1 З атова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

Wherefore, holy brethren, partakers of heavenly calling, consider the Apostle and High Priest of our confession, Jesus,

2 К ойто бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

who is faithful to him that has constituted him, as Moses also in all his house.

3 П онеже Той се удостои със слава толкоз по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от почитта що има къщата.

For he has been counted worthy of greater glory than Moses, by how much he that has built it has more honour than the house.

4 З ащото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

For every house is built by some one; but he who has built all things God.

5 И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори по-после;

And Moses indeed faithful in all his house, as a ministering servant, for a testimony of the things to be spoken after;

6 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

but Christ, as Son over his house, whose house are we, if indeed we hold fast the boldness and the boast of hope firm to the end.

7 З атова, както казва Светият Дух:

Wherefore, even as says the Holy Spirit, To-day if ye will hear his voice,

8 Н е закоравявайте сърдцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

harden not your hearts, as in the provocation, in the day of temptation in the wilderness;

9 Г дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

where your fathers tempted, by proving, and saw my works forty years.

10 З атова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждавате със сърдцата си, Те не са познали Моите пътища;

Wherefore I was wroth with this generation, and said, They always err in heart; and they have not known my ways;

11 Т ака се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

so I swore in my wrath, If they shall enter into my rest.

12 В нимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърдце, което да отстъпи от живия Бог;

See, brethren, lest there be in any one of you a wicked heart of unbelief, in turning away from living God.

13 н о увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

But encourage yourselves each day, as long as it is called To-day, that none of you be hardened by the deceitfulness of sin.

14 З ащото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

For we are become companions of the Christ if indeed we hold the beginning of the assurance firm to the end;

15 д окато се казва:

in that it is said, To-day if ye will hear his voice, do not harden your hearts, as in the provocation;

16 З ащото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

(for who was it, who, having heard, provoked? but not all who came out of Egypt by Moses?

17 А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

And with whom was he wroth forty years? not with those who had sinned, whose carcases fell in the wilderness?

18 Н а кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

And to whom sware he that they should not enter into his rest, but to those who had not hearkened to the word?

19 И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

And we see that they could not enter in on account of unbelief;)