1 К ато изминаха две години, Фараон сънува, че стоеше при Нил.

And it came to pass at the end of two full years, that Pharaoh dreamed, and behold, he stood by the river.

2 е то, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.

And behold, there came up out of the river seven kine, fine-looking and fat-fleshed, and they fed in the reed-grass.

3 е то, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стоеха при първите крави на речния бряг.

And behold, seven other kine came up after them out of the river, bad-looking and lean-fleshed, and stood by the kine on the bank of the river.

4 И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.

And the kine that were bad-looking and lean-fleshed ate up the seven kine that were fine-looking and fat. And Pharaoh awoke.

5 А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.

And he slept and dreamed the second time; and behold, seven ears of corn grew up on one stalk, fat and good.

6 е то, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.

And behold, seven ears, thin and parched with the east wind, sprung up after them.

7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.

And the thin ears devoured the seven fat and full ears. And Pharaoh awoke; and behold, it was a dream.

8 Н а сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.

And it came to pass in the morning, that his spirit was troubled; and he sent and called for all the scribes of Egypt, and all the sages who were therein, and Pharaoh told them his dream; but none to interpret them to Pharaoh.

9 Т огава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.

Then spoke the chief of the cup-bearers to Pharaoh, saying, I remember mine offences this day.

10 Ф араон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

Pharaoh was wroth with his bondmen, and put me in custody into the captain of the life-guard's house, me and the chief of the bakers.

11 И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

And we dreamed a dream in one night, I and he; we dreamed each according to the interpretation of his dream.

12 А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас, според съновидението му, даде значението.

And there was there with us a Hebrew youth, a bondman of the captain of the life-guard, to whom we told, and he interpreted to us our dreams; to each he interpreted according to his dream.

13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.

And it came to pass, just as he interpreted to us, so it came about: me has he restored to my office, and him he hanged.

14 Т огава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.

Then Pharaoh sent and called Joseph; and they brought him hastily out of the dungeon. And he shaved, and changed his clothes, and came in to Pharaoh.

15 И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.

And Pharaoh said to Joseph, I have dreamt a dream, and there is none to interpret it. And I have heard say of thee, thou understandest a dream to interpret it.

16 А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.

And Joseph answered Pharaoh, saying, It is not in me: God will give Pharaoh an answer of peace.

17 Т огава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.

And Pharaoh said to Joseph, In my dream, behold, I stood on the bank of the river.

18 И , ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.

And behold, there came up out of the river seven kine, fat-fleshed and of fine form, and they fed in the reed-grass.

19 И , ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.

And behold, seven other kine came up after them, poor, and very ill-formed, and lean-fleshed—such as I never saw in all the land of Egypt for badness.

20 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;

And the lean and bad kine ate up the seven first fat kine;

21 н о пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.

and they came into their belly, and it could not be known that they had come into their belly; and their look was bad, as at the beginning. And I awoke.

22 П осле видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстваха из едно стъбро.

And I saw in my dream, and behold, seven ears came up on one stalk, full and good.

23 И , ето, след тях изратнаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;

And behold, seven ears, withered, thin, parched with the east wind, sprung up after them;

24 т ънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.

and the thin ears devoured the seven good ears. And I told it to the scribes; but there was none to make it known to me.

25 Т огава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

And Joseph said to Pharaoh, The dream of Pharaoh is one. What God will do he has made known to Pharaoh.

26 С едемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.

The seven fine kine are seven years; and the seven good ears are seven years: the dream is one.

27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.

And the seven lean and bad kine that came up after them are seven years; and the seven empty ears, parched with the east wind, will be seven years of famine.

28 Т ова е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

This is the word which I have spoken to Pharaoh: what God is about to do he has let Pharaoh see.

29 Е то идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.

Behold, there come seven years of great plenty throughout the land of Egypt.

30 А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

And there will arise after them seven years of famine; and all the plenty will be forgotten in the land of Egypt, and the famine will waste away the land.

31 Н яма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

And the plenty will not be known afterwards in the land by reason of that famine; for it will be very grievous.

32 А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.

And as regards the double repetition of the dream to Pharaoh, it is that the thing is established by God, and God will hasten to do it.

33 П рочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.

And now let Pharaoh look himself out a man discreet and wise, and set him over the land of Egypt.

34 Н ека стори Фараон това и нека постави наздиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.

Let Pharaoh do: let him appoint overseers over the land, and take the fifth part of the land of Egypt during the seven years of plenty,

35 Н ека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна на градовете, и нека го пазят.

and let them gather all the food of these coming good years, and lay up corn under the hand of Pharaoh, for food in the cities, and keep.

36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

And let the food be as store for the land for the seven years of famine, which will be in the land of Egypt, that the land perish not through the famine.

37 Т ова нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.

And the word was good in the eyes of Pharaoh, and in the eyes of all his bondmen.

38 И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?

And Pharaoh said to his bondmen, Shall we find as this, a man in whom the Spirit of God is?

39 Т огава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.

And Pharaoh said to Joseph, Since God has made all this known to thee, there is none discreet and wise as thou.

40 Т и ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

Thou shalt be over my house, and according to thy commandment shall all my people regulate themselves; only concerning the throne will I be greater than thou.

41 Ф араон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египеска земя.

And Pharaoh said to Joseph, See, I have set thee over all the land of Egypt.

42 Т огава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.

And Pharaoh took off his ring from his hand, and put it on Joseph's hand, and arrayed him in clothes of byssus, and put a gold chain on his neck.

43 П осле нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.

And he caused him to ride in the second chariot that he had; and they cried before him, Bow the knee! and he set him over all the land of Egypt.

44 П ри това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел, но без тебе никой няма да издигне ръка или нога по цялата Египетска земя.

And Pharaoh said to Joseph, I am Pharaoh; and without thee shall no man lift up his hand or his foot in all the land of Egypt.

45 И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах+ и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.

And Pharaoh called Joseph's name Zaphnath-paaneah, and gave him as wife Asnath the daughter of Potipherah the priest in On. And Joseph went out over the land of Egypt.

46 И осиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.

And Joseph was thirty years old when he stood before Pharaoh king of Egypt. And Joseph went out from Pharaoh, and passed through the whole land of Egypt.

47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.

And in the seven years of plenty the land brought forth by handfuls.

48 И Иосиф събра всичката храна от тия седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и тури храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.

And he gathered up all the food of the seven years that was in the land of Egypt, and put the food in the cities; the food of the fields of the city, which were round about it, he laid up in it.

49 И осиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.

And Joseph laid up corn as sand of the sea exceeding much, until they left off numbering; for it was without number.

50 А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

And to Joseph were born two sons before the year of famine came, whom Asnath the daughter of Potipherah the priest in On bore to him.

51 И Иосиф наименува първородния Манасия, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

And Joseph called the name of the firstborn Manasseh—For God has made me forget all my toil, and all my father's house.

52 А втория наименува Ефрем++, защото си думаше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

And the name of the second he called Ephraim—For God has caused me to be fruitful in the land of my affliction.

53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя

And the seven years of plenty that were in the land of Egypt were ended;

54 н астъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.

and the seven years of the dearth began to come, according as Joseph had said. And there was dearth in all lands; but in all the land of Egypt there was bread.

55 З ащото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараона рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.

And all the land of Egypt suffered from the dearth. And the people cried to Pharaoh for bread; and Pharaoh said to all the Egyptians, Go to Joseph: what he says to you, that do.

56 ( А гладът бе по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.

And the famine was on all the earth. And Joseph opened every place in which there was, and sold grain to the Egyptians; and the famine was grievous in the land of Egypt.

57 И от всичките страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

And all countries came into Egypt to Joseph, to buy, because the famine was grievous on the whole earth.