1 С ине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми

My son, attend unto my wisdom, incline thine ear to my understanding;

2 З а да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

that thou mayest keep reflection, and that thy lips may preserve knowledge.

3 З ащото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;

For the lips of the strange woman drop honey, and her mouth is smoother than oil;

4 Н о сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

but her end is bitter as wormwood, sharp as a two-edged sword.

5 Н озете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

Her feet go down to death; her steps take hold on Sheol.

6 Т ъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

Lest she should ponder the path of life, her ways wander, she knoweth not.

7 П рочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

And now, children, hearken unto me, and depart not from the words of my mouth.

8 О тдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

Remove thy way far from her, and come not nigh the door of her house:

9 Д а не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

lest thou give thine honour unto others, and thy years unto the cruel;

10 Д а не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;

lest strangers be filled with thy wealth, and the fruits of thy toil into the house of a stranger;

11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

and thou mourn in thine end, when thy flesh and thy body are consumed;

12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

and thou say, How have I hated instruction, and my heart despised reproof!

13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;

and I have not hearkened unto the voice of my teachers, nor inclined mine ear to those that instructed me;

14 М алко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

I was well nigh in all evil in the midst of the congregation and assembly.

15 П ий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец

Drink waters out of thine own cistern, and running waters out of thine own well.

16 В ън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

Thy fountains shall be poured forth, as water-brooks in the broadways.

17 Н ека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.

Let them be only thine own, and not strangers' with thee.

18 Д а бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

Let thy fountain be blessed; and have joy of the wife of thy youth.

19 Т я да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов

As a lovely hind and a graceful roe, let her breasts satisfy thee at all times: be thou ravished continually with her love.

20 П онеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

And why shouldest thou, my son, be ravished with a strange woman, and embrace the bosom of a stranger?

21 З ащото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

For the ways of man are before the eyes of Jehovah, and he pondereth all his paths.

22 Н ечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

His own iniquities shall take the wicked, and he shall be holden with the cords of his sin.

23 Т ой ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.

He shall die for want of discipline; and in the greatness of his folly he shall go astray.