in parables, saying,

2 Н ебесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

The kingdom of the heavens has become like a king who made a wedding feast for his son,

3 Т ой разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

and sent his bondmen to call the persons invited to the wedding feast, and they would not come.

4 П ак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

Again he sent other bondmen, saying, Say to the persons invited, Behold, I have prepared my dinner; my oxen and my fatted beasts are killed, and all things ready; come to the wedding feast.

5 н о те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

But they made light of it, and went, one to his own land, and another to his commerce.

6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

And the rest, laying hold of his bondmen, ill-treated and slew.

7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

And the king was wroth, and having sent his forces, destroyed those murderers and burned their city.

8 Т огава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

Then he says to his bondmen, The wedding feast is ready, but those invited were not worthy;

9 З атова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

go therefore into the thoroughfares of the highways, and as many as ye shall find invite to the wedding feast.

10 И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

And those bondmen went out into the highways, and brought together all as many as they found, both evil and good; and the wedding feast was furnished with guests.

11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.

And the king, having gone in to see the guests, beheld there a man not clothed with a wedding garment.

12 И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

And he says to him, friend, how camest thou in here not having on a wedding garment? But he was speechless.

13 Т огава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Then said the king to the servants, Bind him feet and hands, and take him away, and cast him out into the outer darkness: there shall be the weeping and the gnashing of teeth.

14 З ащото мнозина са поканени, а малцина избрани.

For many are called ones, but few chosen ones.

15 Т огава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

Then went the Pharisees and held a council how they might ensnare him in speaking.

16 И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

And they send out to him their disciples with the Herodians, saying, Teacher, we know that thou art true and teachest the way of God in truth, and carest not for any one, for thou regardest not men's person;

17 К ажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

tell us therefore what thou thinkest: Is it lawful to give tribute to Caesar, or not?

18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?

But Jesus, knowing their wickedness, said, Why tempt ye me, hypocrites?

19 П окажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

Shew me the money of the tribute. And they presented to him a denarius.

20 Т ой им каза: Чий е този образ и надпис?

And he says to them, Whose this image and superscription?

21 К азват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

They say to him, Caesar's. Then he says to them, Pay then what is Caesar's to Caesar, and what is God's to God.

22 И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.

And when they heard, they wondered, and left him, and went away.

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:

On that day came to him Sadducees, who say there is no resurrection; and they demanded of him,

24 У чителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.

saying, Teacher, Moses said, If any one die, not having children, his brother shall marry his wife and shall raise up seed to his brother.

25 А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;

Now there were with us seven brethren; and the first having married died, and not having seed, left his wife to his brother.

26 с ъщо и вторият и третият, до седмият.

In like manner also the second and the third, unto the seven.

27 А подир всички умря и жената.

And last of all the woman also died.

28 И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.

In the resurrection therefore of which of the seven shall she be wife, for all had her?

29 А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.

And Jesus answering said to them, Ye err, not knowing the scriptures nor the power of God.

30 З ащото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небето.

For in the resurrection they neither marry nor are given in marriage, but are as angels of God in heaven.

31 А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:

But concerning the resurrection of the dead, have ye not read what was spoken to you by God, saying,

32 “ Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

I am the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob? God is not God of dead, but of living.

33 И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.

And when the crowds heard they were astonished at his doctrine.

34 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.

But the Pharisees, having heard that he had put the Sadducees to silence, were gathered together.

35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

And one of them, a lawyer, demanded, tempting him, and saying,

36 У чителю, коя е голямата заповед в закона?

Teacher, which is the great commandment in the law?

37 А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.

And he said to him, Thou shalt love Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thy understanding.

38 Т ова е голямата и първа заповед.

This is great and first commandment.

39 А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.

And second is like it, Thou shalt love thy neighbour as thyself.

40 Н а тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

On these two commandments the whole law and the prophets hang.

41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:

And the Pharisees being gathered together, Jesus demanded of them,

42 К акво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.

saying, What think ye concerning the Christ? whose son is he? They say to him, David's.

43 К азва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

He says to them, How then does David in Spirit call him Lord, saying,

44 “ Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?

The Lord said to my Lord, Sit on my right hand until I put thine enemies under thy feet?

45 А ко, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?

If therefore David call him Lord, how is he his son?

46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.

And no one was able to answer him a word, nor did any one dare from that day to question him any more.