1 Д ано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерих вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.

Oh that thou wert as my brother, That sucked the breasts of my mother! Should I find thee without, I would kiss thee; And they would not despise me.

2 В зел бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.

I would lead thee, bring thee into my mother's house; Thou wouldest instruct me: I would cause thee to drink of spiced wine, Of the juice of my pomegranate.

3 Л евицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегръщала.

His left hand would be under my head, And his right hand embrace me.

4 З аклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта ми, Преди да пожелае.

I charge you, daughters of Jerusalem, … Why should ye stir up, why awake love, till he please?

5 К оя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там те роди родителката ти.

Who is this that cometh up from the wilderness, Leaning upon her beloved? I awoke thee under the apple-tree: There thy mother brought thee forth; There she brought thee forth bore thee.

6 П оложи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.

Set me as a seal upon thy heart, As a seal upon thine arm: For love is strong as death; Jealousy is cruel as Sheol: The flashes thereof are flashes of fire, Flames of Jah.

7 М ного води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презрели.

Many waters cannot quench love, Neither do the floods drown it: Even if a man gave all the substance of his house for love, It would utterly be contemned.

8 Н ие имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим със сестра си в деня, когато стане дума за нея?

We have a little sister, And she hath no breasts: What shall we do for our sister In the day when she shall be spoken for?—

9 А ко бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я оградим с кедрови дъски.

If she be a wall, We will build upon her a turret of silver; And if she be a door, We will enclose her with boards of cedar.

10 А з съм стена, и гърдите ми са като стълбовете й; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение.

I am a wall, and my breasts like towers; Then was I in his eyes as one that findeth peace.

11 С оломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.

Solomon had a vineyard at Baal-hamon: He let out the vineyard unto keepers; Every one for the fruit thereof was to bring a thousand silver-pieces.

12 М оето лозе, собствеността ми, е под моята власт+; Хилядата нека са на тебе Соломоне, И двете на ония, които пазят плода му.

My vineyard, which is mine, is before me: The thousand be to thee, Solomon; And to the keepers of its fruit, two hundred.

13 О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми и аз да го чуя.

Thou that dwellest in the gardens, The companions hearken to thy voice: Let me hear.

14 Б ързай, възлюбени мои, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.

Haste, my beloved, And be thou like a gazelle or a young hart Upon the mountains of spices.