1 И звикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?

Call, I pray thee! Is there any that answereth thee? and to which of the holy ones wilt thou turn?

2 Н аистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.

For vexation killeth the foolish man, and envy slayeth the simple.

3 А з съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;

I myself saw the foolish taking root, but suddenly I cursed his habitation.

4 З ащото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;

His children are far from safety, and they are crushed in the gate, and there is no deliverer:

5 Г ладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.

Whose harvest the hungry eateth up, and taketh even out of the thorns; and the snare gapeth for his substance.

6 З ащото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;

For evil cometh not forth from the dust, neither doth trouble spring out of the ground;

7 Н о човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,

For man is born to trouble, as the sparks fly upwards.

8 Н о аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,

But as for me I will seek unto God, and unto God commit my cause;

9 К ойто върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;

Who doeth great things and unsearchable, marvellous things without number;

10 К ойто дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;

Who giveth rain on the face of the earth, and sendeth waters on the face of the fields;

11 К ойто възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,

Setting up on high those that are low; and mourners are exalted to prosperity.

12 К ойто осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;

He disappointeth the devices of the crafty, and their hands carry not out the enterprise.

13 К ойто улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.

He taketh the wise in their own craftiness; and the counsel of the wily is carried headlong:

14 Д енем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.

They meet with darkness in a the daytime, and grope at midday as in the night.

15 Н о Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;

And he saveth the needy from the sword, from their mouth, and from the hand of the mighty.

16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.

So the poor hath what he hopeth for, and unrighteousness stoppeth her mouth.

17 Е то, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;

Behold, happy is the man whom +God correcteth; therefore despise not the chastening of the Almighty.

18 З ащото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.

For he maketh sore, and bindeth up; he woundeth, and his hands make whole.

19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.

He will deliver thee in six troubles, and in seven there shall no evil touch thee.

20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.

In famine he will redeem thee from death, and in war from the power of the sword.

21 О т бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.

Thou shalt be hidden from the scourge of the tongue; and thou shalt not be afraid of destruction when it cometh.

22 Н а погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;

At destruction and famine thou shalt laugh, and of the beasts of the earth thou shalt not be afraid.

23 З ащото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.

For thou shalt be in league with the stones of the field, and the beasts of the field shall be at peace with thee.

24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.

And thou shalt know that thy tent is in peace; and thou wilt survey thy fold, and miss nothing.

25 Щ е познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.

And thou shalt know that thy seed is numerous, and thine offspring as the herb of the earth.

26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.

Thou shalt come to the grave in a ripe age, as a shock of corn is brought in in its season.

27 Е то, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.

Behold this, we have searched it out, so it is; hear it, and know thou it for thyself.